Древен Китай е много стара цивилизация. Съществуват писмени сведения за историята на Китай, които датират от 1500 г. пр.н.е. по времето на династията Шан (ок. 1600-1046 г. пр.н.е.). Тези ранни писмени паметници — предимно надписи върху костни и черупкови плочи, използвани за гадаене — показват вече развита система на писменост и държавна администрация. Археологическите находки от периода на Шан, особено от центрове като Анян, свидетелстват за високо ниво на бронзово лято, церемонии и социална йерархия.

Произход и ранна история

Китай е една от най-старите непрекъснати (все още живи) цивилизации в света. Черупки от костенурки с писменост, подобна на древнокитайската писменост от времето на династията Шан (на китайски: 商朝), са датирани с въглероден диоксид около 1500 г. пр. Съвременните археологически и лабораторни методи (напр. радиовъглеродно датиране) потвърждават културната продължителност и дават хронологични рамки за неолита и бронзовата епоха. Според наличните данни Китай започва като мрежа от градове-държави в долината на Жълтата река, където земеделието съссят основата на сложните общества.

Формиране на държавността и империи

Много хора твърдят, че Китай се превръща в голямо кралство или империя през 221 г. пр. Цинският (на китайски: 秦) император Цин Шихуан накарал всички да пишат по един и същи начин. Той също така имал идеи за държавата, които основавал на легализма и се борел с конфуцианството. Така започнало това, което наричаме китайска цивилизация. Древен Китай водел войни и граждански войни, а понякога бил и завладяван от други народи.

Обединението под династията Цин (秦) довежда до стандартизация на писмеността, мерните единици, монетите и пътищата, както и до строителни проекти от мащабите на ранните части на "Великата стена". Тези реформи улесняват управлението на големи територии и полагат основите на по-късните имперски институции.

Важни династии и периоди

Китайската цивилизация се заражда в различни регионални центрове по долините на Жълтата река и на река Яндзъ през неолита, но за люлка на китайската цивилизация се смята Жълтата река. С хилядолетната си непрекъсната история Китай е една от най-старите цивилизации в света. Писмената история на Китай може да бъде открита още по времето на династията Шан (ок. 1600 - 1046 г. пр. Хр.), въпреки че в древни исторически текстове като Записите на Великия историк (ок. 100 г. пр. Хр.) и Бамбуковите летописи се казва, че преди Шан е съществувала династия Ся. Голяма част от китайската култура, литература и философия се доразвиват по време на династията Джоу (1045 - 256 г. пр. Хр.).

През VIII в. пр.н.е. династията Джоу започва да се поддава на външен и вътрешен натиск и в крайна сметка царството се разпада на по-малки държави, като това започва през периода на Пролетта и Есента и достига пълния си израз през периода на Воюващите държави. Това е един от многобройните периоди на провалена държавност в китайската история (последният от които е Китайската гражданска война).

Впоследствие следват редица големи династии, които оставят трайна следа: Хан (укрепване на централната власт, разрастване на търговията по Пътя на коприната и ранното разпространение на будизма), Танг и Сун (златни години на поезия, литература, изкуство и технологичен прогрес), Юан (монголско управление, трансевразийски обмен), Мин (реставрация на китайска власт, морски експедиции) и Цин (последната имперска династия, голямо териториално разширение). Всеки от тези периоди допринася със собствени институции, културни постижения и технологични иновации.

Политика, администрация и общество

Между епохите на многобройни царства и военачалници китайските династии са управлявали части или целия Китай. В някои епохи контролът се е простирал до Централна Азия, Тибет и Виетнам. Този китайски империализъм започва с династията Цин: през 221 г. пр.н.е. Цин Шихуан завладява различните воюващи царства и създава първата китайска империя. Следващите династии в китайската история развиват бюрократични системи, които дават на китайския император пряк контрол върху обширни територии.

Една от ключовите институции е имперската бюрокрация, развита чрез държавните изпити (имперския изпитен синцзю) и администрация, която стреми да назначава чиновници въз основа на образование и знания. В различни периоди това давало относителна социална мобилност и стабилност, макар и с много ограничения и корупционни практики в отделни епохи.

Философия, религия и култура

Общоприетото схващане за китайската история е, че се редуват периоди на политическо единство и разединение, като от време на време Китай е доминиран от степни народи, повечето от които на свой ред са асимилирани в китайското население от хански произход. Културните и политическите влияния от много части на Азия, пренесени от последователни вълни на имиграция, експанзия и културна асимилация, са част от съвременната култура на Китай.

Философските школи, които оформят китайското мислене — най-вече конфуцианството, даоизмът (таоизмът) и легализмът — оказват влияние върху етиката, управлението и образованието. По-късно в историята будизмът, внесен от Индия, се интегрира с местни вярвания и практики. В литературата и изкуствата Китай дава класики в поезията, историографията, калиграфията, керамиката и бронзовите изделия.

Технологии, икономика и търговия

Китай е източник на значими технологични и научни постижения: производство на хартия, печатарството с подвижни букви (по-късно усъвършенствано), компаса и открития, които водят до изобретяването на барута/пороха. Земеделието, особено системите за напояване и интензивно оризопроизводство на юг, поддържа голямо население и градска култура. Търговски пътища като Пътят на коприната свързват Китай с Централна Азия и Средиземноморието и стимулират обмен на стоки, идеи и технологии.

Войни, граници и контакти с други народи

През вековете Китай води широк кръг военни кампании, отбранява се от и понякога сам атакува степни народи и съседни държави. Част от тези взаимодействия водят до асимилация на пришълци, а други — до културен обмен. В някои периоди контролът на Китай стига далеч отвъд съвременните граници, но в други периоди политическата единност е силно нарушена.

Наследство и значение

Древният Китай оставя многопластово наследство — в система на писмеността, административни практики, философска мисъл, художествени традиции и технологични иновации — което продължава да влияе върху целия източноазиатски регион и света. Разбирането на тази дълга и сложна история помага да се осмисли модерната китайска култура и политическа идентичност, както и ролята на Китай в глобалната история.

За по-задълбочено изучаване може да се проследят конкретни теми: социалната структура в различните династии, ролята на жените и семейството, икономическите цикли и градското развитие, както и подробно разглеждане на отделни периоди (напр. Хан, Тан, Сун, Юан, Мин, Цин) и техните приноси.