Определение

Кравешката едра шарка е вирусно заболяване, което най-често засяга кожата. Причинява се от вируса (Cowpox virus), който е родствен на вируса Vaccinia и до известна степен на вируса на вариолата. При засегнатите се образуват локализирани червени и впоследствие пустулозни мехури. В миналото този вирус и свързаните с него вакцини имат историческо значение за развитието на съвременната ваксинация срещу смъртоносната едра шарка; думата "ваксинация" идва от латинската дума vaca, означаваща крава.

Кратка история

През 1798 г. английският лекар Едуард Дженър наблюдава, че хора, които са преболедували кравешка шарка, са защитени от дребна (едра) шарка. Той използва съдържанието от лезиите от кравешка шарка и чрез инокулация — като надрасква кожата на здрави хора с тази течност — успява да постигне ефективна защита срещу дребната шарка. Това наблюдение полага основите на първите ваксинации и допринася за по-късното изкореняване на дребната шарка.

Резервоари и предаване

Вирусът се регистрира в Европа, най-често в Обединеното кралство, и случаите при хора са редки. Основните естествени резервоари са горските гризачи, особено полевките. От гризачите вирусът може да се предаде на домашни животни — най-често на котки — които след това да заразят хора при директен контакт. В миналото имало предаване и от крави на хора, откъдето и идва името на болестта, но това е по-рядко в съвременните условия. Човек-човек предаване е изключително рядко.

Симптоми при животни и хора

При домашните котки обикновено се наблюдават лезии по лицето, шията, предните крайници и лапите; възможни са и инфекции на горните дихателни пътища. При хората инфекцията обикновено протича локализирано – една или няколко мехури и пустули, които обичайно са по ръцете или други места, където е бил осъществен контакт с инфектиран животински материал. Симптомите често включват болка и подуване около лезиите; може да има и общи симптоми като леко повишена температура и обща отпадналост.

Инкубационният период (времето между заразяването и появата на първите признаци) е обикновено около 9–10 дни. Вирусът се среща по-често в края на лятото и през есента, когато активността на резервоарните гризачи е по-голяма и контактите с котки са по-чести.

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничната картина и анамнезата за контакт с болни животни (особено котки или гризачи). Потвърждение може да се получи чрез лабораторни изследвания: демонстрация на вирусна ДНК посредством PCR, вирусна култура или серология. При съмнение за вторична бактериална инфекция може да се вземе и материал за микробиологично изследване.

Лечение

Лечението е предимно симптоматично и подкрепящо: грижа за раните (чисти превръзки, антисептични средства), болкоуспокояващи и при необходимост антибиотици при развила се вторична бактериална инфекция. При имунокомпрометирани пациенти или при тежки, разпространени инфекции може да се обсъди консултация с инфекционист; в редки случаи са използвани антивирусни препарати, но стандартно специфично лечение не е необходимо при здрави хора. Прогнозата при имунокомпетентни индивиди е добра — инфекцията обикновено е самоограничаваща се.

Превенция

  • Избягвайте директен контакт с диви гризачи и с болни или безстопанствени котки.
  • При работа с потенциално инфектирани животни използвайте защитни ръкавици и добра хигиена — миене на ръцете след контакт.
  • Не докосвайте и не разчиствайте лезиите на заразени животни без предпазни мерки.
  • Ако имате домашен любимец, следете го за кожни промени и търсете ветеринарна помощ при съмнение за инфекция.
  • За общата популация няма препоръчителна масова ваксинация срещу кравешка шарка; историческата употреба на vaccinia-вирусни ваксини е свързана със защитата срещу едра шарка, а не с рутинна профилактика на кравешката шарка.

Кога да потърсите лекар

Потърсете медицинска помощ ако след контакт с болно животно се появят кожни лезии, особено ако имате имунен дефицит, много лезии или признаци на прогресираща инфекция (увеличаваща се болка, зачервяване, отделяне на гной, лихорадка). Ветеринарът също трябва да бъде консултиран при съмнение за инфекция при домашни животни.

Кравешката едра шарка е рядка при хора и обикновено протича леко, но знанието за предаването, ранната диагностика и хигиенните мерки помагат за ограничаване на риска и предотвратяването на усложнения.