Треска денга — причини, симптоми и превенция

Повечето хора, които се заразяват с вируса на денга (80%), нямат симптоми или имат само леки симптоми (като обикновена треска). Около 5% от заразените хора (или 5 от всеки 100) се разболяват много по-тежко. Малък брой от тези хора имат симптоми, които могат да ги убият.

След като човек се зарази с вируса на денга от комар, заболяването му отнема между 3 и 14 дни. (Това се нарича инкубационен период на вируса.) Най-често хората започват да се чувстват зле след 4 до 7 дни.

Често симптомите на децата с треска денга са същите като при гастроентерит (стомашен грип), като повръщане и диария, или обикновена настинка. При децата обаче е по-вероятно да настъпят тежки усложнения от треската денга.

Треската денга преминава през три етапа: фебрилен, критичен и възстановителен.

Фебрилен стадий

Във фебрилния стадий болните от денга обикновено имат висока температура. ("Фебрилен" означава, че човек има висока температура.) Температурата често е над 40 градуса по Целзий (104 градуса по Фаренхайт). Понякога температурата се подобрява, а след това се връща.

По време на фебрилния стадий хората могат да имат и:

• Болка по цялото тяло
• Главоболие
• Обрив (среща се при 50-80% от заболелите от денга)
• Петехии (малки червени петна по кожата). Те се причиняват от спукване на капилярите (които пренасят кръвта). Това води до изтичане на кръв и поява на петна под кожата.
• Малки количества кървене от лигавицата на устата и носа

Фебрилният стадий обикновено продължава от 2 до 7 дни. Този стадий приключва, когато високата температура отмине.

Критичният етап

При около 5% от хората с треска денга заболяването преминава в следващ критичен стадий. ("Критичен" означава "много опасен".) Критичната фаза обикновено продължава 1 до 2 дни.

По време на този етап плазмата (течната част на кръвта) изтича от малките кръвоносни съдове на тялото. Плазмата може да се натрупа в гръдния кош и корема. Това е сериозен проблем по няколко причини.

Плазмата пренася кръвните клетки, глюкозата (захарта), електролитите (солите) и много други важни неща за цялото тяло. Всяка част на тялото се нуждае от тези неща, за да оцелее. Ако твърде много плазма изтече от кръвоносните съдове, няма да остане достатъчно, за да пренесе тези неща до най-важните органи на тялото. Без тези неща органите не могат да работят нормално. Това се нарича шоков синдром при денга.

В плазмата се съдържат и тромбоцити, които помагат за съсирването на кръвта (спират кървенето). Ако човек няма достатъчно тромбоцити, може да получи опасно кървене. При треска денга това кървене обикновено се случва в стомашно-чревния тракт. Когато човек има кървене, изтичане на плазма и недостатъчно тромбоцити, той има хеморагична треска денга. ("Хеморагия" означава "опасно кървене").

Етап на възстановяване

Етапът на възстановяване е, когато организмът на пациента преодолява болестния процес. На този етап плазмата, която е изтекла от кръвоносните съдове, се връща обратно в кръвния поток. Този етап обикновено продължава 2 до 3 дни.

По време на този етап болните от денга често се чувстват много по-добре. Въпреки това те могат да имат много силен сърбеж и забавен сърдечен ритъм.

Сериозни проблеми могат да възникнат и по време на етапа на възстановяване. Ако организмът на човек приема твърде много течности обратно в кръвния поток, това може да доведе до "претоварване с течности". Това може да доведе до натрупване на течност вбелите дробове, което причинява проблеми с дишането. Претоварването с течности може да доведе и до припадъци или променен психичен статус (промени в мисленето и поведението на човека).

