Древен Китай: история, култура и ключови династии
Открийте Древен Китай: богата история, култура, философия и ключови династии от Шан до Цин — хроника на цивилизация с хилядолетно наследство.
Древен Китай е много стара цивилизация. Съществуват писмени сведения за историята на Китай, които датират от 1500 г. пр.н.е. по времето на династията Шан (ок. 1600-1046 г. пр.н.е.). Тези ранни писмени паметници — предимно надписи върху костни и черупкови плочи, използвани за гадаене — показват вече развита система на писменост и държавна администрация. Археологическите находки от периода на Шан, особено от центрове като Анян, свидетелстват за високо ниво на бронзово лято, церемонии и социална йерархия.
Произход и ранна история
Китай е една от най-старите непрекъснати (все още живи) цивилизации в света. Черупки от костенурки с писменост, подобна на древнокитайската писменост от времето на династията Шан (на китайски: 商朝), са датирани с въглероден диоксид около 1500 г. пр. Съвременните археологически и лабораторни методи (напр. радиовъглеродно датиране) потвърждават културната продължителност и дават хронологични рамки за неолита и бронзовата епоха. Според наличните данни Китай започва като мрежа от градове-държави в долината на Жълтата река, където земеделието съссят основата на сложните общества.
Формиране на държавността и империи
Много хора твърдят, че Китай се превръща в голямо кралство или империя през 221 г. пр. Цинският (на китайски: 秦) император Цин Шихуан накарал всички да пишат по един и същи начин. Той също така имал идеи за държавата, които основавал на легализма и се борел с конфуцианството. Така започнало това, което наричаме китайска цивилизация. Древен Китай водел войни и граждански войни, а понякога бил и завладяван от други народи.
Обединението под династията Цин (秦) довежда до стандартизация на писмеността, мерните единици, монетите и пътищата, както и до строителни проекти от мащабите на ранните части на "Великата стена". Тези реформи улесняват управлението на големи територии и полагат основите на по-късните имперски институции.
Важни династии и периоди
Китайската цивилизация се заражда в различни регионални центрове по долините на Жълтата река и на река Яндзъ през неолита, но за люлка на китайската цивилизация се смята Жълтата река. С хилядолетната си непрекъсната история Китай е една от най-старите цивилизации в света. Писмената история на Китай може да бъде открита още по времето на династията Шан (ок. 1600 - 1046 г. пр. Хр.), въпреки че в древни исторически текстове като Записите на Великия историк (ок. 100 г. пр. Хр.) и Бамбуковите летописи се казва, че преди Шан е съществувала династия Ся. Голяма част от китайската култура, литература и философия се доразвиват по време на династията Джоу (1045 - 256 г. пр. Хр.).
През VIII в. пр.н.е. династията Джоу започва да се поддава на външен и вътрешен натиск и в крайна сметка царството се разпада на по-малки държави, като това започва през периода на Пролетта и Есента и достига пълния си израз през периода на Воюващите държави. Това е един от многобройните периоди на провалена държавност в китайската история (последният от които е Китайската гражданска война).
Впоследствие следват редица големи династии, които оставят трайна следа: Хан (укрепване на централната власт, разрастване на търговията по Пътя на коприната и ранното разпространение на будизма), Танг и Сун (златни години на поезия, литература, изкуство и технологичен прогрес), Юан (монголско управление, трансевразийски обмен), Мин (реставрация на китайска власт, морски експедиции) и Цин (последната имперска династия, голямо териториално разширение). Всеки от тези периоди допринася със собствени институции, културни постижения и технологични иновации.
Политика, администрация и общество
Между епохите на многобройни царства и военачалници китайските династии са управлявали части или целия Китай. В някои епохи контролът се е простирал до Централна Азия, Тибет и Виетнам. Този китайски империализъм започва с династията Цин: през 221 г. пр.н.е. Цин Шихуан завладява различните воюващи царства и създава първата китайска империя. Следващите династии в китайската история развиват бюрократични системи, които дават на китайския император пряк контрол върху обширни територии.
Една от ключовите институции е имперската бюрокрация, развита чрез държавните изпити (имперския изпитен синцзю) и администрация, която стреми да назначава чиновници въз основа на образование и знания. В различни периоди това давало относителна социална мобилност и стабилност, макар и с много ограничения и корупционни практики в отделни епохи.
Философия, религия и култура
Общоприетото схващане за китайската история е, че се редуват периоди на политическо единство и разединение, като от време на време Китай е доминиран от степни народи, повечето от които на свой ред са асимилирани в китайското население от хански произход. Културните и политическите влияния от много части на Азия, пренесени от последователни вълни на имиграция, експанзия и културна асимилация, са част от съвременната култура на Китай.
