Джулия Гилард — първата жена министър-председател на Австралия

Гилард е родена през 1961 г. в Бари, Долина на Гламорган, Уелс. Като дете е имала бронхопневмония и родителите ѝ са смятали, че в по-топла страна ще се чувства по-добре. Семейството пристига в Австралия през 1966 г. и се установява в Аделаида. Тя става австралийски гражданин през 1974 г,

Бащата на Гилард е психиатрична сестра, а майка ѝ работи в старчески дом на Армията на спасението. Тя и сестра ѝ посещават демонстрационното училище в Мичъм, а Джулия продължава да учи в гимназията в Унли. Учи в университета в Аделаида, но през 1982 г. прекъсва обучението си и се премества в Мелбърн, за да работи в Австралийския съюз на студентите. През 1986 г. завършва Мелбърнския университет с бакалавърска степен по изкуства и бакалавърска степен по право.

През 1987 г. Гилард се присъединява към адвокатската кантора "Слейтър и Гордън" в Уериби, Мелбърн, и работи в областта на индустриалното право. През 1990 г., на 29-годишна възраст, тя става една от първите жени съдружници в кантората.

В университета в Аделаида се присъединява към клуба на лейбъристите и участва в кампания за борба срещу съкращенията на държавния бюджет за образование.

През 1983 г. се премества в Мелбърн и става втората жена, която оглавява Австралийския съюз на студентите. Гилард е и секретар на Социалистическия форум. Социалистическият форум искаше да прекрати договора АНЗУС, да направи Ленинград побратимен град на Мелбърн и да увеличи данъците за богатите хора.

От 1996 г. до 1998 г. Гилард е началник на кабинета на лидера на опозицията във ВикторияДжон Бръмби Тя отговаря за изготвянето на нови правила за Лейбъристката партия във Виктория, които да увеличат броя на жените, избирани в парламента. Тя изиграва роля и в създаването на EMILY's List - мрежа за набиране на средства и подкрепа за жените от Лейбъристката партия.

На изборите през 1998 г. Гилард е избрана за член на Камарата на представителите от район Лалор на мястото на пенсионирания Бари Джоунс. Първата ѝ реч пред Камарата е на 11 ноември 1998 г.

Министър в сянка по въпросите на населението и имиграцията: 2001-2003 г.

След изборите през 2001 г. Гилард е избрана за член на кабинета в сянка, за да следи за населението и имиграцията. През февруари 2003 г. тя получава отговорността за помирението и въпросите на коренното население.

След аферите "Тампа" и "Деца зад борда", които отчасти са причина за загубата на изборите през 2001 г., Гилард работи по нова имиграционна политика на Лейбъристката партия. ^[]

Министър в сянка на здравеопазването: 2003-2006 г.

През юли 2003 г. Гилард е издигната до поста министър на здравеопазването в сянка. Малко след това Тони Абът става министър на здравеопазването. Състезанието между Абът и Гилард често привлича вниманието на медиите. Тя отговаряше и за дейността на опозицията в Камарата на представителите.

След загубата на лейбъристите на изборите през октомври 2004 г. Гилард е смятана за възможен бъдещ лидер. Въпреки това тя остава настрана от лидерските промени в Лейбъристката партия.

Заместник-председател на опозицията

На 1 декември 2006 г. Кевин Ръд и Гилард си оспорват лидерството в АЛП. След като Руд е избран за лидер на 4 декември 2006 г., заместник-лидерът Джени Маклин. Гилард е избрана без възражения за заместник-лидер. След смяната на лидерския кораб Гилард става министър в сянка по въпросите на заетостта, отношенията на работното място и социалното включване.

Лейбъристката партия печели федералните избори през 2007 г. На 3 декември 2007 г. Гилард полага клетва като първата жена заместник министър-председател на Австралия.

Била е също така министър на образованието, министър на заетостта и отношенията на работното място и министър на социалното включване. Като министър на образованието Гилард заминава за Вашингтон, където подписва споразумение с министъра наобразованието наСАЩ Арне Дънкан за подобряване на сътрудничеството в областта на образователната реформа между двете страни.

На 11 декември 2007 г. тя става първата жена в историята на Австралия, която изпълнява ролята на министър-председател, докато Кевин Ръд заминава на конференцията на ООН за климатичните промени в Бали. През първата година от управлението на правителството тя изпълнява функциите на и.д. министър-председател в продължение на 69 дни, докато Руд е в чужбина.

