Кортизон — стероиден хормон: функции, медицинска употреба и рискове

Кортизон — стероиден хормон: научете функции, медицински приложения, начини на прилагане и потенциални рискове. Практическа информация за пациенти и специалисти.

Автор: Leandro Alegsa

Кортизонът е 21-въглероден стероиден хормон. Химичното му наименование е 17-хидрокси-11-дехрокортикостерон. Той е един от основните хормони, освобождавани от надбъбречната жлеза в отговор на стреса.

По химична структура той е тясно свързан с кортизола. Използва се за лечение на различни заболявания и може да се прилага по различни начини. Кортизонът потиска имунната система. Това намалява възпалението, болката и отока на мястото на увреждането. Продължителната употреба на кортизон крие рискове.

Тадеус Райхщайн, Е.К. Кендъл и П.С. Хенч получават Нобелова награда за физиология или медицина през 1950 г. за откриването на кортизона.

Какво представлява и как действа

Кортизонът е естествен стероиден хормон от групата на глюкокортикоидите. В организма той често се разглежда като неактивна форма, която в черния дроб се превръща в активния кортизол чрез ензима 11β‑хидроксостероидна дехидрогеназа (11β‑HSD1). Активният кортизол влияе върху множество процеси: регулция на метаболизма (увеличава глюконеогенезата и разграждането на белтъците), поддържане на кръвното налягане, реакция на стрес и ограничаване на възпалителните и имунни реакции.

Физиологични функции

  • Модулира имунния отговор и намалява възпалението.
  • Участва в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите.
  • Подпомага поддържането на кръвно налягане и съдова чувствителност към катехоламини.
  • Помага на организма да реагира при физически и емоционален стрес.

Медицинска употреба и начини на приложение

Кортизон и неговите производни се използват широко в клиничната практика. Формите за приложение включват:

  • Системно — перорални таблетки или парентерално (интравенозно/интрамускулно) при остри и животозастрашаващи състояния (напр. тежки алергични реакции, шок, автоимунни кризи).
  • Интраартикуларно — за локално облекчаване на възпаление при артрити.
  • Топично — кремове и мази при кожни заболявания (екземи, псориазис).
  • Инхалаторно и назално — при астма, хронична обструктивна белодробна болест и алергичен ринит.
  • Офталмологично — при възпалителни заболявания на окото.

В зависимост от заболяването лекарят избира подходящия препарат (напр. кортизон ацетат, преднизолон, дексаметазон) и дозиране. За заместителна терапия при първична надбъбречна недостатъчност се използват по-ниски, дневни дози, докато при остри възпалителни състояния може да се прилагат по-високи, краткотрайни курсове.

Профил на ефект и ползи

  • Бързо потискане на възпалението и облекчение на симптомите (болка, оток, зачервяване).
  • Контрол на автоимунни реакции и намаляване на тъканното увреждане.
  • Подобряване на дихателните симптоми при астма и алергични състояния.

Странични ефекти и рискове

Краткосрочни ефекти: повишение на кръвната захар, промени в настроението, повишено кръвно налягане, задържане на течности.

Дългосрочни ефекти при продължителна употреба:

  • Кушингов синдром: централно затлъстяване, лицева пълнота, удебеляване на корема и изтъняване на крайниците.
  • Остеопороза и повишен риск от фрактури.
  • Захарен диабет или влошаване на съществуващ такъв.
  • Повишена податливост към инфекции и по-тежко протичане на инфекциозни болести.
  • Миопатия, катаракта, глаукома, атрофия и изтъняване на кожата при локална употреба.
  • Забавяне на растежа при деца при дълго лечение.

Прекратяване и заместителна терапия

При продължително лечение с кортизон преустановяването трябва да става постепенно (т.нар. терапевтично намаляване или т.н. tapering), за да се избегне адреналова недостатъчност — състояние, при което собствената продукция на кортизол от надбъбречните жлези е потисната. Конкретният график за намаляване се определя индивидуално в зависимост от продължителността и дозата на лечението.

Противопоказания и взаимодействия

  • Системни гъбични инфекции — общо противопоказание за системни глюкокортикоиди.
  • Внимание при пациенти с неконтролиран диабет, хипертония, остеопороза, психични заболявания, активни инфекции.
  • Взаимодействия: едновременно приложение с НСПВС увеличава риска от стомашно-чревно кървене; имуносупресията може да направи ваксинации с живи ваксини опасни; някои медикаменти, които влияят на ензимите на чернодробния метаболизъм (CYP3A4), могат да променят нивата и ефекта на кортикостероидите.

Наблюдение по време на лечението

Пациентите на кортизон се наблюдават за контрол на кръвното налягане, кръвната захар, теглото, очно налягане (при продължителна терапия), плътност на костите (при продължителна терапия), признаци за инфекции и психологични промени. Деца и бременни жени се нуждаят от специално внимание и индивидуално съобразени дози.

Бременност и кърмене

При необходимост кортикостероидите могат да се използват по време на бременност, но трябва да се прецени риск/полза. Някои изследвания свързват високите дози в ранна бременност с леко повишен риск от вродени аномалии, затова е важно специалист да прецени лечението. Кортизон и повечето други глюкокортикоиди преминават в кърмата в малки количества; при продължителна употреба е необходим мониторинг на кърмящата майка и детето.

Алтернативи и съвети

  • При леки форми на възпаление може да се предпочетат локални терапии (кремове, инхалатори) пред системни, за да се намалят страничните ефекти.
  • При хронични заболявания лекарят може да комбинира кортикостероиди с други имуносупресивни или биологични средства, за да се използват по-ниски дози стероиди.
  • Пациентите трябва да обсъдят всички медикаменти и добавки с лекаря си, за да се избегнат нежелани взаимодействия.

Кортизонът е мощен медикамент с широк спектър от приложения, но и със значими рискове при неправилна или продължителна употреба. Решението за лечение трябва да бъде вземано от специалист, като се балансират ползите и рисковете и се осигури подходящо проследяване.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява кортизонът?


О: Кортизонът е 21-въглероден стероиден хормон, който е един от основните хормони, отделяни от надбъбречната жлеза в отговор на стрес.

В: Какво е химичното наименование на кортизона?


О: Химичното наименование на кортизона е 17-хидрокси-11-дехидрокортикостерон.

В: Каква е връзката между кортизол и кортизон по отношение на химическата структура?


О: Кортизонът е тясно свързан с кортизола по отношение на химическата структура.

В: Как се използва кортизонът при лечение на заболявания?


О: Кортизонът се използва за лечение на различни заболявания и може да се прилага по различни начини.

В: Какви са ефектите на кортизона върху имунната система?


О: Кортизонът потиска имунната система, което намалява възпалението, болката и отока на мястото на нараняването.

В: Какви са рисковете, свързани с продължителната употреба на кортизон?


О: Дългосрочната употреба на кортизон крие рискове.

В: Кои са носителите на Нобелова награда за физиология или медицина през 1950 г. за откриването на кортизона?


О: Тадеус Райхщайн, Е.К. Кендъл и П.С. Хенч са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 1950 г. за откриването на кортизона.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3