Усложнения

От време на време денга може да засегне и други системи в организма. Например, денга може да причини:

• Променено психично състояние: Това се случва при 0,5 до 6 % от хората с много силна треска денга. Това може да се случи, когато вирусът на денга причини инфекция в мозъка. То може да се случи и когато важни органи, като черния дроб, не работят правилно поради денга.
• Неврологични нарушения: Това са проблеми с мозъка и нервите, като синдрома на Гилен-Баре и острия дисеминиран енцефаломиелит след Денга.
• Инфекция на сърцето или внезапна чернодробна недостатъчност (тези случаи са много редки).

Треската денга се причинява от вируса денга. В научната система за класификация на вирусите вирусът на денга е част от семейство Flaviviridae и род Flavivirus. Други вируси, които принадлежат към същото семейство и могат да разболеят хората, са вирусът на жълтата треска, вирусът наЗападен Нил, вирусът Зика, вирусът на японския енцефалит и вирусът на кърлежовия енцефалит. Повечето от тези вируси се разпространяват от комари или кърлежи.

Как се разпространява денга

Вирусът денга се разпространява предимно от комари от рода Aedes, особено от вида Aedes aegypti. Aides aegypti е най-вероятният вид комар, който може да разпространи денга, тъй като обича да живее в близост до хора и се храни с хора, а не с животни. Човек може да се зарази с вируса на денга само от едно ухапване от комар.

Понякога комарите могат да се заразят с денга и от хората. Ако женски комар ухапе човек с денга, комарът може да получи вируса на денга от кръвта на човека. След около 8 до 10 дни вирусът се разпространява в слюнчените жлези на комара, които произвеждат слюнка (или "плюнка"). Сега комарът ще произвежда слюнка, която е заразена с вируса на денга. Когато комарът ухапе човек, заразената му слюнка попада в него и може да го зарази с денга.

Човек може да се зарази с вируса денга и ако получи кръвопреливане или дарение на орган от човек, който е болен от този вирус. В някои страни, където денгата е често срещана, като Сингапур, между 1,6 и 6 кръвопреливания на всеки 10 000 души разпространяват денга.

Вирусът денга може да се разпространи и от майката върху плода по време на бременността или при раждането на детето. Това се нарича вертикално предаване.

Денга обикновено не се разпространява по друг начин.

Вирусът денга в човешкото тяло

След като човек се зарази с вируса на денга от комар, вирусът се прикрепя към белите кръвни клетки на човека и навлиза в тях. (Белите кръвни клетки са част от имунната система, която защитава организма, като се бори със заплахи, като например инфекции.) Докато белите кръвни телца се движат из тялото, вирусът създава свои копия. Белите кръвни клетки реагират, като произвеждат много специални протеини, като интерферон, които казват на имунната система да работи по-усилено, защото в тялото има заплаха. Тези протеини причиняват треска, грипоподобни симптоми и силни болки, които се появяват при денга.

Ако човек има тежка инфекция, вирусът много по-бързо създава свои копия в тялото. Тъй като вирусът е много повече, той може да засегне много повече органи (като черния дроб и костния мозък). Вирусът може да попречи на костния мозък да произвежда нормално тромбоцити. Това прави много по-вероятно да се случи много силно кървене.

Рискови фактори

Вероятността бебетата и малките деца, болни от денга, да се разболеят тежко е по-голяма от тази при възрастните. Жените са по-склонни да се разболеят тежко от мъжете. Денга може да бъде животозастрашаваща при хора с хронични (дълготрайни) заболявания, като диабет и астма.

Съществуват четири различни вида вирус на денга. След като човек се е заразил с един тип вирус, той обикновено е защитен от този тип до края на живота си. Въпреки това, той ще бъде защитен от другите три типа на вируса само за кратко време. Ако по-късно се зарази с един от тези три типа вирус, вероятността да има сериозни проблеми, като шоков синдром на денга или хеморагична треска денга, е по-голяма.

Обикновено лекарите диагностицират денга, като преглеждат заразения и установяват, че симптомите му отговарят на денга. Въпреки това, когато денга е в ранен стадий, може да е трудно да се направи разлика между това заболяване и други инфекции, причинени от вируси.