Философските школи, които оформят китайското мислене — най-вече конфуцианството, даоизмът (таоизмът) и легализмът — оказват влияние върху етиката, управлението и образованието. По-късно в историята будизмът, внесен от Индия, се интегрира с местни вярвания и практики. В литературата и изкуствата Китай дава класики в поезията, историографията, калиграфията, керамиката и бронзовите изделия.
Технологии, икономика и търговия
Китай е източник на значими технологични и научни постижения: производство на хартия, печатарството с подвижни букви (по-късно усъвършенствано), компаса и открития, които водят до изобретяването на барута/пороха. Земеделието, особено системите за напояване и интензивно оризопроизводство на юг, поддържа голямо население и градска култура. Търговски пътища като Пътят на коприната свързват Китай с Централна Азия и Средиземноморието и стимулират обмен на стоки, идеи и технологии.
Войни, граници и контакти с други народи
През вековете Китай води широк кръг военни кампании, отбранява се от и понякога сам атакува степни народи и съседни държави. Част от тези взаимодействия водят до асимилация на пришълци, а други — до културен обмен. В някои периоди контролът на Китай стига далеч отвъд съвременните граници, но в други периоди политическата единност е силно нарушена.
Наследство и значение
Древният Китай оставя многопластово наследство — в система на писмеността, административни практики, философска мисъл, художествени традиции и технологични иновации — което продължава да влияе върху целия източноазиатски регион и света. Разбирането на тази дълга и сложна история помага да се осмисли модерната китайска култура и политическа идентичност, както и ролята на Китай в глобалната история.
За по-задълбочено изучаване може да се проследят конкретни теми: социалната структура в различните династии, ролята на жените и семейството, икономическите цикли и градското развитие, както и подробно разглеждане на отделни периоди (напр. Хан, Тан, Сун, Юан, Мин, Цин) и техните приноси.
Времева линия
- 3 владетели и 5 императори: 50 000 - 2000 Г. ПР.Н.Е.
- Династия Ся: ок. 2000 - ок. 1600 г. пр.н.е.
- Династия Шан (или династия Ин): ок. 1600 - 1046 г. пр.н.е.
- Династия Джоу
- Западен Джоу: 1046 - 771 Г. ПР.Н.Е.
- Източен Джоу
- Период на пролетта и есента: 771 - 481 Г. ПР.Н.Е.
- Период на Воюващите държави: 481 - 221 Г. ПР.Н.Е.
- Династия Цин: 221 - 206 г. пр.н.е.
- Династия Хан: 206 г. пр.н.е. - 220 г. сл.н.е.
- Западен Хан: 206 г. пр.н.е. - 8 г. сл.н.е.
- Династия Син: 8 - 23 г.
- Три кралства
- Кралство Вей: 220 - 265 г.
- Кралство Шу: 221 - 263 г.
- Кралство Ву: 229 - 280 г.
- Династия Джин
- Западен Джин: 265 - 316 г.
- Източен Джин: 317 - 460 г.
- Шестнадесетте царства
- "Бивш Чжао" или "Хан Чжао": 304 - 329 Г.
- "Ченг Хан" или "Бивш Шу": 306 - 347 Г.
- Бивш Лян: 314 - 376 г.
- "Later Zhao" или "Shi Zhao": 319 - 351 Г.
- Бивш Yan: 334 - 370 Г.
- "Бивш Цин" или "Фу Цин": 351 - 394 Г.
- По-късно Ян: 384 - 409 Г.
- "Късен Цин" или "Яу Цин": 384 - 417 Г.
- Западен Цин: 385 - 431 Г.
- "Later Liang" или "Lu Liang": 389 - 403 Г. ОТ Н.Е.
- Южен Лян: 397 - 414 г.
- Южен Ян: 398 - 410 Г.
- Западен Лян: 400 - 421 г.
- Северен Лян: 401 - 439 г.
- "Xia" или "Hu Xia": 407 - 431 Г. ОТ Н.Е.
- "Северен Ян" или "Фън Ян": 409 - 436 Г.
Държавите по-долу не са включени в шестнадесетте кралства:
·
- Бивш Chouchi: 296 - 371 г.
- По-късно Chouchi: 385 - 443 г.
- Dai: 315 - 376 г.
- Ран Вей: 350 - 352 г.
- Западен Ян: 384 - 394 Г.
- Чжай Вей: 388 - 392 г.
- Западна Шу: 405 - 413 г.
- Ювенбу: 302 - 344 г.
