Зимородките са дребни ярко оцветени птици от разред Coraciiformes. Съществуват около 90 вида, предимно в Стария свят и Австралазия, като повечето видове са тропически.
Външен вид и строеж
Перата им често са в интензивни тонове като синьо или оранжево, като сините нюанси при много видове се дължат не на пигменти, а на структурна окраска (разсейване на светлината). Зимородките имат характерни големи глави, дълги и остри човки, къси крака и закърнели опашки. Размерите варират значително между видовете; някои са много дребни, а други — относително едри. Половият диморфизъм е слаб при повечето видове — самецът и самката често изглеждат сходно, но при някои видове има разлики в окраската или в дължината на човката.
Разпространение и местообитания
Повечето зимородки се срещат в гористи местообитания, но групата е екологично разнообразна. Някои видове обитават речни брегове и езерни системи, други — открити савани, мангрови гори или вътрешни гори далеч от водни басейни. Общото е, че те предпочитат места с подходящи первази за лов и налични места за гнездене.
Храна и поведение
Зимородките се хранят с разнообразна плячка — от риба и водни безгръбначни до насекоми, малки влечуги, земноводни и дори дребни гръбначни. Някои видове са специализирани риболовци и ловуват като се спускат от перче над водата, докато други долавят плячката на земята или в листната маса. Повечето използват „пристъпно” поведение: заемат наблюдателна позиция (костур) и внезапно се хвърлят към плячката. Някои видове могат да витаят преди атаката, особено при лов над вода. Хранят се с разнообразна плячка, включително риба; обикновено улавят плячката, като се спускат от костур. Много от тях живеят в близост до реки и се хранят с риба, но повечето видове живеят далеч от водата и се хранят с дребни безгръбначни.
Размножаване и гнездене
Зимородките гнездят в дупки — обикновено тунели, издълбани в меки земни или пясъчни брегове, в изкуствени насипи или в корени и кухини на дървета. Част от видовете използват и изоставени термитни гнезда за гнездене — според оценките около една четвърт от зимородковите видове правят това. Гнездовите тунели могат да бъдат от няколко десетки сантиметра до над метър в дължина, завършващи с малка камера. Клъчовете обикновено съдържат между 2 и 7 яйца; и двата пола участват в инкубацията и отглеждането на малките. Младите са алтрицални — родени с почти безперни тела и са изцяло зависими от родителите за храна и топлина през първите седмици от живота.
Поведение, глас и миграция
Мнозина са териториални през размножителния сезон и използват силни, характерни повиквания за маркиране на територията и за комуникация между партньорите. Някои видове са частично или изцяло мигриращи, особено тези от по-високите ширини, докато тропическите видове често са оседнали.
Взаимодействие с хората и заплахи
Загубата на местообитания — унищожаване на речни брегове, обезлесяване и замърсяване на водите — са основни заплахи за много видове. Някои видове се приспособяват добре към промените и дори използват изкуствени структури за гнездене, но други са чувствителни и са застрашени. Опазването включва защита на водни системи, възстановяване на брегове и мониториранe на популациите.
Интересен факт: характерните ярки оттенъци при много зимородки често са резултат на микроструктури във връхчетата на перата, а не на пигменти — затова цветът може да се променя в зависимост от ъгъла на светлината.
