Xenoturbella — примитивен род морски червеи и ранни деутеростоми

Xenoturbella — примитивни деутеростоми и уникални морски червеи: просто тяло без мозък и проходни черва, ключов род за разкриване на ранната еволюция на животните.

Xenoturbella е род двусемеделни животни, който съдържа два вида морски червеи. Първият известен вид е открит през 1915 г., но е описан едва през 1949 г. Изследване на ДНК от 2003 г. показва, че това е примитивен деутеростомен филум. Родът е първият открит член на своето подтипове (Xenoturbellida).

Този филум е базов в рамките на деутеростомите. Свързан е с Acoelomorpha, като образува сестрински клад с бодлокожите и хемихордите. Вече са известни и други представители на този филум.

Xenoturbella има много прост план на тялото: няма мозък, няма проходни черва, няма отделителна система, няма организирани гонади (но има гамети), нито други органи, освен статоциста, съдържаща флагелирани клетки. Той има реснички и дифузна нервна система. Животното е дълго до 4 см и е открито край бреговете на Швеция, Шотландия и Исландия.

Свързването на екземпляри от Xenoturbella с ларви на мекотели е накарало мнозина да предположат, че те са мекотели. Друга идея обаче е, че ларвният стадий на Xenoturbella се развива като вътрешен паразит на някои мекотели.

Анатомия и морфология

Xenoturbella представлява плоско, вретеновидно или лентовидно животно с прост външен вид. Основни характеристики:

• Кожно-мускулна система: покрито с реснички (циметозоми), с подлежащи мускулни слоеве, които позволяват придвижване чрез вълнообразни движения.
• Храносмилателна система: липса на проходно черво — има широко слепосящо пространство (гастроваскуларен везик), което предполага по-примитивна форма на храносмилане.
• Нервна система: дифузна мрежа от неврони, без централен мозък или ганглии.
• Чувствителни структури: статоциста — орган за усещане на равновесие, съдържащ флагелирани клетки.
• Размножителна система: отсъстват ясно оформени гонади; гамети (яйца и сперматозоиди) са откривани в мезенхима и се считат за нерегулярно организирани.

Размножаване и развитие

Детайлите на размножаването и развитието при Xenoturbella остават в значителна степен неясни. Наблюдавани са гамети и има данни за външно оплождане при някои видове. При някои находки са свързвани свободноплаващи ларвни форми с тебеподобни признаци, което е довело до хипотези за наличие на специален ларвен стадий, но връзката между тези ларви и възрастните индивиди все още е предмет на изследване. Алтернативната теория е, че откриваните ларви са паразитни или асоцирани с мекотели и не произхождат директно от възрастните Xenoturbella.

Екология и хранене

Xenoturbella се среща главно в студени и умерени морски води на северната част на Атлантическия океан и на океанското дъно. Начинът им на хранене не е напълно ясен, но анализите на съдържание на тъкани често откриват ДНК на мекотели — това може да означава, че те се хранят с мекотели или с техните яйца, или че ДНК-то е остатък от паразитни/симбиотични асоциации. Някои видове, открити по-късно, са обитатели на дълбоководни среди и показват по-големи размери в сравнение с крайбрежните форми.

Филогенетично положение и научно значение

Позицията на Xenoturbella в дървото на живота е била предмет на интензивни дебати. Първоначални молекулярни анализи го поставиха сред деутеростомите, но по-късни широкомащабни филогеномни изследвания предложиха, че Xenoturbella и Acoelomorpha образуват общ клон, наричан понякога Xenacoelomorpha, който може да бъде или ранен разклонение на билатериите, или близък роднина на останалите деутеростоми. Тези различни резултати показват колко ценни са тези организми за разгадаването на ранната еволюция на многоклетъчните животни и произхода на сложните органи и тела.

Разпространение и разнообразие

Животните от рода Xenoturbella са описвани най-често в северните части на Атлантика (брегове на Швеция, Шотландия, Исландия и др.), но открития в дълбоки води разширяват географския и екологичния им диапазон. Първоначално родът бе представен от два вида, но с развитието на изследванията и описанието на нови екземпляри бройката на описаните таксони се увеличи — включително находки от дълбоководни местообитания, които показват по-голям морфологичен и размерен диапазон.

Значение за науката

Xenoturbella е интересен модел за еволюционни и филогенетични изследвания, защото съчетава примитивни морфологични черти с неочаквани молекулярни показатели. Изучаването му помага да се разберeт ранните етапи от еволюцията на билатериалните животни, възникването на органите и променливостта в начини на развитие.

Родът Xenoturbella съдържа два вида:

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ксенотурбела?

В: Кога е открит първият известен вид?

В: Какво показва ДНК изследване от 2003 г.?

В: Как се получава така, че тя има прост план на тялото?

В: Колко дълъг може да бъде?

В: Къде е открит?

В: Какви са теориите за хранителния му режим?

Търсене по буква