Вирусът Зика (ZIKV) принадлежи към семейство вируси Flaviviridae и род Flavivirus. Той се разпространява най-често от комари от рода Aedes, които са активни през деня. Най-често свързваните видове са Aedes aegypti и Aedes albopictus — комари, които обичат да се размножават в малки съдове с вода в близост до човешки обиталища.

Вирусът Зика е кръстен на гората Зика в Уганда, където вирусът е открит през 1947 г. Първите данни за заразяване на хора датират от началото на 50-те години на XX век.

Какво представлява болестта

Вирусът Зика може да причини инфекциозно заболяване, наречено треска Зика. В много случаи заболяването протича без симптоми или с леки оплаквания, но в някои случаи може да доведе до сериозни усложнения.

Симптоми

Симптомите на треската Зика обикновено се появяват 3–14 дни след ухапване от заразен комар. Честите признаци включват:

  • температура (често лека),
  • обрив по кожата (червени петна),
  • конюнктивит (възпаление на очите, зачервяване),
  • болки в ставите и мускулите (особено ръце и крака),
  • главоболие, обща отпадналост.

При мнозина инфекцията е почти безсимптомна. В редки случаи вирусът е свързан с неврологични усложнения, като синдром на Гилен-Баре при възрастни и с вродени аномалии при бебета, когато майката е заразена по време на бременност.

Последствия и рискове

  • Вроден синдром на Зика (congenital Zika syndrome) — в това число микроцефалия и други структурни аномалии на мозъка и централната нервна система при новородени, чиито майки са били заразени по време на бременност.
  • Неврологични проблеми — повишен риск от синдром на Гилен-Баре и други неврологични нарушения при някои пациенти.

Как се предава вирусът

Основният механизъм на предаване е чрез ухапване от заразен комар от рода Aedes. Освен това са описани и други пътища на предаване:

  • сексуален контакт (вирусът може да присъства в семенната течност и да се предава от партньор до партньор),
  • вертикално от майка на плод (in utero),
  • потенциално чрез трансфузия на кръв и контакт с контаминирани биологични материали (в лабораторни условия),
  • в редки случаи — други телесни течности.

Инкубационният период обикновено е 3–14 дни. Заразените могат да предават вируса на други чрез комари и/или директни контакти в различни времеви прозорци според типа на предаването (напр. сексуално — по-дълъг период на проследимост в семенната течност).

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя чрез лабораторни тестове:

  • молекулярни тестове (PCR) за откриване на вирусна РНК в кръв, серум или урина — най-надеждни в ранните дни след появата на симптомите;
  • серологични тестове (IgM/IgG) — използват се след първите дни, но могат да дават кръстосана реактивност със сродни флавивируси (например денга или жълта треска), което затруднява интерпретацията;
  • специални неутрализиращи тестове (например PRNT) в референтни лаборатории за потвърждаване при съмнения за кръстосана реактивност.

Лечение

Няма специфично антивирусно лечение за Зика. Лечението е подкрепящо и симптоматично:

  • почивка и прием на достатъчно течности,
  • антипиретици и болкоуспокояващи (например парацетамол);
  • избягване на нестероидни противовъзпалителни средства и аспирин, докато не се изключи денга поради риск от кървене;
  • медицинско наблюдение при бременни жени и при пациенти с неврологични симптоми.

Превенция

Основните мерки за намаляване на риска от заразяване включват:

  • контрол на комарите — премахване на стояща вода в саксии, бутилки и други съдове, обработка на огнища с инсектициди при необходимост;
  • лична защита — използване на репеленти (напр. DEET, пикаридин), носене на дълги дрехи, използване на мрежи за легла и прозорци;
  • сексуална безопасност — използване на презервативи или въздържание при пътуване в райони с активна циркулация на вируса, особено ако партньорът е бременна;
  • пътуване — бременните жени трябва да обсъждат пътуванията със своя лекар; при възможност да избягват пътуване в райони с установена трансмисия на Зика;
  • кървене и кръвопреливане — кръвните банки и здравните органи обикновено прилагат скрининг и временни мерки в епидемични периоди.

История и епидемиология

Учените знаят, че хората в Африка и Азия се разболяват от треска Зика още от 50-те години на миналия век. През 2007 г. беше регистриран първият известен голям човешки взрив на остров Яп (Микронезия). През 2013–2014 г. вирусът се разпространи в Тихоокеанския регион, включително във Френска Полинезия, и вследствие на това бяха наблюдавани редица неврологични усложнения.

През 2014 г. вирусът се разпространява на изток през Тихия океан - първо във Френска Полинезия, а след това и на Великденския остров. Накрая, през 2015 г., той се разпространява в Мексико, Централна Америка, Карибския басейн и Южна Америка. На тези места вирусът Зика се е превърнал в пандемия, като в някои страни бе установена сериозна връзка между инфекцията при бременни и повишен брой деца с микроцефалия.

През февруари 2016 г. Световната здравна организация обяви ситуацията за международно обществено здравно извънредно положение, което беше вдигнато по-късно през 2016 г., но вирусът остава значим общественоздравен проблем в засегнатите региони и източник на внимание за пътуващите и бременните жени.

Какво да правите при съмнение за инфекция

  • Потърсете медицинска помощ, особено ако сте бременна или планирате бременност и имате симптоми или сте пътували в район с предаване на Зика.
  • Уведомете лекаря за пътуванията си и за възможните рискове; при необходимост ще ви насочат за лабораторни изследвания и проследяване.
  • Спазвайте препоръките за превенция, за да защитите себе си и другите.

Знанията за вируса Зика продължават да се развиват. За най-актуална и персонализирана информация се консултирайте с обществено здравни органи и вашия личен лекар.