Астмата (или Asthma bronchiale) е хронично възпалително заболяване, което засяга дихателните пътища в белите дробове. При астма лигавицата на дихателните пътища се подува (подуване на тъканта), а околните мускулни ленти около бронхите се свиват (мускулните контракции). В същото време клетките, които произвеждащи слуз (клетките), увеличават секрецията си. Резултатът е стесняване и частично запушване на дихателните пътища, което затруднява преминаването на въздуха и води до характерните оплаквания при астма.
Симптоми
Симптомите могат да варират по тежест и честота. По време на пристъп човек обикновено:
- издава хрипове (свистящ звук) при дишане;
- има задух (задух) и усещане, че не може да си поеме пълноценен въздух;
- усеща стягане или притискане в гърдите;
- кашля често, особено нощем или рано сутрин (кашлят често).
Симптомите могат да бъдат временни (при провокация от тригер) или постоянни при по-нелечена или тежка болест. При тежки пристъпи дишането може да стане много затруднено и това е спешна ситуация.
Защо възниква астмата — причини и рискови фактори
Точните причини за появата на астма не са напълно изяснени, но участие имат комбинация от генетични и външни фактори. Има много рискови фактори за развитие на болестта:
- Генетични фактори: унаследяване на предразположеност — някои хора наследяват генетични мутации, които увеличават риска. Гените влияят на имунния отговор и строежа на дихателните пътища.
- Епигенетика: промени в начина на изразяване на гените (епигенетични промени) могат да повишат риска и понякога се появяват още в утробата или в ранното детство.
- Социо-икономически и социални фактори: смята се, че социално-икономическият статус влияе на риска от развитие и контрола на болестта. Хора с по-нисък социално-икономически статус често имат по-голяма честота, по-лош контрол и по-висока смъртност, поради фактори като ограничен достъп до медицинска помощ, нездравословни жилищни условия и други.
- Етнически и расови различия: Расовата и етническата принадлежност могат да се свържат с различна честота и изходи, частично поради социално-икономически и достъпни грижи фактори.
- Околна среда и алергени: излагане на прахови акари, плесени, полени, животински косми, тютюнев дим и замърсяване повишава риска и може да провокира пристъпи.
- Инфекции и вируси: респираторни инфекции в ранно детство могат да предразположат към развитие на астма.
- Други съпътстващи състояния: алергичен ринит, екзема, рефлукс (ГЕРБ), затлъстяване и някои професионални експозиции повишават риска или влошават контрола.
Видове астма
- Алергична (атопична) астма — свързана с ясно идентифицируеми алергени.
- Неалергична астма — провокирана от инфекция, студен въздух, стрес, медикаменти (напр. аспирин) или други фактори.
- Професионална астма — причинена от фактори на работното място.
- Exercise-induced (провокирана от физическо натоварване) — симптоми се появяват при или след физическо усилие.
Диагноза
Диагнозата се поставя от лекар въз основа на анамнеза, преглед и функционални тестове. Често използвани методи:
- Спирометрия и бърз тест за бронходилатация — измерва въздушния поток и обратимостта на стеснението.
- Пикфлоуметър (peak flow) — мониториране на максималния експираторен поток у дома.
- Тестове за алергия — кожни проби или кръвни изследвания, когато се подозира алергична астма.
- Рентгенография или други образни изследвания — при съмнение за други причини или усложнения.
Лечение и контрол
Астмата не се "лекува" в смисъл на пълно изчезване при всички пациенти, но с правилно лечение тя може да бъде добре контролирана. Целите на терапията са да се намалят симптомите, да се предотвратяват пристъпите и да се поддържа нормална активност и белодробна функция.
Основни елементи на лечението:
- Лекарства за облекчаване (реливъри) — бързо действащи бронходилататори (напр. инхалаторни β2-агонсти) за спешно облекчаване на задуха.
- Контролиращи лекарства — най-често инхалаторни кортикостероиди, които намаляват възпалението и намаляват честотата на пристъпите. При нужда се добавят дългодействащи бронходилататори (LABA), антилеукиотриени или други медикаменти.
- Системни кортикостероиди — при тежки пристъпи или екзацербации за кратък курс.
- Биологична терапия — за пациенти с тежка астма, нерегулираща се с обичайните лекарства (анти-IgE, анти-IL5 и др.).
- Адекватна техника на инхалаторите — правилната употреба на инхалатор е от критично значение за ефективността на лечението.
- План за действие при астма — индивидуален план, който описва какво да прави пациентът при влошаване, кога да увеличи терапията и кога да потърси медицинска помощ.
Предотвратяване и самопомощ
- Идентифицирайте и избягвайте тригери (алергени, тютюнев дим, силни миризми, екстремни температури, замърсяване).
- Поддържайте редовен контрол и прегледи при лекар; измервайте пикфлоу, ако е препоръчано.
- Ваксинации — ежегодна ваксина срещу грип и подходящи профилактични мерки при пневмония по преценка на лекар, тъй като респираторните инфекции могат да предизвикат обостряния.
- Спазвайте предписаните лекарства дори при липса на симптоми (при инхалаторни кортикостероиди) за дългосрочен контрол.
- Откажете тютюнопушенето и избягвайте пасивно пушене; контролирайте коморбидности като алергичен ринит, рефлукс и затлъстяване.
- Научете правилната инхалационна техника и използвайте инхалаторни устройства според инструкциите.
Кога е спешно
Пристъпите на астма могат да бъдат спешна медицинска помощ, тъй като в редки случаи могат да бъдат фатални. Търсете незабавна медицинска помощ при:
- силен и внезапен задух, който не се подобрява след употреба на реливър инхалатор;
- невъзможност да говорите или да дишате нормално, синеещи устни или лице;
- продължително влошаване, висока честота на приемане на спасителен медикамент;
- намалена дълбочина на вдишванията или объркване и отпадналост.
Други важни бележки
Астмата е различна при всеки човек: някои имат леки, редки пристъпи, докато други имат постоянни симптоми и чести екзацербации. Ранното поставяне на диагноза, персонализираното лечение и сътрудничеството между пациент, близки и медицински екип значително подобряват прогнозата и качеството на живот.
Ако имате притеснения за симптоми или контрол на астмата, консултирайте се с личния си лекар или пулмолог за поставяне на диагноза, уточняване на тригерите и изготвяне на индивидуален план за лечение и действие при влошаване.



.png)

_constriction-animated.gif)




