Цин Шихуан — първият император на обединен Китай (259–210 пр.н.е.)
Цин Шихуан — първият император, обединил Китай през 221 пр.н.е., основател на династия Цин; живот, реформи и наследство, включително знаменита Теракотена армия.
Цин Шихуан (на китайски: 秦始皇; роден на 18 февруари 259 г. пр.н.е. — починал на 10 септември 210 г. пр.н.е.) е основател на династията Цин и е първият император на обединен Китай.
Той е роден като Ин Джън (嬴政) и понякога е споменаван като Джао Джън (趙政), принц на държавата Цин в периода на Воюващите царства. На тринадесетгодишна възраст става цар Джън от Цин (秦王政) (цар на Цин), а след като през 221 г. пр.н.е. Цин побеждава останалите воюващи държави и обединява китайските земи, той приема титлата "Шихуан" — Първи император (始皇帝).
Ранни реформи и път към обединение
Преди възкачването му държавата Цин вече е провеждала дълбоки административни и военни реформи (частично под влияние на реформите на Шан Ян). Като владетел Ин Джън доразвива централизираното управление: укрепва армията, насърчава меритокрацията, налага строга дисциплина и използва експедиции и съюзи, за да покори съседните държави. В ключови постове той се опира на министри като Ли Съ (李斯), които прилагат политиката на легализъм — система, базирана на строги закони и централна власт.
Реформи на еднообразие и администрация
След обединението Цин Шихуан въвежда редица мерки за унификация: стандартизира писмеността, мерките и теглилките, монетата и ширината на пътищата. Това улеснява търговията, съобщенията и управлението в огромната територия. Централната администрация заменя много от старите феодални структури; страната е разделена на административни окръзи, които се управляват от назначени чиновници под прякия контрол на императора.
Строителни проекти и военни мерки
За да защити северните граници, Цин Шихуан нарежда свързването и разширяването на стари укрепления, които по-късно стават основа на Великата китайска стена. Той също така организира изграждането на пътища, канали и военни постове в голям мащаб. Много от тези проекти се осъществяват чрез принудителен труд и мобилизация на големи маси хора.
Културни политики и репресии
В търсене на политическа и идеологическа единство режимът на Цин прилага строги мерки срещу опозицията. Най-спорният епизод е т.нар. „изгаряне на книги и погребване на живи учени“ (спорна в историческите извори и до днес), насочен срещу определени философски течения и критики. Историческите описания акцентират както върху намаляването на интелектуалното многообразие, така и върху ефективността на централизираната държава.
Гробницата и Терракотовата армия
След смъртта на императора неговата масивна гробница край днешния Сиан остава затворена почти две хилядолетия. През 1974 г. в района е открита впечатляваща терракотна армия — хиляди отлецани статуи на войници, колесници и коне, предназначени да пазят владетеля в отвъдния свят. Гробницата сама по себе си е комплекс с множество сведения за претенциите и ресурсите на ранната имперска власт. Легендите за богатите подземни палати и реки от живо сребро (меркурий) са подкрепени от съвременни проучвания, които откриват повишено наличие на живак в почвите около гробницата.
Смърт, крах на династията и наследство
Цин Шихуан умира през 210 г. пр.н.е. в поход. След неговата смърт династията Цин бързо се разпада — въстания и интриги довеждат до нейния край през 206 г. пр.н.е., а на сцената се появява династията Хан, която наследява и преработва голяма част от имперското наследство. Оценката за Цин Шихуан остава противоречива: от една страна той е възхваляван като държавник, който обединява Китай и създава базата на централизирана империя; от друга — критикуван за жестокостта на методите си и за големите човешки жертви при осъществяване на реформите и строителните проекти.
Значение в историята
Наследството на Цин Шихуан е сложно — то включва институционални и технологични нововъведения, които оформят китайската държава, също както и пример за авторитарно управление с дълготраен социален и културен ефект. Неговото име и образ присъстват и в популярната култура, и в научните дискусии, като продължават да предизвикват интерес и дебат сред историци и обществото.
Ранен живот
Бащата на първия император Йирен бил внук (син на син) на Дзе, владетеля на Цин. Владетелите на Цин и Чжао били от едно и също семейство, но двете земи често воювали една срещу друга. Те искали да сключат мир. Цар Зе дал внука си Йирен на водачите на Жао, така че ако Цин започне да воюва с Жао, владетелят на Жао да убие Йирен и семейството му. Тъй като крал Зе не желаеше това, владетелят на Чжао можеше по-малко да се страхува, че Цин ще се бие с него. (Той също така изпратил хора от семейството си като затворници в Цин, за да бъдат нещата изравнени.)