Световната здравна организация твърди, че човек вероятно има денга, ако:

1. Той има температура; И
2. Той има два от тези симптоми:
1. Гадене и повръщане;
2. Обрив;
3. Болка по цялото тяло;
4. Нисък брой бели кръвни клетки; или
5. Положителен тест с турникет. (За да направи този тест, лекарят увива маншета за кръвно налягане около ръката на човека за пет минути, след което преброява всички червени петна по кожата. Ако лицето има много петна, е по-вероятно да има треска денга.)

Световната здравна организация също така твърди, че в районите, където денгата е често срещана, всички предупредителни признаци, както и треската, обикновено показват, че човек има треска денга.

Кръвни тестове

Някои кръвни тестове показват промени, когато човек има треска денга. Най-ранната промяна е ниският брой бели кръвни клетки в кръвта. Ниският брой на тромбоцитите също може да е сигнал за денга. Специални кръвни тестове могат да търсят самия вирус на денга; нуклеиновите киселини на вируса; или антителата, които имунната система произвежда, за да се бори с вируса. Тези специални тестове обаче са скъпи. Освен това в много райони, където денга е често срещана, повечето лекари и клиники не разполагат с лаборатории за кръвни тестове или специални машини.

Трудно е да се направи разлика между треска денга и чикунгуня. Чикунгуня е подобна вирусна инфекция, която има много от същите симптоми като денга и се среща в същите части на света. Денга може да има и някои от същите симптоми като други заболявания, като малария, лептоспироза, коремен тиф и менингококова болест. Често, преди да се диагностицира денга, лекарят прави тестове, за да се увери, че човекът всъщност няма някое от тези заболявания.

Класификационни системи на СЗО

През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) създаде система за описание на различните видове треска денга. В крайна сметка СЗО решава, че този стар начин на деление на денга трябва да бъде опростен. Тя също така реши, че не всички болни от треска денга се вписват в старите категории.

През 2009 г. СЗО промени системата си за класифициране (разделяне) на треската денга. Често обаче все още се използва по-старата система.

Старата система

Старата система на СЗО разделяше денгата на три категории:

1. Недиференцирана треска
2. Треска Денга
3. Хеморагична треска Денга. След това тя е разделена на четири стадия, наречени степени I-IV:
1. При степен I човекът е с повишена температура. Освен това той лесно получава синини или има положителен тест за турникет.
2. При II степен човекът кърви в кожата и други части на тялото.
3. При степен III лицето показва признаци на циркулаторен шок. Това се нарича шоков синдром при денга.
4. При IV степен шокът е толкова тежък, че кръвното налягане и сърдечният ритъм не се усещат. Това е по-сериозната версия на шоковия синдром при денга.

Новата система

През 2009 г. СЗО създаде по-опростена система, която разделя треската денга на два вида:

1. Несложно: Хората, които имат само фебрилен стадий на треската денга и никога не преминават в критична фаза. Те се подобряват сами или се нуждаят само от основна медицинска помощ.
2. Тежка: Хората, които имат симптоми, които могат да ги убият, или имат сериозни усложнения от денга.

Няма ваксини, които да предпазват хората от заразяване с вируса денга. Най-добрите начини за предпазване от денга са предпазването на хората от ухапване от комари и контролирането на популацията на комарите.

Най-добрият начин за борба с комарите е да се отървете от тях (местата, където живеят) Най-добрият начин да направите това е да се отървете от местата със стояща вода (вода, която не се движи). Комарите обичат стоящата вода и често снасят яйцата си, За да се предпазят от ухапване от комари, хората могат:

• носят облекло, което покрива изцяло кожата им.
• Използвайте спрей против насекоми
• Използвайте мрежа против комари, когато почиват.

