Националният съвет по труда по време на войната (National War Labor Board - NWLB) е агенция на правителството на САЩ, създадена в началото на 1918 г. от президента Удроу Уилсън. Първият съвет се състои от дванадесет членове, представители както на бизнеса, така и на работниците, като съпредседатели са бившият президент Уилям Хауърд Тафт и адвокатът Франк Уолш. Целта на агенцията е да гарантира, че стачките на работниците няма да навредят на военните усилия и да поддържа производството и снабдяването в критични отрасли.

Структура и принципи на работа

Съветът представлява механизъм за уреждане на трудови спорове чрез посредничество и арбитраж, без да се стига до прекъсване на производството. Неговите основни принципи са:

  • равно представителство на интересите на работодателите и работниците;
  • подпомагане и насърчаване на колективното договаряне;
  • предотвратяване на стачки и други форми на трудови конфликти в критични за войната отрасли;
  • създаване на стандарти за работно време, заплащане и условия на труд в секторите, свързани с военните нужди.

Функции и практически мерки

Националният съвет по труда по време на войната изпълнява редица конкретни функции, сред които:

  • посредничество при спорове между работници и работодатели с цел бързо разрешаване без стачки;
  • арбитраж на конфликтни искания, чиито решения често имат задължителен или препоръчителен характер за страните;
  • налагане или насърчаване на правила за работно време (например въвеждане на осемчасов работен ден в някои военни отрасли), почивки и безопасност;
  • създаване на механизми за колективно договаряне и признаване на синдикатите, когато това подпомага стабилността на доставките;
  • сътрудничество с правителствени органи за координация на заплатите и условията на труд в рамките на обща политика за мобилизация на икономиката.

Първи мандат (1918–1919)

Създаденият през 1918 г. NWLB действа активно по време на Първата световна война, като намалява броя и интензитета на стачките чрез бързо разглеждане на споровете и предложение на компромисни решения. Съветът прекратява дейността си след войната през май 1919 г., когато натискът за масова демобилизация и пренастройване на икономиката води до промяна в приоритетите.

Възстановяване през Втората световна война (1942–1945)

Националният съвет по труда по време на войната е възстановен на 12 януари 1942 г. от президента Франклин Д. Рузвелт в отговор на необходимостта да се координират трудовите отношения при масова мобилизация за Втората световна война. Председател на възстановения съвет е Уилям Хамът Дейвис. По време на този мандат Съветът играе централна роля в прилагането на политика за стабилност на работната сила, включително ограничаване на заплатните увеличения в рамките на обща политика за заплати, подкрепа за системи на обезщетения и внедряване на процедури за решаване на спорове и предотвратяване на стачки. След края на войната съветът постепенно приключва изпълнението на задълженията си през 1945 г.

Влияние и наследство

Дейността на NWLB оказва трайно влияние върху развитието на трудовото законодателство и практики в САЩ. Някои ключови елементи от модела на съвета — като официални механизми за посредничество и арбитраж, насърчаване на колективното договаряне и използване на временно регулиране на заплатите и условията в кризи — стават част от инструментария за управлението на трудовите отношения и в поствоенния период. Решенията и преценките на NWLB са важен предшественик на по-късни институции и политики, свързани с уреждането на трудовите спорове и защитата на работниците в периоди на национална криза.

Макар двата периода на съществуване на NWLB (по време на Първата и Втората световна война) да се различават по обхват и контекст, общата им роля остава сходна: да гарантират непрекъснатостта на производството и военните усилия чрез стабилизиране на трудовите отношения и предоставяне на бързи и ефективни механизми за разрешаване на конфликти между работодатели и работници.