Докато Йирен е затворник в Чжао, той се запознава с търговец на име Лю Бувей. Лю знаел, че когато цар Дзъ умре, бащата на Йирен, господарят Ангуо, ще бъде лидер на Цин. Лю също така знаел, че Йирен имал много братя, но бащата на Йирен обичал жена, която нямала син. Лю работил усилено, за да накара тази жена да осинови Йирен (да го вземе за свой син); Йирен дори променил името си на Дзичу ("син на Чу"), защото новата му "майка" била от страна, наречена Чу. Замисълът на Лю се оказал сполучлив: двамата със Зичу тайно излезли от Чжао и когато Зе и господарят Ангуо умрели, Зичу станал владетел на Цин.
Владетелят на Чжао се разгневил, но майката на Чжън се скрила. Той не успял да убие нито нея, нито сина ѝ. Майката на Джън е била приятелка на Лю Бувей, но Лю я дава на Йирен, когато се влюбва в нея. Сима Циен не бил сигурен, че Джън е син на Зичу, а не на Лю Бувей, но повечето хора смятали, че той е син на Зичу, владетеля на Цин. Когато Зичу умрял, Чжън станал новият владетел на Цин. Тъй като той бил още много млад, когато това се случило, майка му и Лу Бувей били истинските владетели.
Време на постановяване на решението
По-късно Джън е по-възрастен и умъртвява Лу Бувей и новия приятел на майка си. Затворил и майка си като затворник. Сега Джън и помощникът му Ли Си управляват Цин. Техните идеи се наричат легализъм. В него се казвало, че старите начини на действие не са добри: ако всеки постъпваше така, както му е наредено от владетеля и по неговите закони, нещата щяха да бъдат много по-добри. Най-добрият начин за управление на една държава бил владетелят да има цялата власт. По този начин никой няма да може да се бие или да наранява други хора. Като владетел на Цин, Джън харесвал тези идеи; като владетел на Китай той казал, че те ще бъдат единствените идеи. Той обявил конфуцианството и други стари идеи за противозаконни. Само в библиотеката в двореца му (голямата къща) можело да има книги с всякакви стари идеи или с чужди разкази за историята. Всички останали щели да четат за легализма и одобрените от императора исторически разкази. След това хората на Първия император изгорили останалите книги и дори убили някои от хората, които се опитали да ги запазят, като ги погребали (поставили ги под земята).
В качеството си на владетел на Китай Първият император нарежда големи начинания: неговите хора сглобяват по-ранни парчета от Великата китайска стена и прокарват нова река - канала Линку, така че лодките да могат да преминават от река Яндзъ в средата на Китай до Перлената река на юг. Поръчва голям брой нови пътища и гробница (място за последен покой) за себе си с размерите на град. За това място за покой се грижели хилядите статуи на Теракотената армия. На много хора не им харесвало да правят това, което Първият император заповядал: Сима Циен пише за трима мъже, които направили опит да убият първия император. И трите опита не довели до нищо.
Земята на Цин през 210 г. пр.
Смърт
Първият император не искаше да умре. Той отишъл в Шандун и Дзянсу, за да търси хора, които биха могли да го накарат да живее вечно. Никой не успял да направи това, но някои хора смятат, че пътуванията на Сю Фу в търсене на планината Пенглай са били важни за Япония. Това е било по времето, когато в Япония приключва ранният етап на Джумон и започва етапът на Яйой. Епохата Яйои е началото на земеделието и на големите държави в Япония. Първият император умира през 210 г. пр.
Първият император имал много синове, но помощниците му Ли Си и Джао Гао подлъгали този, който му харесвал, да се самоубие. По този начин по-малкият син станал Втори император, а Ли Си и Джао Гао успели да бъдат истински владетели за известно време. Времето, когато семейството на Първия император управлявало Китай, е наречено династия Цин, но то било много кратко. След Цин имало боеве, при които случайно изгорели всички стари книги, намиращи се в библиотеката на Първия император. След това имало още битки, преди Лю Бей да излезе начело и да стане новият владетел на Китай. Семейството му било наречено династия Хан.
обискирам