Цианозата е медицински проблем. Когато човек има цианоза, кожата и лигавиците му стават сини или лилави. Цианозата е знак, че цианотичните (сини) части на тялото не получават достатъчно кръв и кислород. Това може да се случи, защото в кръвта няма достатъчно кислород. Може да се случи и когато малките кръвоносни съдове в тялото се смалят поради медицински проблем (това се нарича вазоконстрикция).

Обикновено цианозата се проявява първо в крайниците (частите на тялото, които са най-отдалечени от сърцето). Обикновено първите части на тялото, които стават цианотични, са върховете на пръстите (особено под ноктите), пръстите на краката, устните, върхът на носа и ушните миди. При по-дълъг престой на тялото без кислород все повече части от тялото стават цианотични.

Причини

  • Респираторни проблеми: тежка пневмония, белодробен оток, масивна белодробна емболия, остър бронхоспазъм (астматичен пристъп), хронични обструктивни белодробни болести (ХОББ) и други състояния, които намаляват внасянето на кислород в кръвта.
  • Сърдечни причини: вродени сърдечни малформации с десен-ляв шънт, тежка сърдечна недостатъчност или други състояния, при които кръвта не достига адекватно до белите дробове за оксигенация.
  • Циркулаторни причини и периферна вазоконстрикция: шок, студ, лекарства или заболявания като Рейно, които причиняват стесняване на малките съдове и намаляват периферната циркулация.
  • Проблеми с пренос на кислород в кръвта: метхемоглобинемия и карбоксигемоглобинемия — състояния, при които хемоглобинът не може ефективно да пренася кислород, въпреки наличието на оксигенация в белите дробове.
  • Обструкция на дихателните пътища: задавяне, оток на гълтача или анафилаксия, които бързо водят до липса на кислород и видима цианоза.
  • Хиповентлация: при предозиране с опиати, тежка неврологична увреда или други състояния с дълбоко забавено дишане.

Видове цианоза

  • Централна цианоза: изглежда на устните и лигавиците и е признак за ниско артериално съдържание на кислород (например при белодробни или сърдечни заболявания). Обикновено се подобрява при даване на кислород само ако причината е обратима.
  • Периферна (акроцианоза): засяга предимно пръстите и носа и се дължи на намалена периферна перфузия. Може да се влоши при студ и да не засегне лигавиците.

Симптоми

  • Синьо или лилаво оцветяване на устните, нокътните ложе, ушите, върха на носа или пръстите.
  • Задух, ускорено или затруднено дишане, шумно дишане.
  • Бледност, студени крайници, умора, объркване или сънливост при по-тежки случаи.
  • При метхемоглобинемия — тъмно кафяво оцветяване на кръвта и характерно понижено показание на пулсовия оксиметър (≈85%), което не се променя при даване на кислород.
  • При новородени: физиологична акроцианоза (често и временна) е често срещана, но постоянната централизирана цианоза е тревожен признак и изисква бърза оценка за вродени сърдечни дефекти или белодробни проблеми.

Диагноза

  • Клиничен преглед: оглед на кожата и лигавиците, слушане на дробовете и сърцето.
  • Пулсов оксиметър — бърз индикатор за насищането с кислород, но има ограничения (не открива добре метхемоглобин и карбоксигемоглобин).
  • Артериален кръвен газ (АКГ) и ко-оксиметрия — измерват действителното артериално pO2 и различните форми на хемоглобин.
  • Рентгенография на гръден кош, ехокардиография, КТ при съмнение за белодробна емболия или структурни промени.
  • Лабораторни изследвания в зависимост от предположенията за причината (напр. маркери за инфекция, BNP при сърдечна недостатъчност, нива на нитрити при подозрение за метхемоглобинемия).

Лечение

  • Насочено към основната причина. В много случаи бързата корекция на причината води и до отзвучаване на цианозата.
  • Кислородотерапия: първа мярка при централен тип цианоза и при дихателни затруднения.
  • Поддържаща помощ: осигуряване на проходимост на дихателните пътища, вентилация (неинвазивна или механична) при необходимост, инфузионна терапия при шок.
  • Лечение на конкретни причини: антикоагуланти и тромболиза при белодробна емболия, антибиотици при тежка пневмония, диуретици и други лекарства при белодробен оток/сърдечна недостатъчност.
  • Специални терапии: при метхемоглобинемия — метиленово синьо; при карбоксигемоглобинемия — 100% кислород и в някои случаи хипербарична оксигенация.
  • При периферна цианоза — затопляне на крайниците и лечение на причината за намалената перфузия (напр. лечение на шок или спиране на вазоконстрикторни лекарства).

Кога да потърсите спешна медицинска помощ

  • Ако се появи внезапна или прогресираща цианоза, особено с придружаващи затруднено дишане, болка в гърдите, объркване, загуба на съзнание или силна слабост.
  • При новородени и бебета — всяка централна цианоза е спешна.
  • При експозиция на токсини (напр. нитрити, въглероден окис) или при подозрение за интоксикация — незабавна оценка е необходима.

Превенция и прогноза

  • Превенцията зависи от конкретните рискови фактори: контрол на хронични белодробни и сърдечни заболявания, избягване на тютюнопушене и на излагане на токсични газове, внимателно боравене с химикали, които могат да предизвикат метхемоглобинемия (нитрити и някои лекарства).
  • Прогнозата варира значително и зависи от причината и бързината на лечението. Някои случаи са обратими при бърза намеса, други могат да доведат до трайни увреждания или смърт, ако не се лекуват своевременно.

Ако имате въпроси за конкретен случай на цианоза или за хронично белодробно/сърдечно заболяване, консултирайте се с лекар — той може да направи необходимите изследвания и да предложи адекватно лечение.