Конституцията на Пакистан (1973) — история и основни характеристики
Детайлна статия за Конституцията на Пакистан (1973): исторически контекст, ключови характеристики, парламентарна система, ислямска република и гаранции за права.
Конституцията на Пакистан от 1973 г. е резултат от усилията на новото гражданско правителство да създаде трайна рамка за управление след политическата криза и военните режими от предишните години. След падането на военното положение през април 1972 г. беше свикано Народно събрание въз основа на резултатите от изборите през 1970 г. в бившия Западен Пакистан. Сформирана бе конституционна комисия, включваща представители на различни партии, в която имаше значителни разногласия по ключови въпроси — форма на управление (парламентарна или президентска) и степента на автономия на провинциите. След осеммесечна работа конституционният комитет представи своя доклад и проект на конституция, който беше приет от Федералното събрание с голямо мнозинство. Конституцията беше обнародвана и влезе в сила на 14 август 1973 г.; по-рано, на 12 август 1973 г., Зулфикабър Али Бхуто бе избран за министър-председател от Националното събрание.
Основни характеристики
- Форма на държавно управление: Пакистан е провъзгласен за федерална република с парламентарна система. Министър-председателят е ръководител на правителството и представлява политическото мнозинство в Националното събрание.
- Ислям и държавност: Конституцията утвърждава исляма като държавна религия и изисква президентът и министър-председателят да бъдат мюсюлмани. Държавата е провъзгласена за "Ислямска република Пакистан".
- Процедура за изменение: За изменение на конституцията е необходимо мнозинство от две трети в долната камара (Националното събрание) и одобрение в Сената (горната камара), като по този начин се търси широк политически консенсус.
- Права и съдебна защита: Основните човешки права са гарантирани, но са предвидени "разумни ограничения", налагани със закон. Върховният съд и висшите съдилища получават правомощия да прилагат и защитават тези права.
- Роля на президента: Президентът изпълнява главно церемониални функции и действа съгласно задължителните съвети (advice) на министър-председателя; административните заповеди на президента трябва да бъдат подпечатвани или подписвани и от министър-председателя.
- Сенат (горна камара): Сенатът е създаден, за да защити интересите на провинциите в централното законодателство. Членовете на Сената се избират основно от провинциалните събрания, а той не може да бъде разпуснат дори при извънредни ситуации.
- Извънредни правомощия: При обявяване на извънредно положение федералното правителство получава разширени законодателни правомощия и в определени случаи може временно да суспендира някои основни свободи — това е мярка, предназначена за защита на целостта и сигурността на държавата, но носи риск от ограничения на правата.
- Езикова политика: Официалният език на страната е обявен за урду, като е предвидено английският език да продължи да се използва за официални цели през преходен период от 15 години.
- Образование по религия: Конституцията предвижда задължително преподаване на Корана и основите на исляма в държавните училища, като част от образователната политика.
- Федерализъм и остатъчни правомощия: Пакистан е определен като федерална ислямска държава, при което остатъчните (несписани в федералния списък) правомощия са в ръцете на провинциите, а не на централното правителство, с цел да се засили местната автономия.
Значение и последващи промени
Конституцията от 1973 г. означаваше завръщане към парламентарната демокрация след опита с президентска система през 1962 г. Тя бе приета от демократично избрано Национално събрание, което ѝ даде по-голям легитимитет в сравнение с предишните основни закони. Въпреки това тя е била временнo суспендирана по време на следващите военни режими и е претърпяла множество поправки в различни периоди. Особено важни са измененията и мерките, въведени по време на управлението на генерал Зия-ул-Хак и по-късно реформите, които върнаха част от властта към парламента.
До днешния ден Конституцията от 1973 г. остава основният закон на Пакистан, макар и значително изменяна от множество поправки. Някои по-късни поправки (вкл. значими промени в началото на XXI век) промениха баланса между изпълнителната и законодателната власт, като например стремежът към засилване на парламентарната преобладаемост. Конституционният процес и неговото развитие продължават да играят ключова роля за стабилността, демократичния характер и федералните отношения в Пакистан.
Въпроси и отговори
В: Коя беше една от най-неотложните задачи на новото правителство?
О: Една от най-неотложните задачи на новото правителство беше да изготви нова конституция.
В: Кога беше отменено военното положение?
О: Военното положение беше окончателно отменено през април 1972 г.
В: Как се събра Асамблеята?
О: Асамблеята беше свикана през април 1972 г. въз основа на резултатите от изборите през 1970 г. в бившия Западен Пакистан.
В: Кой състави Конституционния комитет?
О: Конституционният комитет беше съставен от различни политици от различни партии.
В: Какви бяха някои разногласия в рамките на комитета?
О: В комитета имаше разногласия по въпроса дали да се въведе парламентарно управление или президентска система на управление, както и по въпроса за автономията на провинциите.
Въпрос: Колко време им отне представянето на доклада?
О: Минаха осем месеца, преди да представят доклада си на 10 април 1973 г.
В: На коя дата представиха доклада си?
О: Те представиха доклада си на 10 април 1973 г.
обискирам