НКВД — Народният комисариат на вътрешните работи (1934–1946)
НКВД (1934–1946): история на съветската тайна полиция, политическите репресии, Голямата чистка, ръководители Ягода, Ежов, Берия — механизъм за държавен контрол и насилие.
Народният комисариат на вътрешните работи на НКВД (на руски : НКВД ; Народный Комиссариат Внутренних Дел) като държавно ведомство в Съветския съюз функционира в периода 1934–1946 г. Създаден през 1934 г. чрез сливането на ОГПУ с Народния комисариат на вътрешните работи, НКВД обединяваше функции, свързани едновременно с публичната полиция, вътрешната охрана и държавната сигурност. В годините на своето съществуване той претърпява многократни организационни промени; само между 1938 и 1939 г. структурата на НКВД се променя няколко пъти в рамките на широка реорганизация. Ръководители на НКВД бяха Генрих Ягода (1891–1938 г.) (началник през 1934–1936 г.), Николай Ежов (1895-1938 г.) (началник през 1936–1938 г.) и Лаврентий Берия (1899-1953 г.) (началник през 1938–1945 г.). Ягода и Ежов по-късно бяха осъдени и екзекутирани (Ягода през 1938 г., Ежов — през 1940 г.), а Берия бе свален от власт и екзекутиран през 1953 г.
Организация и основни функции
Публичното лице на НКВД беше редовната полиция, която изпълняваше ежедневно полицейско и криминално-правоохранително обслужване. В същото време НКВД събираше под един покрив редица други звена и дейности, сред които:
- главни органи за държавна сигурност (включително ГУГБ — Главно управление на държавна сигурност);
- управление и надзор върху мрежата от трудови лагери (ГУЛАГ), затворите и следствените изолатори;
- вътрешни войски и гранични войски (охрана на границите и вътрешен ред);
- организация на противопожарна охрана, транспортна охрана и контрол върху гражданската паспортизация и регистрация;
- специални оперативни звена за контраразузнаване, саботаж и борба с „враговете на народа“.
Държавна сигурност, репресии и методи
НКВД беше ключов инструмент за защита на режима, но и за провеждане на репресивната политика на властта. Именно класифицираните (секретни) дейности — чрез ГУГБ и съпътстващите структури — породиха страх и широко обществено въздействие. Репресиите включваха масови арести, принудителни депортации, съдебни и внесъдебни присъди, политически процеси и изпълнения на наказания. В периода на т.нар. Велика чистка (1936–1938) НКВД изпълни многобройни оперативни планове и постановления (например НКВД-ски заповеди и „троики“), които доведоха до арести и екзекуции на десетки хиляди до стотици хиляди хора, среди които партийни деятели, военачалници, интелектуалци, обикновени граждани и национални общности.
Роля по време на Втората световна война
По време на военните години НКВД изпълняваше и задачи, свързани с военната сигурност: контраразузнаване спрямо врага и предатели, борба с диверсанти и партизани в тила, охрана на важни комуникации и промишлени обекти, контрол над евакуациите и инфраструктурата, както и продължаване на масови депортации на определени народностни групи. През войната и непосредствено след нея се наблюдаваха нови реорганизации, при които част от функциите за държавна сигурност периодично се отделяха в самостоятелни комисариати (например създаването и отделянето на народния комисариат за държавна сигурност — НКГБ) и после се връщаха в рамките на НКВД.
Преобразуване и наследство
След войната, през 1946 г., Народните комисариати бяха преобразувани в министерства: НКВД прерасна в Министерство на вътрешните работи (MVD), а структурите за държавна сигурност — в Министерството за държавна сигурност (MGB). Наследството на НКВД остава противоречиво: от една страна, то изпълняваше редица полезни държавни функции (полиция, пожарна охрана, охрана на границите и др.), но от друга — бе инструмент за масови репресии, нарушаване на граждански права и репресивен политически контрол.
Кратко обобщение: НКВД беше сложна, многофункционална и често малко прозрачна институция — едновременно полицейски орган, администратор на затворническата система и тайна полиция, който играеше централна роля в политическите репресии в Съветския съюз през 30-те и 40-те години на XX век.