Гилард е високо ценена дебатьорка и е определяна като "най-добрата парламентарна представителка на лейбъристите".

Министър на образованието, заетостта и отношенията на работното място

Гилард премахна закона за индустриалните отношения WorkChoices, въведен от правителството на Хауърд, и го замени със Закона за справедливия труд. С него се създава единна бюрокрация за индустриални отношения, наречена Fair Work Australia.

През 2009 г. Гилард ръководи правителствената програма "Изграждане на революция в образованието", по която са отпуснати 16 млрд. австралийски долара за изграждане на нови училищни класни стаи, библиотеки и актови зали.

През 2010 г. подкрепата за Руд спада в проучванията на общественото мнение. Лейбъристките политици бяха недоволни от начина, по който той ръководеше партията. В медиите се появиха множество материали за възможността той да бъде оспорен като лидер. На 23 юни 2010 г. се провеждат няколко срещи между Гилард и Ръд, както и с други лидери на Лейбъристката партия. Ръд говори пред медиите и заяви, че Гилард го е помолила да подаде оставка или да проведе ново гласуване за лидер на партията. На него щеше да се реши кой да бъде лидер на Лейбъристката партия и съответно министър-председател на Австралия.

Първоначално Ръд заяви, че ще предизвика Гилард на срещата. Часове преди гласуването обаче той подаде оставка като лидер, когато разбра, че няма достатъчно подкрепа, за да победи Гилард. Тя печели изборите без съпротива и става 27-ият министър-председател на Австралия. На същото събрание ковчежникът Уейн Суон е избран без възражения за заместник-председател на лейбъристите, а оттам и за заместник министър-председател. Гилард заяви, че "възнамерявам да оглавя правителство, което всеки ден да се фокусира върху посрещането на нуждите на работещите семейства в цялата страна". Тя заяви: "Стигнах до мнението, че едно добро правителство губи своя път".

През февруари 2012 г. Ръд подава оставка като министър на външните работи и заявява, че ще я предизвика за лидерския пост в Лейбъристката партия. Гилард свиква партийно събрание на 27 февруари 2012 г. и иска ново гласуване за лидерство. Тя печели лидерския пост, като получава 71 гласа срещу само 31 за Ръд.

На 26 юни 2013 г. Джилард свиква лидерски скандал. Кевин Ръд се обявява за кандидат. Руд побеждава Гилард с 57 на 45 гласа. След резултатите няколко министри подават оставки от министерските си постове, сред които Уейн Суон, Питър Гарет, Грег Комбет, Джо Лудвиг, Крейг Емерсън и Стивън Конрой. В съответствие с обещанието, което тя и Ръд дадоха при гласуването, Гилард обяви, че няма да се стреми към преизбиране и обяви оттеглянето си от политиката на предстоящите федерални избори.

Гилард е член на лявата фракция на Лейбъристката партия. Анализите на биографията на Гилард от 2009 г. на Жаклин Кент сочат, че членството ѝ във фракцията е "по-скоро организационно, отколкото идеологическо".

По отношение на демографската политика, за разлика от своя предшественик, Гилард е против "голяма Австралия". Тя набляга на необходимостта от устойчивост, като казва, че "Австралия не трябва да се движи по пътя към голямо население".

Гилард е за избор по отношение на репродуктивните права. Тя не подкрепя гей браковете.

Партньор на Gillard от 2006 г. е Tim Mathieson. Преди това тя е имала връзки с профсъюзните служители Майкъл О'Конър и Брус Уилсън, както и с колегата си Крейг Емерсън, депутат от федералната лейбъристка партия. Никога не се е омъжвала и няма деца.

Когато през 2010 г. в предаването на Джон Файн по ABC я питат: "Вярвате ли в Бог?", Гилард отговаря: "Не, не вярвам, Джон, не съм религиозен човек... Разбира се, аз много уважавам религиозните вярвания, но те не са моите вярвания". Новоназначените министър-председатели трябва да положат клетва за встъпване в длъжност или да положат клетва върху Библията. Гилард избра клетвата.

Живее в югозападното предградие на Мелбърн Алтона и е привърженик на клуба по австралийски футбол Western Bulldogs.