Интегриран векторен контрол

СЗО предлага програма за превенция на денга (наречена "Интегрирана програма за контрол на векторите"), която включва пет различни части:

1. Застъпничеството, съвместната работа на хората и законодателството (законите) трябва да се използват за укрепване на организациите и общностите в областта на общественото здраве.
2. Всички части на обществото трябва да работят заедно. Това включва публичния сектор (като правителството), частния сектор (като предприятията и корпорациите) и сферата на здравеопазването.
3. Трябва да се обединят всички начини за борба с болестите.
4. Решенията трябва да се вземат въз основа на доказателства. Това ще помогне да се уверите, че нещата, които се правят за справяне с денга, са полезни.
5. На районите, в които денгата е проблем, трябва да се окаже помощ, за да могат те сами да изградят способността си да реагират добре на болестта.

Не съществуват специфични методи за лечение на треската денга. Не са известни антивирусни лекарства (лекарства, които унищожават вируси), които да унищожат вируса на денга. Здравните работници могат да провеждат "поддържащо лечение" - да лекуват симптомите на денга, за да се опитат да накарат пациентите да се почувстват по-добре.

Различните хора се нуждаят от различно лечение в зависимост от симптомите си. Някои хора могат да се подобрят само като пият течности вкъщи и се консултират с лекаря си, за да се уверят, че се подобряват.

Лечението на дехидратацията е много важно. Понякога хората са толкова дехидратирани, че се нуждаят от интравенозни течности - течности, които се дават чрез игла, поставена във вена. Обикновено хората се нуждаят от интравенозни течности само за един или два дни.

Лекарите могат да дадат лекарства като ацетаминофен (парацетамол) за треска и болка. Не трябва да се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен и аспирин, тъй като те повишават вероятността от кървене.

Хората с тежка форма на денга може да се нуждаят от кръвопреливане. Наличието на допълнителна кръв ще помогне на човека, ако кръвното му налягане стане много ниско (както при шоковия синдром на денга) или ако няма достатъчно червени кръвни клетки в кръвта си (защото кърви от хеморагична треска денга).

Когато хората достигнат стадия на възстановяване от денга, лекарите обикновено спират да дават интравенозни течности, за да предотвратят претоварването с течности (твърде много течности в организма). Ако човек получи претоварване с течности, лекарите могат да дадат вид лекарство, наречено диуретик, което ще накара пациента да изхвърли допълнителните течности с урината.

Повечето хора с денга се възстановяват и нямат никакви проблеми след това.

Без лечение от денга умират от 1 до 5 % от заразените (1 до 5 на всеки 100 души). При добро лечение умират по-малко от 1%. Въпреки това 26% от хората с тежка форма на денга умират.

Денга е разпространена в повече от 110 държави. Всяка година от нея се заразяват от 50 до 100 милиона души по света. Освен това причинява половин милион хоспитализации и около 12 500 до 25 000 смъртни случая по света всяка година. Въпреки това Световната здравна организация твърди, че на треската денга не се гледа толкова сериозно, колкото би трябвало. Тя нарича денгата една от 16-те "пренебрегвани тропически болести" - болести, на които не се обръща достатъчно внимание. На всеки милион души денга причинява загуба на около 1600 години живот. Това е приблизително толкова, колкото при други тропически и смъртоносни болести, като туберкулозата. Въпреки това СЗО твърди, че пренебрегваните тропически болести, като денгата, не получават необходимото внимание и средства за намиране на лечение и излекуване.

Денга се среща все по-често в целия свят. Това е най-разпространеното вирусно заболяване, което се разпространява от членестоноги. През 2010 г. денгата е била 30 пъти по-разпространена, отколкото през 1960 г. Учените смятат, че денгата може да става все по-разпространена, защото:

• Все повече хора живеят в градовете.
• В света има повече хора. Населението на света се увеличава.
• Все повече хора пътуват в чужбина (между държавите).
• Смята се, че глобалното затопляне играе роля за увеличаването на случаите на денга.