Емблема на НКВД
По-късни публикации
След Втората световна война, и особено след края на Съветския съюз, се появяват множество книги за делата на Сталин и НКВД.
- Bloch, Sidney & Reddaway, Peter. 1977. Политическите болници на Русия: злоупотребата с психиатрията в Съветския съюз. Лондон, Виктор Голанц. ISBN 0-575-02318-X
- Conquest, Robert 2007. Големият терор: преоценка: 40-годишно издание. Oxford University Press.
- Херлинг, Густав 1951 г. Разделен свят: дневникът на един оцелял от Гулар. преиздание ISB 0-87795-821-1
- Полян, Павел 2004. Против волята им: история и география на принудителните миграции в СССР. Central European University Press, 2004. ISBN 978-963-9241-68-8
- Rummel R.J. 1990. Смъртоносна политика: Съветският геноцид и масовите убийства от 1917 г. насам. Transaction. ISBN 0-88738-333-5
- Шаламов, Варлам Тихонович 1994 г. Колимски разкази. (превод: Глад, Джон) Penguin. ISBN 0-14-018695-6
Арестуван още като студент, Шаламов прекарва общо 17 години в затвора за това, че казва и се опитва да публикува неща, които режимът не одобрява. Разказва за своите преживявания и за тези на други затворници.
- Солженицин, Александър 1973-78. Архипелагът ГУЛАГ: 1918-1956. (три тома).
История на целия процес на изграждане и управление на полицейска държава в Съветския съюз. Книгата се разпространява под формата на самиздат (нелегално издание) в Съветския съюз до официалното ѝ публикуване през 1989 г. След разпадането на Съветския съюз и образуването на Руската федерация "Архипелагът ГУЛАГ" става задължително четиво в руските гимназии. Архипелагът ГУЛАГ е едновременно рима и метафора, използвани в цялото произведение. Думата "архипелаг" описва системата от трудови лагери, разпръснати из огромния Съветски съюз като огромна верига от острови, известни само на онези, на които е било съдено да ги посетят.
По време на и след войната
В окупираните територии НКВД извършва масови арести, депортации и екзекуции на предатели, сътрудници на нацистите и други опасни хора. Сред съпротивителните движения са полската Армия Крайова (която не е пронацистка или комунистическа) и останалите украински нацистки части (стремящи се да останат отделени от Съветския съюз).
Служителите на НКВД екзекутират десетки хиляди полски политически затворници през 1939-1941 г., включително по време на Катинското клане. Подразделенията на НКВД са използвани и за потушаване на постнацистката партизанска война в Западна Украйна (най-вече в Лвовска област), както и на "Горските братя" в Прибалтика (продължила до началото на 50-те години на ХХ в.).
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше НКВД?
О: НКВД е правителствен отдел в Съветския съюз, който функционира в периода 1934-1946 г. То е отговаряло за правоприлагането и изпълнението на волята на Всесъюзната комунистическа партия.
В: Кои са били ръководителите на НКВД?
О: Ръководители на НКВД са били Генрих Ягода (1891-1938 г.), Николай Ежов (1895-1938 г.) и Лаврентий Берия (1899-1945 г.).
Въпрос: С какво се е занимавало публичното лице на НКВД?
О: Публичното лице на НКВД е действало подобно на други полицейски служби, като например е обслужвало транспорта, противопожарната охрана и граничната охрана.
В: С какво се занимаваше ГУГБ?
О: ГУГБ защитаваше държавната сигурност, като използваше масирани политически репресии, включително санкционирани политически убийства и атентати по време на Голямата чистка на Йосиф Сталин.
В: Какви други дейности са били възложени на MVD вместо на НКВД?
О: Други дейности като транспорт, пожарна охрана, гранична охрана обикновено са били възлагани на Министерството на вътрешните работи (МВР).
В: Кога Генрих Ягода е бил началник?
О: Генрих Ягода е бил началник в периода 1934-1938 г.
В: Кога Лаврентий Берия е отстранен от власт?
О:Лаврентий Берия е свален от власт и екзекутиран през 1953 г.
обискирам