Периферия — дефиниция, значение и етимология на термина

Най-общо казано, периферията е граница или външна част на пространство или тяло. Тя произлиза от гръцката дума περιφέρεια, която означава обиколка или външна повърхност.

Общо значение и синоними

В разговорен и литературен български терминът се използва за обозначаване на:

  • външната част или край на нещо (около, обиколка, крайни зони);
  • пространствена или географска граница — например крайни квартали на град, отдалечени райони на страна;
  • социална или икономическа периферия — групи или райони, които са по-малко развити или имат по-малка власт в сравнение с центъра.
Синоними в различни контексти могат да бъдат: край, окрай, окрайнина, маргиналност, периферност.

Значения в различни области

  • Геометрия и физика: периферията може да означава окръжност, външна граница или обиколка на фигура.
  • География и урбанистика: периферията са предградията, селските и отдалечени райони в сравнение с градския или икономически център.
  • Социология и политология: терминът описва групи, региони или държави с по-нисък икономически и/или политически статус спрямо центъра (центр-периферия модел, зависимостни теории и др.).
  • Медицина и биология: „периферна“ се отнася до нещо, разположено от външната страна на орган или система — например периферна нервна система (PNS) в противоположност на централната нервна система (ЦНС).
  • Информатика и техника: периферията (или периферните устройства) са външни устройства, свързани към компютър — клавиатура, мишка, принтер, скенер и др.
  • Оптика и зрение: периферно зрение означава зрителното поле извън централната област, способността да се вижда настрани от директната точка на фокус.

Етимология

Думата идва от старогръцкия корен, посочен по-горе: гръцката περιφέρεια, който произлиза от глагола περιφέρω (перифе́ро) — „обикалям“, „нося около“, съставен от προ/περί (peri — „около“) и ρίζата, свързана с движение/носење. В исторически план значението се свързва с идеята за обиколка, външна повърхност и по-късно се разширява в преносни и специализирани смисли.

Морфология и употреба в българския език

Речниково: „периферия“ е съществително от женски род. Формите са:

  • ед. ч.: периферия
  • мн. ч.: периферии
  • определена форма: периферията
Производни прилагателни: периферен (м.р.), периферна (ж.р.), периферно (ср.р.).

Примери за употреба

  • „Периферията на града бързо се развива, но все още няма достатъчно инфраструктура.“
  • „В световната икономика има ясно изразено разделение между център и периферия.“
  • „Периферните устройства на компютъра включват принтера и външния диск.“
  • „Проблемът за болките в ръцете беше свързан с нарушена периферна нервна функция.“

Забележки

В зависимост от контекста „периферия“ може да има неутрална пространствена коннотация (просто външна част) или отрицателна социална конотация (маргиналност, изоставеност). Когато използвате думата, е добре да уточните дали имате предвид физическа граница, техническо устройство или социоикономическа категория.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3