Флавивируси — род вируси (Зика, денга, жълта треска, Западен Нил)

Flavivirus е род от семейство Flaviviridae. Този род включва вируса на Западен Нил, вируса на треската денга, вируса на кърлежовия енцефалит, вируса на жълтата треска, вируса Зика и няколко други вируса, които могат да причинят енцефалит (подуване на мозъка).

Флавивирусите носят името си заради вируса на жълтата треска: латинската дума "flavus" означава "жълт". Жълтата треска е получила това наименование заради често наблюдаваната пожълтялост на кожата и очите (жълтеница) при тежко заболели пациенти.

Класификация и устройство

Флавивирусите са малки, обвити вируси с диаметър приблизително 40–65 nm. Те имат icosahedralна симетрия и се виждат сходни под електронен микроскоп. Геномът им е едноверижна положителнокатенствена РНК с дължина около 10–11 kb, която кодира една голяма полипротеинова верига. Тази полипротеинова верига се процесира от вирусни и клетъчни протеази до структурни и неструктурни белтъци, необходими за сборка и репликация.

Разпространение, вектори и резервни гостоприемници

Повечето флавивируси се предават чрез ухапване от заразени вектори. За много човешки патогени в родa това са комари от род Aedes (например Aedes aegypti и Aedes albopictus), които пренасят жълта треска, денга и Зика. За вируса на Западен Нил основният вектор обикновено е комар от род Culex, а за някои флавивируси (например кърлежовия енцефалит) — кърлежи. Резервоари могат да бъдат диви птици (особено за Западен Нил), маймуни и други бозайници в природните цикли на предаване.

Пътища на предаване

Хората основно се заразяват след ухапване от заразен комар или кърлеж. Обикновено, ако човек, който е болен от флавивирус, бъде ухапан от здрав комар или кърлеж, в кръвта му няма достатъчно количество от вируса, за да зарази насекомото. Това означава, че повечето хора не помагат за продължаване на жизнения цикъл на вируса (като заразяват насекоми, които след това заразяват други хора). Това обаче не важи за жълтата треска и треската денга, където човекът може да служи като източник за нови вектори в епидемични ситуации.

Хората могат да се заразят с флавивируси и по други начини, като например:

• Докосване на трупове на животни, заразени с флавивирус
• Получаване на кръвопреливане от човек, който е болен от флавивирус
• Секс с човек, който е болен от флавивирус: това е доказано поне за вируса Зика.
• Пиене на непастьоризирани млечни продукти
• Плодът може да се зарази с флавивирус от майка си по време на раждането.

Малко вероятно е животните да разпространяват флавивируси директно върху хората. Учените смятат, че комар или кърлеж трябва да ухапе заразено животно, за да може да разпространи вируса върху човек, като го ухапе. Това означава, че флавивирусите вероятно не са заразни болести в смисъла на директна преносимост човек‑човек без посредник. Например ранните тестове с жълта треска показаха, че заболяването не е пряко заразно от човек на човек.

Клинични прояви и усложнения

Клиничната картина при инфекция с флавивируси варира значително в зависимост от вида на вируса: от безсимптомни инфекции през леки грипоподобни симптоми до тежки, животозастрашаващи форми. Общи симптоми включват треска, главоболие, мускулни и ставни болки, изтощение и кожни обриви.

• Денга: може да протече като леко заболяване или да прогресира до тежка форма с кръвоизливи, шок (dengue hemorrhagic fever/dengue shock syndrome) и мултиорганна недостатъчност.
• Жълта треска: при някои пациенти напредва до тежко заболяване с чернодробно увреждане, жълтеница и кръвоизливи; има налична ефективна ваксина.
• Зика: често предизвиква лека треска и обрив, но е свързан с риск от конгенитални дефекти (напр. микроцефалия) при инфекция по време на бременност и с неврологични усложнения като синдрома на Guillain–Barré.
• Вирусът на Западен Нил: повечето инфекции са безсимптомни или причиняват лека треска, но при някои пациенти, особено при възрастни и имуносупресирани, може да доведе до невроинвазивно заболяване — менингит или енцефалит.
• Кърлежов енцефалит: причинява остро неврологично заболяване и има налични ваксини в ендемични райони.

Инкубационен период, диагноза и лечение

Инкубационният период зависи от вируса и вектора, обикновено е от 3 до 14 дни. Диагнозата се поставя чрез серологични тестове (откриване на IgM/IgG антитела), директно откриване на вирусния генетичен материал чрез PCR в острата фаза, и потвърждаващи неутрализиращи тестове като PRNT. Кръвните тестове могат да имат кръстосана реактивност между различни флавивируси, което усложнява тълкуването на резултатите.

Лечението е предимно симптоматично и подкрепящо: обезводняване, контрол на треската и болката, мониторинг за усложнения. При тежки случаи (например тежък денга) е необходима хоспитализация, мониторинг на хемодинамиката и кръвните показатели. Препоръчително е да се избягват нестероидни противовъзпалителни средства и аспирин при съмнение за денга поради риск от кървене.

Профилактика и ваксини

Мерките за превенция са насочени предимно към контрол на векторите и защита от ухапвания: използване на репеленти, дълги дрехи, мрежи за легла и предотвратяване на стояща вода, където комарите се размножават. Контролът на популациите на комари и кърлежи в обществени и частни пространства е ключов за намаляване на риска от огнища.

Има налични ефективни ваксини за някои флавивируси: например жива атенюирана ваксина срещу жълта треска и ваксини срещу кърлежовия енцефалит. За денга има разработени ваксини (напр. Dengvaxia), но тяхната употреба е регламентирана и зависи от предишна експозиция на вируса поради риск от по-тежко заболяване при серонегативни реципиенти. Към момента няма широко достъпни ваксини за Зика и за Западен Нил, въпреки че има активни изследвания в тази посока.

Епидемиология и обществено здраве

Флавивирусите имат голямо значение за общественото здраве, особено в тропични и субтропични региони. Промени в климата, глобалната урбанизация и международните пътувания улесняват разпространението на вектори и вируси. Надзорът, контролните програми срещу вектори, мониторингът на животински резервуари и епидемиологичното наблюдение са от ключово значение за ранно уведомяване и ограничаване на огнища.

Практически съвети

• При пътуване в ендемични райони използвайте лични репеленти, спите под мрежи и носете защитни дрехи.
• При бременност избягвайте райони с активна циркулация на Зика и обсъдете рисковете с лекаря си.
• Кръвопреливанията и даренията в ендемични региони се контролират чрез скриниране, за да се предотврати трансфузионно предаване.
• Ако имате симптоми след ухапване от комар/кърлеж или пътуване в ендемични райони, потърсете медицинска помощ и уведомете за възможния рисков източник.

Информацията в този текст е обща и не замества индивидуалната медицинска консултация. При съмнения за инфекция или за информация относно ваксини и профилактика се консултирайте с лекар или местните здравни власти.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява флавивирусът?

В: Как хората се заразяват с флавивируси?

В: Какво означава "flavus" на латински?

В: Как изглеждат флавивирусите под електронен микроскоп?

В: Заразни болести ли са флавивирусите?

Въпрос: Какъв тип РНК имат флавовирусите?

Търсене по буква