Йехуд Медината (на арамейски - Държавата Юда) или просто Йехуд е част от Персийската империя на Ахеменидите. Тя е в рамките на сатрапията Ебер-Нари. Провинцията съществува през персийския период приблизително от средата на VI век пр.н.е. до завоеванията на Александър Велики в началото на IV век пр.н.е.
Граници и територия
Територията на Йехуд Медината приличала приблизително на по-старото Юдейско царство, но била по-ограничена и имала по-малко земя. Площта на Йехуд е приблизително същата като тази на предишната вавилонска провинция Йехуд, създадена след завладяването на Юдейското царство от Нововавилонската империя (ок. 597 г. пр.н.е.). Център на провинцията остава градът Йерусалим (Йерушалаим), където намира своята религиозна и частично административна основа реконструираният след завръщането храм.
Администрация и обществен живот
Персите управлявали Йехуд чрез системата на сатрапии и подадминистрации. Йехуд е част от по-голямата сатрапия Ебер-Нари, но в рамките ѝ местните дела често се водели от назначени от персите управители или от местни владетели и старейшини. Персийската власт обикновено запазвала известна автономия на местно ниво, особено по религиозните и гражданските въпроси.
В обществото присъствали както върнали се от вавилонския плен, така и онези, които не напуснали земите по време на последните векове преди персийския период. Важна роля имали свещениците и пророците, както и новообразувани местни административни елити.
Религия и култ
Под персийско управление местният религиозен живот в Йерусалим и околностите преживява възстановяване. Според библейските книги, особено Ездра и Неемия, царят Кир II (Кир Велики) издал указ за връщане на пленниците и възстановяване на храма, което подпомага изграждането на общност, ориентирана около Йерусалимския храм. Храмът е завършен и отново освещен около 515 пр.н.е., според традиционната датировка.
Персите като правило проявявали религиозна толерантност спрямо покорените народи, което позволило на юдеите да организират култовия си живот и да възстановят местните институции.
Икономика и ежедневие
Икономиката на Йехуд била предимно селскостопанска: житни култури, лозарство, маслинови градини и скотовъдство. Провинцията участвала в регионалната търговия и плащала данъци и събирала дарове за персийската администрация и за храма. Археологичните находки показват производство на керамика, обработка на метали и използване на пари/бартер в местните сделки.
Език и културни особености
Официалният административен език в империята бил арамейски, който се използвал за документи и кореспонденция. На местно ниво битуващият език и религиозните текстове били предимно различни форми на еврейски/иудейски език. Влияния от персийската култура и институции се смесвали с местните традиции, което създало специфична културна среда.
Източници и археологически данни
Основните извори за Йехуд Медината са библейските книги (Ездра, Неемия), персийски документи и епиграфски материали, както и археологически находки: керамика, печати (булеи), сгради и остатъци от храма и порти. Археологическите изследвания в Йерусалим и провинцията дават допълнителна информация за живота, икономиката и административната структура през персийското управление.
Краят на провинцията и наследството
Йехуд Медината продължава да съществува почти два века, докато териториите на Персийската империя в региона не са завладени от Александър Велики около 332 пр.н.е. След елинистическите завоевания административната структура и културният пейзаж се променят, но персийският период остава решаващ за възстановяването на йерусалимския култ и за оформянето на религиозната и социална идентичност на юдейската общност през следващите векове.