Федералното министерство на вътрешногерманските отношения (на немски: Bundesministerium für innerdeutsche Beziehungen) беше федерално министерство на Федерална република Германия, което отговаряше за всички отношения с правителството на Източна Германия. Причината за създаването и съществуването му беше конституционната и политическа позиция на Западна Германия, че съществува само една Германия. Поради това западногерманското правителство не използваше Министерството на външните работи за връзки с ГДР — официално ГДР не се признаваше за чужда държава, а въпросите между двете части на Германия се третираха като „вътрешногермански“. Тази позиция беше свързана и с външнополитическата линия на ФРГ през 50–те и 60–те години (т.нар. Hallstein-Doktrin), която ограничаваше дипломатическите контакти с държави, признаващи ГДР.

История

Министерството е създадено през 1949 г. под името Bundesministerium für gesamtdeutsche Fragen (Федерално министерство по общогерманските въпроси). В началото то се занимаваше не само с отношенията с ГДР, но и с въпроси, свързани с германските територии на изток от линията Одер–Найсе, които след Втората световна война са включени в територията на Полша или са под международен режим.

През 1969 г. когато Вили Брандт става канцлер и започва своята политика на Ostpolitik, министерството официално е преименувано и насочено към вътрешногерманските отношения. В резултат от Ostpolitik през следващите години Федералната република започва да сключва договори с държави от Източния блок — например договорът с Полша, подписан през 1970 г., който утвърждава западната граница на Полша по реките Одер и Нейсе. Тези стъпки промениха и естеството на работата на министерството, като го направиха важен участник в диалога с ГДР и със страни от Източна Европа.

Функции и задачи

Основните области на отговорност на министерството включваха:

  • поддържане на официални и неофициални контакти с органите на ГДР и посредничество в конкретни преговори;
  • координация на политики, свързани с граждани, родени или живеещи в другата част на Германия (семейни връзки, размяна, посещения и т.н.);
  • решаване на хуманитарни въпроси — например съдействие при разделени семейства, бежанци и лица, преселени след войната;
  • въпроси, свързани с бивши германски територии на изток (имуществени и правни проблеми);
  • информационни и културни проекти, насочени към поддържане на контакти между хората от двете части на Германия;
  • сътрудничество при уреждането на транзитните и пътуващите въпроси между ФРГ и ГДР (например договаряне на пътни коридори и визови режими).

С течение на времето някои от тези функции бяха прехвърляни или координирани с други министерства и ведомства, особено след подписването на редица двустранни договори през 70-те години и след установяването на по-институционализиран диалог между двете германски държави.

Промени след обединението и закриване

След процесите, довели до обединението на Германия през 1990 г. (3 октомври 1990 г.), целта, за която съществуваше министерството — управление на вътрешногерманските отношения — престана да бъде актуална. Министерството беше закрито официално през 1991 г., около година след обединението.

Задачите, които все още оставаха необходими в процеса на интеграция и преход, бяха преразпределени между други институции. В частност, много от въпросите, свързани с вътрешната политика и административната интеграция на новите федерални провинции (т.нар. Нови федерални провинции), бяха поети от Министерството на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи получи и ролята на комисар за новите федерални провинции, за да координира мерките за икономическо и социално изравняване.

Значение

Федералното министерство за общогермански/вътрешногермански въпроси имаше важна роля в периода на разделена Германия: то беше институционалният инструмент на ФРГ за управление на специфичните отношения с ГДР, за разрешаване на хуманитарни и правни проблеми, и за подготовка на контакти, които по-късно улесниха процеса на сближаване и накрая — обединение. Закриването му през 1991 г. беше логична последица от реализираното обединение и от необходимостта от нови структури за интеграция и управление на обединената държава.