Австралийска монархия — наследство, роля и конституционни функции

Австралийската монархия: историческо наследство, конституционни функции и церемонии — анализ на ролята на монарха и генерал-губернатора в съвременна Австралия.

Монархията на Австралия е форма на управление, при която наследствен монарх е суверен на Австралия съгласно правилата на австралийската конституция.

Това означава, че длъжността крал или кралица на Австралия се предава на кралското семейство. Когато кралят или кралицата починат, длъжността се предава на техния син, дъщеря или на следващия по ред кандидат за трона. След това като монарх на Австралия те имат церемониални и конституционни задължения като част от правителството на Австралия. Генерал-губернаторът на Австралия изпълнява функциите на монарха за националното правителство. Губернаторите на щатите изпълняват функциите на монарха за правителствата на щатите в Австралия.

Исторически контекст и правен статут

Монархията в Австралия произлиза от колониалното наследство и постепенно се развива към по-автономна институция през XX век. С приемането на Statute of Westminster (1931) и по-нататъшните съглашения, както и с приемането на Australia Acts (1986), короната в правото на Австралия започва да се възприема като отделен юридически образ от короната на Обединеното кралство. Това означава, че същият физически монарх е глава на държавата и на двете корони, но правните функции и властите се упражняват независимо в рамките на австралийската конституция и закони.

Конституционна роля и основни функции

По конституция изпълнителната власт формално е в името на монарха, но на практика повечето функции се изпълняват от институции и лица в Австралия. Основните конституционни и церемониални роли включват:

• Назначаване на генерал-губернатора (по предложение на министър-председателя) и на губернаторите на щатите;
• Формално вето или даване на подпис (Royal Assent) на приетите от парламента закони — без този подпис законът не влиза в сила;
• Официално назначаване на министър-председателя и министрите, базирано на парламентарната поддръжка;
• Прекратяване на сесиите на парламента и разпускане (в определени ситуации), както и свикване на парламентарни избори;
• Формално звание „Върховен главнокомандващ“ в конституционен смисъл, въпреки че реалното управление на отбраната е под контрола на правителството.

Генерал-губернаторът и резервните правомощия

Генерал-губернаторът е предвиденият представител на монарха в национален план и изпълнява ежедневните държавни функции от името на монарха. Макар по правило генерал-губернаторът действа по съвет на министър-председателя и кабинета, в конституцията и практиката са признати и т.нар. резервни правомощия — правомощия, които могат да бъдат използвани без или против съвета на правителството в извънредни ситуации (например отказ на доверие от Парламента, неспособност на правителството да управлява или конституционна криза). Най-известният пример за упражняване на резервни правомощия е кризата от 1975 г., когато генерал-губернаторът уволни правителството в определени обстоятелства, което предизвика широк дебат и политически последици.

Наследяване на трона

Редът за наследяване обикновено следва традициите на наследствените монархии и е свързан с правила за престолонаследие. В рамките на Общността на нациите промените в реда на наследяване изискват координация между всички държави, които имат общ монарх, тъй като всяка промяна трябва да се отрази на статута на монарха във всяка отделна държава. През 2011 лидерите на държавите от Общността се договориха в т.нар. Perth Agreement за изменение на исторически практики (напр. премахване на мъжкия приоритет при наследяването), като всяка държава трябва да направи съответните законодателни промени по собствена процедура.

Роля в съдебната и държавната администрация

В съдебната система държавата често се обозначава като „Короната“ (Crown), например при дела срещу правителството или при образувания, където участва държавата. Много държавни актове и договори се сключват от името на короната. В същото време реалното управление, законодателството и ежедневните административни решения са задача на избрани институции и държавни служители.

Символика и обществен дебат

Монархията е видима в държавни символи, титули, национални церемонии и част от титулите на институции. Темата за формата на държавно управление е предмет на дългогодишен обществен и политически дебат в Австралия. През 1999 г. бе проведен национален референдум за преминаване към република — предложението не бе прието и Австралия остана конституционна монархия. Дебатите продължават и до днес, а аргументите включват въпроси за национална идентичност, демокрация и практическа функционалност на институциите.

Практическо значение днес

В ежедневието за повечето австралийци монархията има предимно церемониална роля, като държавното управление се осъществява от избрани представители. Въпреки това конституционният статут на монарха и наличието на резервни правомощия означават, че институцията продължава да има юридическо значение и потенциална роля при решаване на екстремни или неконвенционални политически ситуации.

История

През 1788 г. в Сидни пристига Първият британски флот от кораби с осъдени и Нов Южен Уелс става колония на Короната с крал Джордж III от Англия като неин крал. Британците създават и други колонии из цяла Австралия с влиятелни колониални управители, избрани от Великобритания. От 20-те години на XIX в. тези колонии започват да получават все по-голямо самоуправление, а от 50-те години на XIX в. започват да се превръщат в парламентарни демокрации, които запазват кралете и кралиците на Обединеното кралство като свои държавни глави, като кралските задължения се изпълняват от колониални губернатори, които имат все по-малко реална власт.

През 1901 г. след гласуване британските колонии в Австралия решават да станат една държава с конституционна монархия с монарх кралица Виктория. Херцогът на Корнуол и Йорк (по-късно крал Джордж V) открива първия парламент на Австралия през 1901 г., а херцогът и херцогинята на Йорк (по-късно крал Джордж VI и кралица Елизабет, кралицата майка) откриват първия парламент в Канбера през 1927 г.

Декларацията на Балфур от 1926 г. променя ситуацията в Британската империя, така че Обединеното кралство и доминионите (като Австралия, Канада и Нова Зеландия) се разглеждат като равноправни и независими, но "обединени от обща вярност към Короната". Това положение на независими монархии е потвърдено от Уестминстърския статут. Лейбъристкото правителство на Къртин избира принц Хенри, херцог на Глостър (брат на крал Джордж VI), за генерал-губернатор по време на Втората световна война.

Кралица Елизабет II става първият монарх, посетил Австралия през 1954 г., посрещнат от огромни тълпи в цялата страна. Синът ѝ принц Чарлз посещава училище в Австралия през 1967 г. Нейният внук принц Хари живее в Австралия през 2003 г., когато е в прекъсване на обучението си.

През по-голямата част от XX век кралското семейство е много популярно, но през 90-те години някои политици и много хора искат Австралия да стане република. През 1999 г. в страната се проведе референдум за превръщането ѝ в република, но хората избраха да запазят австралийската монархия, вместо да преминат към република.

Откриване на първия парламент на Австралия през 1901 г. от херцога на Корнуол и Йорк (по-късно крал Джордж V).

Търсене по буква