Династия Чжоу (Китай, 1046–256 пр.н.е.) — мандатът на Небето и философия

Династия Чжоу (1046–256 пр.н.е.) — мандатът на Небето и раждането на китайската философия: Конфуций, Лаодзъ, мохизъм и легализъм, влияещи на хилядолетия.

Династията Джоу побеждава династията Шан около 1046 г. пр.н.е. и идва на власт, като легитимира завоюването чрез концепцията за мандата на Небето. След победата Джоу преместват главната власт и центъра на управление от традиционните области на Шан в район, разположен близо до днешния Сиан, в областта на река Уей (приток на Жълтата река). Династията Джоу въвежда и разпространява нова теория — според нея владетелят получава правото да управлява от небесните сили (мандат нанебето). Тази идея става основна легитимация за смяна на династии в следващите векове: провалите на управлението (като природни бедствия или вътрешни смутове) се тълкуват като загуба на мандата и дават основание за бунтове и преврати. Царете от династията Джоу разширяват контролирани територии и насърчават заселване и колонизация — за първи път в мащаб в историята на Китай големи групи хора се преместват и заселват нови области, което ускорява културната и икономическа интеграция на региона.

Политика, общество и институции

В ранния период на джоуското управление се оформя система, близка до феодална: владетелят раздава земи и титли на родствени владетели и съюзници, които получават значителна автономия. Тази структура (понякога наричана fengjian) осигурява контрол над разширената държава, но с течение на времето води до разпокъсване на централната власт и нарастване на влиянието на местните владетели. Династията Джоу традиционно се разделя на две основни исторически фази: Западна Джоу (прибл. 1046–771 пр.н.е.), когато столицата е близо до сегашния Сиан, и Източна Джоу (прибл. 770–256 пр.н.е.), когато столицата е преместена на изток и политическата сцена се фрагментира — това довежда до епохите на Пролетно-есенния период и Войнуващите царства.

По време на джоуския период се развиват администрации със записан закон, ритуални практики и сложна бронзова култура, свързана с поклонението пред предците. Земеделското производство и технологиите (като обработка на метали и по-късно по-широкото навлизане на желязото) подпомагат растежа на населението и търговията. Писмеността и каноничните текстове (като сборове от химни, документи и родови записи) продължават и се диференцират, формирайки основата на китайската цивилизация през следващите хилядолетия.

Философия и култура — „Сто школи на мисълта“

По време на династията Джоу се развиват основите на зрялата китайска философия. Особено интензивно интелектуалното производство нараства през Източна Джоу — в периода на политическо разпокъсване мислителите търсят решения за възстановяване на реда и хармонията. В този контекст възниква т.нар. „система на стоте школи“ (Hundred Schools of Thought), чиито идеи по-късно оформят държавната идеология и обществения ред.

Сред най-великите китайски мислители от този период са: Конг Фузи (на латински: Confucius), основател на конфуцианството, и Лаодзъ, основател на даоизма. Конфуцианството акцентира върху моралното поведение, ритуалите (li), човечността (ren) и важността на семейните и обществените йерархии; тези идеи ще станат държавна доктрина по-късно, особено през династия Хан. Даоизмът предлага противоположен фокус — хармония с природата, ненамеса (wu wei) и търсене на пътя (Дао) като начин за индивидуално и обществено равновесие.

Други важни мислители и течения от епохата включват:

• Моци (на латински: Micius) — основател на мохизма, който проповядва всеобща любов, практичност и противопоставяне на излишните ритуали;
• Менци (на латински: Mengzi) — влиятелен конфуцианец, който доразвива идеята за вродената доброта на човека и ролята на благородното управление;
• Шан Ян и Хан Фейзи — ключови фигури за развитието на древнокитайския легализъм, който поставя акцент върху строгите закони, централизацията и дисциплината (легализмът е основна теоретична опора на династия Цин при обединението на Китай);
• Сюнзи — философ, който според някои тълкувания е опонент на Менци по въпроса за човешката природа и застъпва идеята, че човешката природа изисква осъзната формация чрез ритуал и образование.

Идеите от джоуското време оставят трайно наследство: формират моралните, политическите и религиозните нагласи на Китай, влияят върху образователната система и официалната държавна доктрина и продължават да се обсъждат и адаптират през следващите хилядолетия.

Въпроси и отговори

В: Кога династията Джоу заменя династията Шан?

В: С какво се занимавали царете на династия Джоу?

В: Къде владетелите на Джоу преместват столицата?

В: Каква теория донесла династията Джоу?

В: Какво гласи теорията за мандат на небето?

Въпрос: Кои са били най-големите китайски философи по време на династията Джоу?

В: Какви други философи и мисловни школи е имало по време на династията Джоу?

Търсене по буква