Надбъбречни жлези: строеж, функции и ключови хормони (кортизол, адреналин)

Надбъбречната жлеза е жлеза при повечето бозайници. Намира се в близост до бъбреците и обикновено представлява двуполови структури — една върху всеки бъбрек. Името ѝ подсказва нейното положение (ad - "близо", и renes - "бъбреци"). Жлезата е съставена от два структурно и функционално различни дяла: външната тъкан се нарича надбъбречна кора, а централно разположената тъкан — надбъбречна медула.

Строеж и кръвоснабдяване

Кората има няколко слоя (зони), всеки от които синтезира различни стероидни хормони:

• Zona glomerulosa — произвежда главно минералокортикоиди (напр. алдостерон).
• Zona fasciculata — основен източник на глюкокортикоиди (напр. кортизол).
• Zona reticularis — синтезира андрогени (слаби мъжки полови хормони).

Медулата съдържа хромафинни клетки (произхождащи от неврален гребен), които секретират катехоламини — предимно адреналин (епинефрин) и норАдреналин (норепинефрин), както и малки количества допамин.

Кръвоснабдяването на надбъбречните жлези е богато и идва от няколко артерии (suprarenal arteries); венозният отток обикновено е чрез единична надбъбречна вена, което прави жлезата чувствителна към промени в кръвния поток.

Основни хормони и функции

Кората на надбъбречните жлези произвежда три основни вида стероидни хормони: минералокортикоиди, глюкокортикоиди и андрогени. Минералокортикоидите (като алдостерон) помагат за регулирането на кръвното налягане и електролитния баланс чрез контрол на натрий и калий в бъбреците.

Надбъбречната жлеза произвежда хормони, които контролират стреса. Тя участва в производството на стероидни хормони. Сред тези хормони са кортизол и адреналин.

• Кортизол — основният глюкокортикоид. Регулира обмена на въглехидрати, белтъци и мазнини; повишава нивата на глюкоза в кръвта; потиска възпалителни и имунни реакции; участва в адаптацията към физически и психичен стрес. Секрецията на кортизол се контролира предимно от хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (CRH → ACTH → кортизол) и има характерен денонощен ритъм (най-високо сутрин).
• Альдостерон (минералокортикоид) — регулира задържането на натрий и вода и отделянето на калий в бъбреците, като по този начин влияе върху обема на кръвта и кръвното налягане. Неговата секреция се регулира основно от ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS) и от нивото на калий в кръвта.
• Андрогени — слабите андрогени от надбъбречната кора допринасят за сексуалното развитие и либидото, особено при жени (където надбъбречните андрогени са значим източник на полови хормони след менопаузата).
• Адреналин и норадреналин (в медулата) — катехоламини, които активират т.нар. „fight-or-flight“ (борба или бягство): увеличават сърдечната честота, кръвното налягане, разширяват бронхите, повишават глюкозата в кръвта и мобилизират енергийни ресурси при остър стрес.

Регулация и взаимодействия

Секрецията на кортикални хормони се координира чрез хормонални и нервни механизми:

• Хипоталамусът и хипофизата регулират кортизола чрез CRH и ACTH.
• RAAS контролира алдостерона чрез нивото на ренин и ангиотензин II.
• Медулата се стимулира директно от симпатиковата нервна система (пре-ганглионарни симпатикови влакна), което позволява бърз отговор при остър стрес.

Често срещани заболявания и клинични прояви

• Адисонова болест (надбъбречна недостатъчност) — намалено производство на кортикални хормони. Симптоми: слабост, умора, загуба на апетит, загуба на тегло, хипотония, хиперкалемия и потемняване на кожата (при първично увреждане).
• Синдром на Кушинг — свръхпроизводство на кортизол (от жлеза или от екзогенни стероиди). Симптоми: централно затлъстяване, тънка кожа и стрии, мускулна слабост, хипергликемия и повишено кръвно налягане.
• Синдром на Кон (първична хипералдостерония) — свръхпроизводство на алдостерон, което води до хипернатриемия, хипокалиемия и хипертония.
• Феохромоцитомa — тумор на надбъбречната медула, който секретира катехоламини и причинява епизоди на високо кръвно налягане, сърцебиене, изпотяване и главоболие.
• Адреногенитален синдром (вродена надбъбречна хиперплазия) — дефекти в синтеза на стероиди, водещи до излишък от андрогени и нарушения в половото развитие при деца.

Диагностика и лечение (кратко)

Диагностиката включва лабораторни тестове за нивата на кортизол, алдостерон, ренин, ACTH, плазмени или уринни метанефрини (за феохромоцитом), както и образни изследвания (CT, MRI) за откриване на тумори или увеличена жлеза. Специфични тестове включват тест с дексаметазон за потискане на кортизола и съотношението алдостерон/ренин за първична хипералдостерония.

Лечението зависи от причината: хормонозаместителна терапия при надбъбречна недостатъчност, хирургично отстраняване на аденоми или феохромоцитоми, медикаментозна терапия за контрол на хиперкортизолизъм или хипертония и др. При остри състояния (напр. адренална криза) лечението е неотложно и включва IV кортикостероиди и корекция на обема и електролитите.

Практически бележки

• Дългосрочното приложение на системни глюкокортикоиди потиска собствената функция на надбъбречната кора; при спиране на терапията е необходимо постепенно намаляване, за да се избегне адренална криза.
• Кортизолът следва дневен ритъм — най-висок е сутрин; затова времената на вземане на кръв за определяне на нивото са важни за правилна интерпретация.
• Симптомите на надбъбречните заболявания могат да бъдат неспецифични; при съмнение се провежда насочена лабораторна и образна диагностика.

Надбъбречните жлези играят ключова роля в адаптацията към вътрешни и външни промени — от поддържане на основните физиологични параметри (кръвно налягане, електролити, метаболизъм) до бърза реакция при остър стрес чрез отделяне на адреналин.

Cortex

Хормоните, отделяни от кората на главния мозък, се наричат адренокортикостероиди или кортикоиди. Това са хормоните, които тя произвежда:

• Кортикостероиди: всички кортикостероиди се произвеждат от холестерол.
• Кортизол / кортизон. Тези две вещества се намират в обратима реакция: те могат да се променят едно в друго с помощта на ензим. Кортизолът е активната версия, а кортизонът е неактивната версия.
• Алдостерон: хормон, който регулира кръвното налягане.
• Андрогени: това са междинни мъжки полови хормони. Те се превръщат в по-активни хормони в тестисите.

Отрицателна обратна връзка в оста HPA


Стероидогенеза в надбъбречните жлези - различни етапи в различните слоеве на жлезата

Въпроси и отговори

В: Какво представлява надбъбречната жлеза?

В: Кои са двата вида тъкани, които изграждат надбъбречната жлеза?

В: Как се наричат надбъбречните жлези при хората?

В: Кои са трите основни вида стероидни хормони, произвеждани от кората на надбъбречните жлези?

В: Каква е функцията на минералкортикоидите?

В: Кои хормони участват в контрола на стреса, които се произвеждат от надбъбречната жлеза?

В: Къде са разположени надбъбречните жлези при хората?

Търсене по буква