- Дуанбу: 310 - 357 г.
- Тугухун: 313 - 633 г.
- Южни и Северни династии
- Южни династии
- Песен: 420 - 479 г.
- Чи: 479 - 502 г.
- Лян: 502 - 557 г.
- Чен: 557 - 589 г.
- Северни династии
- Северен Вей: 386 - 534 г.
- Източен Вей: 534 - 550 г.
- Западен Вей: 535 - 557 г.
- Северна Чи: 550 - 557 г.
- Северен Чоу: 557 - 581 Г.
- Династия Суй: 581 - 618 г.
- Династия Тан: 618 - 907 г.
- Династията Тан е прекъсната от У Чоу: 690 - 705 г.
- Пет династии и десет царства
- Пет династии
- Късен Лян: 907 - 923 г.
- Късен Тан: 923 - 936 г.
- По-късно Джин: 936 - 947 г.
- Късен Хан: 947 - 950 г.
- По-късно Чоу: 951 - 960 г.
- Десет царства
- У Юе: 904 - 978 г.
- Мин (променя името си на Ин през 943 г.): 909 - 945 г.
- Джиннан: 907 - 963 г.
- Чу: 897 - 951 г.
- У: 904 - 973 г.
- Южен Танг: 937 - 975 г.
- Южен Хан: 917 - 971 г.
- Северна Хан: 951 - 979 г.
- Бивш Шу: 907 - 925 г.
- По-късно Шу: 934 - 965 г.
- И други режими
- Dingnan Jiedu: 881 - 982 Г.
- Фуншан Цзеду (или Чи): 887 - 924 г.
- Lulong Jiedu (или Yan): 897 - 913 г.
- Чендер Цзеду (или Чжао): 883 - 921 г.
- Yiwu Jiedu: 900(?) - 922 г. и 928 - 929 г.
- Wuping Jiedu (или Hunan Jiedu): 950 - 963 г.
- Chinyuan Jiedu: 946 - 978 Г.
- Режим Hexi: ?
- Династия Сун
- Северна песен: 960 - 1127 г.
- Южна песен: 1127 - 1279 г.
- Династия Ляо (или Кхитан) - 907 - 1125 г.
- След като династията Джин слага край на династията Ляо, Йелю Даши, аристократ от Ляо, възстановява династията Ляо, която наричаме Западна Ляо, известна също като Кара-Хитанско ханство: 1132 - 1218 Г.
- Династия Джин: 1115 - 1234 г.
- Западна Ся: 1038 - 1227 Г.
- Династия Юан (всъщност Монголия): 1279 - 1368 г.
- Династия Мин: 1368 - 1644 г.
- Династия Цин: 1636 - 1912 г.
- Китайската република: 1912 г. - сега (Управлява континентален Китай само до 1949 г.) Загубва в Китайската гражданска война, така че сега управлява само Тайван, Пенху, Кингмен, Мажу, остров Тайпин и остров Донша. Република Китай след 1949 г. всъщност е Тайван.)
- Китайскатанародна република: 1949 г. - сега
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е най-ранният писмен документ за китайската история?
О: Най-ранните писмени сведения за китайската история датират от 1500 г. пр.н.е. по времето на династията Шан (ок. 1600-1046 г. пр.н.е.).
В: Какви доказателства са открити, които сочат, че Китай започва като градове-държави в долината на Жълтата река?
О: Черупки от костенурки с писменост, подобна на древнокитайската писменост от династията Шан, са датирани с въглероден диоксид около 1500 г. пр.н.е., което предполага, че Китай е започнал като градове-държави в долината на Жълтата река.
Въпрос: Кога Китай се превръща в голямо кралство или империя?
О: Китай става голямо царство или империя през 221 г. пр.н.е. по времето на император Цин Шъхуан.
В: Какви идеи е имал Цин Шихуан за управлението на държавата?
О: Цин Шихуан основава идеите си за държавно управление на легализма и се бори с конфуцианството, което поставя началото на това, което днес наричаме китайска цивилизация.
В: От колко време съществува китайската цивилизация?
О: Със своята хилядолетна непрекъсната история Китай е една от най-старите цивилизации в света.
В: Кога е създадена династията Джоу? О: Династията Джоу е създадена през 1045-256 г. пр.
В: Кои са били някои от външните сили, които са оказвали натиск върху династията Джоу? О: През VIII в. пр. н. е. династията Джоу започнала да се поддава на външен и вътрешен натиск, което довело до окончателното ѝ разпадане на по-малки държави по време на периода на Пролетта и Есента и периода на Воюващите държави.
обискирам