Денга се среща най-често около екватора. 2,5 милиарда души живеят в райони, където се среща денга. 70% от тях живеят в Азия и Тихия океан. В Съединените щати 2,9-8 % от хората, които се връщат от пътуване в райони, където се среща денга, и имат треска, са се заразили по време на пътуването. В тази група хора денгата е втората по честота инфекция, която се диагностицира, след маларията.

Треската денга вероятно е много старо заболяване. В древна китайска медицинска енциклопедия от времето на династията Дзин (съществувала от 265 до 420 г.) се говори за човек, който вероятно е имал денга. В книгата се говори за "водна отрова", която е свързана с летящи насекоми.

В писмените сведения от XVII в. се говори за епидемии от денга (при които болестта се разпространява много бързо за кратко време). Най-вероятните ранни сведения за епидемии от денга са от 1779 и 1780 г. В тези доклади се говори за епидемия, която се разпространява в Азия, Африка и Северна Америка. От този момент до 1940 г. не са регистрирани много повече епидемии.

През 1906 г. учените доказват, че хората се заразяват от комарите Aedes. През 1907 г. учените доказват, че вирусът причинява денга. Това е едва второто заболяване, за което е доказано, че се причинява от вирус. (Джон Бъртън Клеланд и Джоузеф Франклин Силър продължават да изучават вируса на денга и установяват основните принципи на разпространение на вируса.

Денга започва да се разпространява много по-бързо по време и след Втората световна война. Различните видове денга също се разпространяват в нови райони. За първи път хората започват да се разболяват от хеморагична треска денга. Първият случай на хеморагична треска денга е регистриран във Филипините през 1953 г. До 70-те години на ХХ век хеморагичната треска денга се превръща в основна причина за смърт при децата. Тя се разпространява и в Тихия океан и Северна и Южна Америка. Хеморагичната треска денга и шоковият синдром на денга са докладвани за първи път в Централна и Южна Америка през 1981 г.

История на думата

Не е ясно откъде идва думата "денга". Някои хора смятат, че тя идва от фразата на суахили Ka-dinga pepo. В тази фраза се говори за болестта, причинена от зъл дух. Смята се, че суахилската дума dinga идва от испанската дума dengue, която означава "внимателен". Възможно е тази дума да се е използвала за описание на човек, който изпитва болки в костите от треската денга; тези болки биха накарали човека да ходи внимателно. Възможно е обаче испанската дума да е произлязла от думата на суахили, а не обратното.

Други хора смятат, че името "денга" идва от Западна Индия. В Западна Индия за робите, които са имали денга, се е казвало, че стоят и ходят като "денди". Поради това заболяването е било наричано още "денди треска".

Името "треска на костите" е използвано за първи път от Бенджамин Ръш, лекар и "баща-основател" на САЩ. През 1789 г. Ръш използва наименованието "треска на чупливите кости" в доклад за епидемията от денга във Филаделфия през 1780 г. В официалния си доклад Ръш използва предимно по-официалното наименование "жлъчна ремитентна треска".

Терминът "треска денга" се използва често едва след 1828 г. Преди това различните хора са използвали различни наименования за болестта. Например денга е била наричана още "треска на разбитото сърце" и "ла денга". За тежката форма на денга са се използвали и други наименования: например "инфекциозна тромбоцитопенична пурпура", "филипинска", "тайландска" и "сингапурска хеморагична треска".

Учените продължават да изследват начините за превенция и лечение на денга. Работи се и по контрола на комарите, създаването на ваксина и лекарства за борба с вируса.

За борба с комарите са направени много прости неща. Някои от тези неща са сработили. Например, в стоящата вода могат да се поставят гупи (Poecilia reticulata) или копеподи, които да изядат ларвите (яйцата) на комарите.

Учените продължават да работят и по създаването на антивирусни лекарства, които да лекуват пристъпите на треска денга и да предпазват хората от тежки усложнения. Те работят и върху това да разберат как са структурирани протеините на вируса. Това може да им помогне да създадат лекарства, които да действат добре при денга.