Национален съвет по труда по време на война (NWLB) — история и функции
Изследване на Националния съвет по труда по време на война (NWLB) — история, ключови функции и ролята му в стабилизирането на трудовите спорове през Първата и Втората световна война.
Националният съвет по труда по време на войната (National War Labor Board - NWLB) е агенция на правителството на САЩ, създадена в началото на 1918 г. от президента Удроу Уилсън. Първият съвет се състои от дванадесет членове, представители както на бизнеса, така и на работниците, като съпредседатели са бившият президент Уилям Хауърд Тафт и адвокатът Франк Уолш. Целта на агенцията е да гарантира, че стачките на работниците няма да навредят на военните усилия и да поддържа производството и снабдяването в критични отрасли.
Структура и принципи на работа
Съветът представлява механизъм за уреждане на трудови спорове чрез посредничество и арбитраж, без да се стига до прекъсване на производството. Неговите основни принципи са:
- равно представителство на интересите на работодателите и работниците;
- подпомагане и насърчаване на колективното договаряне;
- предотвратяване на стачки и други форми на трудови конфликти в критични за войната отрасли;
- създаване на стандарти за работно време, заплащане и условия на труд в секторите, свързани с военните нужди.
Функции и практически мерки
Националният съвет по труда по време на войната изпълнява редица конкретни функции, сред които:
- посредничество при спорове между работници и работодатели с цел бързо разрешаване без стачки;
- арбитраж на конфликтни искания, чиито решения често имат задължителен или препоръчителен характер за страните;
- налагане или насърчаване на правила за работно време (например въвеждане на осемчасов работен ден в някои военни отрасли), почивки и безопасност;
- създаване на механизми за колективно договаряне и признаване на синдикатите, когато това подпомага стабилността на доставките;
- сътрудничество с правителствени органи за координация на заплатите и условията на труд в рамките на обща политика за мобилизация на икономиката.
Първи мандат (1918–1919)
Създаденият през 1918 г. NWLB действа активно по време на Първата световна война, като намалява броя и интензитета на стачките чрез бързо разглеждане на споровете и предложение на компромисни решения. Съветът прекратява дейността си след войната през май 1919 г., когато натискът за масова демобилизация и пренастройване на икономиката води до промяна в приоритетите.
Възстановяване през Втората световна война (1942–1945)
Националният съвет по труда по време на войната е възстановен на 12 януари 1942 г. от президента Франклин Д. Рузвелт в отговор на необходимостта да се координират трудовите отношения при масова мобилизация за Втората световна война. Председател на възстановения съвет е Уилям Хамът Дейвис. По време на този мандат Съветът играе централна роля в прилагането на политика за стабилност на работната сила, включително ограничаване на заплатните увеличения в рамките на обща политика за заплати, подкрепа за системи на обезщетения и внедряване на процедури за решаване на спорове и предотвратяване на стачки. След края на войната съветът постепенно приключва изпълнението на задълженията си през 1945 г.
Влияние и наследство
Дейността на NWLB оказва трайно влияние върху развитието на трудовото законодателство и практики в САЩ. Някои ключови елементи от модела на съвета — като официални механизми за посредничество и арбитраж, насърчаване на колективното договаряне и използване на временно регулиране на заплатите и условията в кризи — стават част от инструментария за управлението на трудовите отношения и в поствоенния период. Решенията и преценките на NWLB са важен предшественик на по-късни институции и политики, свързани с уреждането на трудовите спорове и защитата на работниците в периоди на национална криза.
Макар двата периода на съществуване на NWLB (по време на Първата и Втората световна война) да се различават по обхват и контекст, общата им роля остава сходна: да гарантират непрекъснатостта на производството и военните усилия чрез стабилизиране на трудовите отношения и предоставяне на бързи и ефективни механизми за разрешаване на конфликти между работодатели и работници.
Национален съвет по труда по време на Първата световна война
Съединените щати влизат в Първата световна война през април 1917 г. Скоро правителството започва да се притеснява, че работническите стачки могат да спрат производството на военно оборудване и консумативи. В отговор на това президентът Удроу Уилсън създава Националния съвет по труда за войната. Съветът признава правото на работниците да организират профсъюзи и да водят колективни преговори. Съпредседатели са бившият президент Тафт и адвокатът по трудовоправни въпроси Франк Уолш. Бордът имаше малка реална власт, но зависеше от способността му да договаря компромиси между двете страни. Те успяват да предотвратят редица стачки. След като Германия е победена, съветът е разпуснат. През 1919 г. избухват няколко стачки във въгледобивната и стоманодобивната промишленост. Бордът подкрепя осемчасовия работен ден за работниците и равното заплащане за еднакъв труд, независимо от пола.
Национален съвет по труда по време на Втората световна война
На 12 януари 1942 г. президентът Франклин Д. Рузвелт отново създава Националния съвет по труда по време на войната. Председател е Уилям Хамът Дейвис. Задачата на съвета е да предотвратява трудови спорове по време на война. Също така да гарантира, че по-високите заплати няма да предизвикат инфлация. Като цяло съветът е бил благосклонен към профсъюзите. Бордът насърчаваше използването на допълнителни придобивки, а не на по-високи заплати, които да предизвикват инфлация. През 1942 г. бордът започна политика на поддържане на членството, която привлече нови членове в профсъюзите. Профсъюзите разбраха, че трябва да сведат до минимум всякаква активност сред членовете си, за да получат благоприятни решения от NWLB. Въпреки усилията на профсъюзите се стига до стачки по време на войната. Повечето от тях са били неразрешени (от профсъюзите) или стачки "wildcat" (без профсъюз). CIO (Конгресът на индустриалните организации), по-късно част от AFL-CIO, до голяма степен сътрудничи на съвета. Когато броят на стачките достига своя връх през 1944 г., членовете на CIO запазват обещанието си да не стачкуват. Към края на войната членовете на CIO са близо 5 милиона. NWLB осигуряваше арбитри на почетна основа, т.е. без хонорар. Но те насърчаваха платените арбитри и до края на войната повечето от тези, които решаваха спорове, получаваха хонорар от 25 до 100 долара на ден. През 1945 г. съветът е разпуснат. Избухва вълна от стачки, точно както при прекратяването на дейността на НСЗБ през 1918 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Националният съвет по труда на военнослужещите?
О: Националният съвет по труда по време на войната е агенция на правителството на Съединените щати, създадена в началото на 1918 г. от президента Удроу Уилсън.
В: Кои са били съпредседателите на Националния съвет по труда по време на войната?
О: Съпредседатели на Националния съвет по труда по време на войната бяха бившият президент Уилям Хауърд Тафт и адвокатът Франк Уолш.
В: Каква е целта на Националния съвет по труда по време на войната?
О: Целта на Националния съвет по труда за войната беше да гарантира, че стачките на работниците няма да навредят на военните усилия.
Въпрос: Кога приключи дейността на Националния съвет по труда по време на войната?
О: Националният съвет по труда по време на войната приключва дейността си след войната през май 1919 г.
В: Кога е възстановен Националният съвет по труда по време на войната?
О: Националният съвет по труда по време на войната е възстановен на 12 януари 1942 г. от президента Франклин Д. Рузвелт.
В: Кой е председателят на Националния съвет по труда по време на войната, когато той е възстановен?
О: Председателят на Националния съвет по труда по време на войната е Уилям Хамат Дейвис.
Въпрос: Кога Националният съвет по труда по време на войната, който беше възстановен, прекрати дейността си?
О: Възстановеният Национален съвет по труда през войната приключи дейността си.
обискирам