Цин Шихуан (на китайски: 秦始皇; роден на 18 февруари 259 г. пр.н.е. — починал на 10 септември 210 г. пр.н.е.) е основател на династията Цин и е първият император на обединен Китай.

Той е роден като Ин Джън (嬴政) и понякога е споменаван като Джао Джън (趙政), принц на държавата Цин в периода на Воюващите царства. На тринадесетгодишна възраст става цар Джън от Цин (秦王政) (цар на Цин), а след като през 221 г. пр.н.е. Цин побеждава останалите воюващи държави и обединява китайските земи, той приема титлата "Шихуан" — Първи император (始皇帝).

Ранни реформи и път към обединение

Преди възкачването му държавата Цин вече е провеждала дълбоки административни и военни реформи (частично под влияние на реформите на Шан Ян). Като владетел Ин Джън доразвива централизираното управление: укрепва армията, насърчава меритокрацията, налага строга дисциплина и използва експедиции и съюзи, за да покори съседните държави. В ключови постове той се опира на министри като Ли Съ (李斯), които прилагат политиката на легализъм — система, базирана на строги закони и централна власт.

Реформи на еднообразие и администрация

След обединението Цин Шихуан въвежда редица мерки за унификация: стандартизира писмеността, мерките и теглилките, монетата и ширината на пътищата. Това улеснява търговията, съобщенията и управлението в огромната територия. Централната администрация заменя много от старите феодални структури; страната е разделена на административни окръзи, които се управляват от назначени чиновници под прякия контрол на императора.

Строителни проекти и военни мерки

За да защити северните граници, Цин Шихуан нарежда свързването и разширяването на стари укрепления, които по-късно стават основа на Великата китайска стена. Той също така организира изграждането на пътища, канали и военни постове в голям мащаб. Много от тези проекти се осъществяват чрез принудителен труд и мобилизация на големи маси хора.

Културни политики и репресии

В търсене на политическа и идеологическа единство режимът на Цин прилага строги мерки срещу опозицията. Най-спорният епизод е т.нар. „изгаряне на книги и погребване на живи учени“ (спорна в историческите извори и до днес), насочен срещу определени философски течения и критики. Историческите описания акцентират както върху намаляването на интелектуалното многообразие, така и върху ефективността на централизираната държава.

Гробницата и Терракотовата армия

След смъртта на императора неговата масивна гробница край днешния Сиан остава затворена почти две хилядолетия. През 1974 г. в района е открита впечатляваща терракотна армия — хиляди отлецани статуи на войници, колесници и коне, предназначени да пазят владетеля в отвъдния свят. Гробницата сама по себе си е комплекс с множество сведения за претенциите и ресурсите на ранната имперска власт. Легендите за богатите подземни палати и реки от живо сребро (меркурий) са подкрепени от съвременни проучвания, които откриват повишено наличие на живак в почвите около гробницата.

Смърт, крах на династията и наследство

Цин Шихуан умира през 210 г. пр.н.е. в поход. След неговата смърт династията Цин бързо се разпада — въстания и интриги довеждат до нейния край през 206 г. пр.н.е., а на сцената се появява династията Хан, която наследява и преработва голяма част от имперското наследство. Оценката за Цин Шихуан остава противоречива: от една страна той е възхваляван като държавник, който обединява Китай и създава базата на централизирана империя; от друга — критикуван за жестокостта на методите си и за големите човешки жертви при осъществяване на реформите и строителните проекти.

Значение в историята

Наследството на Цин Шихуан е сложно — то включва институционални и технологични нововъведения, които оформят китайската държава, също както и пример за авторитарно управление с дълготраен социален и културен ефект. Неговото име и образ присъстват и в популярната култура, и в научните дискусии, като продължават да предизвикват интерес и дебат сред историци и обществото.