Монархията на Пакистан (1947–1956): от кралство до република
Историята на Пакистан (1947–1956): от конституционно кралство под монарх до република през 1956 — ключови събития, личности и конституционни промени.
Монархията на Пакистан е формата на управление на Пакистанското владение от 1947 до 1956 г. В рамките на тази система Пакистан е независимо кралство от Общността на нациите с наследствен, конституционен монарх като държавен глава. Монархът е бил монархът на Обединеното кралство, а също така е бил споделен с редица други държави. Ролята на монарха беше определена в конституцията. По-голямата част от задълженията на монарха се изпълняваха от генерал-губернатора на Пакистан.
Монархията в Пакистан е създадена със Закона за независимостта на Индия от 1947 г. С този акт, приет от парламента на Обединеното кралство, Британска Индия е разделена на две нови държави: Индия и Пакистан, като всяка от тях става независима конституционна монархия. Наследяването на престола на Пакистан, подобно на това на Обединеното кралство, се урежда от Акта за уреждане от 1701 г.
Кой беше монарх и кой го представляваше
По време на този период държавен монарх на Пакистан са били крал Георг VI (в сила при създаването на доминиона през 1947 г. до смъртта му през 1952 г.) и кралица Елизабет II (от 1952 г. до преминаването на страната към републиканска форма на управление през 1956 г.). Фактическата държавна власт в Пакистан обаче почти винаги се упражняваше от генерал-губернатора — представителят на монарха в страната.
- Първите генерал-губернатори включват: Muhammad Ali Jinnah (август 1947 – септември 1948), Khawaja Nazimuddin (1948–1951), Ghulam Muhammad (1951–1955) и Iskander Mirza (1955–1956).
- Генерал-губернаторът имаше формални правомощия като даване на кралско съгласие за закони, назначаване на правителство и разпускане на парламента, но степента, в която тези правомощия се използваха, варираше — при някои генерал-губернатори те бяха по-активни и политически решаващи.
Роля и правомощия в практиката
В конституционен смисъл монархът (чрез генерал-губернатора) изпълняваше предимно церемониални и формални функции. Някои от ключовите правомощия включваха:
- да дава или отказва кралско съгласие на приети от парламента закони;
- назначаване на премиер и други членове на правителството;
- временно упражняване на „резервни правомощия“ при конституционни кризи.
В практиката обаче наличието на силни генерал-губернатори и остри политически сблъсъци в първите години на независимостта доведе до случаи, когато представителят на монарха е взимал решаващи политически ходове (например отстраняването на правителство през 1953 г.), което допринесе за нестабилност и дебат относно формата на държавното управление.
Преходът към република (1956)
На 23 март 1956 г. Пакистан приема нова конституция, която премахва монархията и преобразува държавата в република в рамките на Общността на нациите. Новата конституция създава институцията на президент — държавен глава на републиката, който заменя монарха и генерал-губернатора. Първият президент на Пакистан става Iskander Mirza, който досега е заемал поста генерал-губернатор.
Последствия и историческо значение
Периодът 1947–1956 е ключов за оформяне на администрацията, политическите практики и конституционната архитектура на новата държава. От монархическата рамка Пакистан премина към републиканска система с цел да укрепи своя суверенитет и да намери по-подходяща институционална форма за вътрешните си политически условия.
Пакистан остава член на Общността на нациите след установяването на републиката, но по-късно, в резултат на международните и регионалните събития, свързани със създаването на независима държава Бангладеш (бившата провинция Източен Пакистан), Пакистан напуска Общността през 1972 г. и се присъединява отново през 1989 г.
Кратко обобщение
Монархията на Пакистан (1947–1956) беше преходна конституционна форма, при която британският монарх служеше като формален държавен глава, а действителната власт се упражняваше от генерал-губернатора. Политическата динамика и институционалните напрежения в първите години на независимост доведоха до приемането на републиканска конституция през 1956 г., която окончателно сложи край на ролята на монарха в пакистанската държавна структура.
Списък на пакистанските монарси
| Портрет | Име | Раждане | Смърт | Monarch От | Монарх до | Връзка с предшественика |
|
| 14 декември 1895 г. | 6 февруари 1952 г. | 14 август 1947 г. | 6 февруари 1952 г. | Няма (длъжността е създадена със закон) | |
|
| 21 април 1926 г. | - — | 6 февруари 1952 г. | 23 март 1956 г. | Дъщеря на Джордж VI |
Списък на пакистанските консорти
| Портрет | Име | Раждане | Смърт | Консорт от | Консорт до | Връзка с монарха |
|
| 4 август 1900 г. | 30 март 2002 г. | 14 август 1947 г. | 6 февруари 1952 г. | Съпруга на крал Джордж VI | |
|
| 10 юни 1921 г. | - — | 6 февруари 1952 г. | 23 март 1956 г. | Съпруг на кралица Елизабет II |
Въпроси и отговори
В: Каква форма на управление има Пакистанският доминион от 1947 до 1956 г.?
О: От 1947 г. до 1956 г. в Пакистан съществува монархия.
В: Кой е бил държавен глава през този период?
О: Държавният глава през този период е бил наследствен конституционен монарх.
Въпрос: С какъв акт е създадена монархията в Пакистан?
О: Монархията в Пакистан е създадена със Закона за независимостта на Индия от 1947 г.
В: Как се определя наследяването на трона?
О: Наследяването на престола в Пакистан се урежда от Акта за уреждане от 1701 г.
В: Кога Пакистан приема нова конституция и става република?
О: На 23 март 1956 г. Пакистан приема нова конституция и става република в Общността на нациите.
В: Кога Пакистан напуска и отново се присъединява към Общността на нациите? О: Пакистан напуска Общността на нациите на 30 януари 1972 г. заради проблема с Източен Пакистан, който става независим Бангладеш. Отново се присъединява към нея на 1 октомври 1989 г., но оттогава два пъти е прекъсвал членството си - първо от 18 октомври 1999 г. до 22 май 2004 г. и второ от 22 ноември 2007 г. до днес (22 май 2008 г.).
обискирам