Народният комисариат на вътрешните работи на НКВД (на руски : НКВД ; Народный Комиссариат Внутренних Дел) като държавно ведомство в Съветския съюз функционира в периода 1934–1946 г. Създаден през 1934 г. чрез сливането на ОГПУ с Народния комисариат на вътрешните работи, НКВД обединяваше функции, свързани едновременно с публичната полиция, вътрешната охрана и държавната сигурност. В годините на своето съществуване той претърпява многократни организационни промени; само между 1938 и 1939 г. структурата на НКВД се променя няколко пъти в рамките на широка реорганизация. Ръководители на НКВД бяха Генрих Ягода (1891–1938 г.) (началник през 1934–1936 г.), Николай Ежов (1895-1938 г.) (началник през 1936–1938 г.) и Лаврентий Берия (1899-1953 г.) (началник през 1938–1945 г.). Ягода и Ежов по-късно бяха осъдени и екзекутирани (Ягода през 1938 г., Ежов — през 1940 г.), а Берия бе свален от власт и екзекутиран през 1953 г.

Организация и основни функции

Публичното лице на НКВД беше редовната полиция, която изпълняваше ежедневно полицейско и криминално-правоохранително обслужване. В същото време НКВД събираше под един покрив редица други звена и дейности, сред които:

  • главни органи за държавна сигурност (включително ГУГБ — Главно управление на държавна сигурност);
  • управление и надзор върху мрежата от трудови лагери (ГУЛАГ), затворите и следствените изолатори;
  • вътрешни войски и гранични войски (охрана на границите и вътрешен ред);
  • организация на противопожарна охрана, транспортна охрана и контрол върху гражданската паспортизация и регистрация;
  • специални оперативни звена за контраразузнаване, саботаж и борба с „враговете на народа“.

Държавна сигурност, репресии и методи

НКВД беше ключов инструмент за защита на режима, но и за провеждане на репресивната политика на властта. Именно класифицираните (секретни) дейности — чрез ГУГБ и съпътстващите структури — породиха страх и широко обществено въздействие. Репресиите включваха масови арести, принудителни депортации, съдебни и внесъдебни присъди, политически процеси и изпълнения на наказания. В периода на т.нар. Велика чистка (1936–1938) НКВД изпълни многобройни оперативни планове и постановления (например НКВД-ски заповеди и „троики“), които доведоха до арести и екзекуции на десетки хиляди до стотици хиляди хора, среди които партийни деятели, военачалници, интелектуалци, обикновени граждани и национални общности.

Роля по време на Втората световна война

По време на военните години НКВД изпълняваше и задачи, свързани с военната сигурност: контраразузнаване спрямо врага и предатели, борба с диверсанти и партизани в тила, охрана на важни комуникации и промишлени обекти, контрол над евакуациите и инфраструктурата, както и продължаване на масови депортации на определени народностни групи. През войната и непосредствено след нея се наблюдаваха нови реорганизации, при които част от функциите за държавна сигурност периодично се отделяха в самостоятелни комисариати (например създаването и отделянето на народния комисариат за държавна сигурност — НКГБ) и после се връщаха в рамките на НКВД.

Преобразуване и наследство

След войната, през 1946 г., Народните комисариати бяха преобразувани в министерства: НКВД прерасна в Министерство на вътрешните работи (MVD), а структурите за държавна сигурност — в Министерството за държавна сигурност (MGB). Наследството на НКВД остава противоречиво: от една страна, то изпълняваше редица полезни държавни функции (полиция, пожарна охрана, охрана на границите и др.), но от друга — бе инструмент за масови репресии, нарушаване на граждански права и репресивен политически контрол.

Кратко обобщение: НКВД беше сложна, многофункционална и често малко прозрачна институция — едновременно полицейски орган, администратор на затворническата система и тайна полиция, който играеше централна роля в политическите репресии в Съветския съюз през 30-те и 40-те години на XX век.