Мандат на небето
Мандатът на небето (天命) е китайска политическа и религиозна доктрина, използвана за оправдаване на управлението на императора на Китай. Според това вярване небето (天, Tian) означава естествения ред и волята на Вселената. Небето ще даде мандат на един справедлив владетел, Синът на небето. Ако някой владетел бъде свален, това се тълкува като индикация, че владетелят е недостоен и е загубил мандата. Било е също така разпространено вярването, че природните бедствия като глад и наводнения са знак за недоволството на Небето от владетеля, така че често е имало бунтове след големи бедствия, тъй като гражданите са ги възприемали като знак, че мандатът на Небето е бил отнет.
Мандатът на Небето не изисква легитимният владетел да бъде от благородно потекло и династии като династиите Хан и Мин са основани от хора с обикновен произход. Мандатът на Небето не е бил ограничен във времето, а е зависел от справедливата и способна работа на владетелите и техните наследници. Концепцията в някои отношения е подобна на европейската концепция за божественото право на кралете; за разлика от европейската концепция обаче тя не предоставя безусловно право на управление. Концепцията за мандат на небето включвала и правото на бунт срещу несправедлив владетел. Китайските историци тълкуват успешния бунт като доказателство, че Небето е оттеглило мандата си от владетеля. През цялата китайска история времената на бедност и природни бедствия често са били приемани като знак, че Небето смята настоящия владетел за несправедлив и нуждаещ се от смяна. Мандатът на Небето често е бил изтъкван от философите и учените в Китай като начин да се ограничи злоупотребата с власт от страна на владетеля.
Концепцията за мандат на небето е използвана за първи път в подкрепа на управлението на царете от династията Джоу (1046-256 г. пр.н.е.) и за узаконяване на свалянето им от власт на по-ранната династия Шан (1600-1046 г. пр.н.е.). През цялата история на Китай тя е използвана в подкрепа на управлението на императорите, включително на монарси от нехански етнос като династията Цин. Тази концепция е използвана и от монарсите в съседни държави като Корея и Виетнам. Подобна ситуация преобладава след установяването на управлението на ахомите в кралство Асам в Югоизточна Азия.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява мандейският мандат?
О: Мандатът на Небето е китайска политическа и религиозна доктрина, използвана за оправдаване на управлението на китайския император. Според това вярване небето означава естествения ред и воля на вселената и дава своя мандат на справедлив владетел, известен като Син на небето.
Въпрос: Как се губи мандатът на Небето?
О: Ако някой владетел бъде свален, това се тълкува като признак, че той е недостоен и е загубил мандата си от небето. Природни бедствия като глад или наводнения също са били възприемани като знак, че недоволството на небето от владетеля е довело до загубата на мандата му.
Въпрос: Изисква ли се благородно потекло за легитимен владетел?
О: Не, според мандата на Небето за легитимен владетел не се изисква благородно потекло. Династии като династиите Хан и Мин са били основани от хора, които са произхождали от обикновени хора.
В: Има ли тази концепция времеви ограничения?
О: Не, тази концепция няма времеви ограничения; вместо това тя зависи от това колко справедливо и умело владетелите изпълняват своите задължения и тези на своите наследници.
В: Има ли някаква прилика между тази концепция в Китай и европейското божествено право на кралете?
О: Да, има някои прилики между тези две концепции; за разлика от европейската обаче тя не предоставя безусловно право на управление. Китайската версия включва и право на бунт срещу несправедлив владетел.
Въпрос: Кога хората в Китай са започнали да използват тази концепция?
О: Тази концепция е използвана за първи път по време на династията Джоу (1046-256 г. пр. н. е.), когато тя сваля династията Шан (1600-1046 г. пр. н. е.). Оттогава тя се използва в цялата китайска история от императорите, включително и от монарси, които не са от етноса Хан, като династията Цин. Приет е и от съседни държави като Корея и Виетнам, както и от Асам в Югоизточна Азия.
