Координати: 40°40′37″N 117°13′55″E / 40.67693°N 117.23193°E / 40.67693; 117.23193

Великата китайска стена е древна отбранителна укрепителна система в Китай, изграждана и ремонтирана в продължение на векове. Стените и укрепленията са строени от различни материали — уплътнена пръст (rammed earth), камък, тухли и при по-късни ремонти и модерни възстановявания е използван и цимент. Големите сегменти, които днес се виждат, са основно от периода на династията Мин (1368–1644). Общата дължина на всички участъци, измерена при национално изследване през 2012 г., е около 21 196 км.

Кратка история

Укрепления на местата, където по-късно ще мине Великата стена, са строени още в периода на Воюващите държави (475–221 г. пр.н.е.). Най-известното ранно обединяване на отделни стени се приписва на първия император на Китай Цин Шихуан (Qin Shi Huang) през III в. пр.н.е., когато различни участъци са били свързани и подсилени, за да се отбранява северната граница. През следващите столетия, включително по време на династиите Хан, Суй, Тан и особено Мин, стените са били разширявани, ремонтирани и адаптирани спрямо военните нужди.

Строеж и материали

  • Първоначалните участъци често са правени от уплътнена пръст и местни камъни — техника, подходяща за големи надлежни земни валове.
  • При династията Мин се използват значително повече тухли и оформени каменни блокове, което прави тези участъци по-издръжливи и по-видими и днес.
  • На стратегически места са изграждани наблюдателни кули, гарнизонни постройки, проходни (портални) кули и фортове; за бърза комуникация са използвани сигнални кули за изпращане на димни и огнени сигнали.
  • В съвремието при реставрации понякога се използват съвременни материали (напр. цимент) — това предизвиква дискусии относно автентичността и методите на възстановяване.

Размери и структура

Дължината на различните участъци варира значително; при общото преброяване на всички остатъци и отклонения се достига около 21 196 км. Височината и ширината също са различни в отделните сегменти: има части с височина до десетки метри и с ширина на короната от няколко метра, докато други са по-ниски и по-широки в основата. По дължината на стената има хиляди наблюдателни кули — по някои оценки техният брой достига десетки хиляди — които са били ключови за отбранителната и комуникационна мрежа.

Цел и значение

  • Първоначалната и основна цел е била защита срещу нападения и нашествия от северните номадски племена, контрол на границите и възможност за бърза мобилизация на войски.
  • Стената е изпълнявала и функции за контрол на търговията и пътните артерии, събиране на данъци и наблюдение на миграцията на хора и стоки.
  • Освен военно-административната си функция, стената има голямо културно и символично значение като емблема на китайската история, издръжливост и инженерна мисъл.

Съвременно състояние и опазване

Много участъци са частично разрушени или са пострадали от ерозия, свличания, незаконно вземане на материали и неподходящи реставрации. През 1987 г. части от Великата стена са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Опазването и управлението на различните участъци е предизвикателство поради мащаба, разнообразието на конструкции и нарастващия туристически интерес. Съществуват програми за реставрация и ограничаване на уврежданията, но и дебати за най-подходящите методи за възстановяване.

Посещение

Най-посещаваните и реставрирани участъци се намират близо до Пекин — например Бадалин и Мутяню — и са лесно достъпни за туристи. Има и много отдалечени и по-малко реставрирани секции, които показват автентичен вид, но могат да са по-трудни и дори опасни за посещение. При планиране на посещение е добре да се информирате за безопасността, работното време и рестрикциите в конкретния участък.

Великата китайска стена не е единна монолитна конструкция, завършена в дадена година, а сложна система от укрепления, изграждани в продължение на хиляди години. Тя остава едно от най-впечатляващите инженерни и културни наследства в света и продължава да привлича внимание както като туристическа дестинация, така и като обект на научни изследвания и опазване.