Астма | заболяване, което уврежда дихателните пътища в белите дробове

Причини

Точната причина за астмата все още не е известна. Смята се, че тя може да се дължи на много различни причини:

Генетика: Когато в гените на даден човек настъпят промени (наречени мутации), те се предават на децата. Единият или двамата родители могат да имат тези промени или мутации в гените си и някои или всички техни деца могат да се родят с тях, което означава, че са ги наследили. Тези мутации, след като се появят, се предават в семействата от едно поколение на друго и са постоянни мутации, те променят гена в ДНК. Тези промени могат да повишат вероятността човек да получи определени заболявания като астма. При някои болести може да има само една промяна в един ген, която може да накара човека да се разболее от това заболяване, а при астмата може да има промени в много различни гени, които могат да увеличат вероятността човек да се разболее от астма.

Епигенетичните промени или модификации предизвикват различни видове промени, които засягат начина, по който гените на човека работят или се "изразяват" по три различни начина (наречени епигенетични механизми), но не променят гена в ДНК. Тези епигенетични промени могат да бъдат унаследени или да се случат in utero, т.е. когато бебето е все още в майка си. Те могат да се случат и в детството, поради различни причини, като например респираторна инфекция, излагане на химикали или лекарства, диета и др. Тези промени могат да се предават от поколение на поколение, но не са постоянни и могат да се предадат само на едно или две поколения. Въпреки че епигенетичните промени влияят върху работата на гените на човека, те не променят гените му за постоянно. Смята се, че епигенетичните промени могат също така да повишат вероятността човек да се разболее от някои заболявания като астма.

Факторите на околната среда са неща, които оказват влияние върху човека и които могат да бъдат здравословни или нездравословни. Нездравословни фактори на околната среда са неща като живот в район с голямо замърсяване на въздуха, живот някъде, където има много буболечки в къщата, или пребиваване около цигарен дим.

Ако човек, който има генетични или епигенетични промени в гените си, поради които има по-голям шанс да получи астма (генетична предразположеност), има и нездравословни фактори на околната среда в живота си, като например да живее в дом с много прахови акари, тогава е по-вероятно да получи астма.

Атопия

Атопията се проявява, когато има промени в някои от гените, с които човек се ражда (генетично унаследяване). Тези генетични промени карат организма да произвежда повече имуноглобулин Е (IgE), вид антитела. Освен това те са по-чувствителни към неща като химикали, дим и прах (антигени на околната среда). Тази свръхчувствителност означава, че те са по-чувствителни или алергични към нещата от околната среда, отколкото хората, които нямат тези промени в гените си и не са свръхчувствителни или алергични.

Тази свръхчувствителност кара тялото им да реагира по определен начин. Обикновено атопиците развиват алергичен ринит, който засяга носните пътища зад носа, и са по-склонни да получат атопичен дерматит, който причинява кожни обриви, и атопична астма. До 40 % от хората с алергичен ринит имат и астма. Тези три медицински проблема - алергичен ринит, атопичен дерматит и атопична астма - се наричат атопична триада (триада е, когато има три неща). Хората с атопия могат да имат и други медицински проблеми, включително хранителни и лекарствени алергии, свръхчувствителност към жилещи насекоми, копривна треска (уртикария), ангиоедем на Квинке и контактен дерматит.

Ако единият от родителите е атопичен, има вероятност и той да е атопичен. Ако има двама атопични родители, вероятността да е атопичен е още по-голяма.

Ацетаминофен и астма

Проведени са проучвания, които показват връзка между ацетаминофена (Tylenol) и астмата. Например анализ на информацията, събрана от много голямо проучване, наречено Международно проучване на астмата и алергиите в детството, или накратко "проучването Айзък", през 2008 г., показва, че децата, които са приемали парацетамол срещу температура през първата година от живота си, са имали 50 % по-висок риск да получат астма по-късно. Колкото повече ацетаминофен са приемали децата, толкова по-голям е рискът да получат астма. При децата, които са го приемали веднъж месечно, рискът от заболяване от астма се е увеличил три пъти. Повишаването на броя на астматиците в много страни съответства на увеличените продажби на лекарства, които съдържат ацетаминофен. По-рано Американският колеж на лекарите съобщи за връзка между неатопичната астма и употребата на ацетаминофен въз основа на резултатите от Третото национално проучване на здравето и храненето. Не всички лекари са убедени във връзката между ацетаминофена и астмата.

"Децата с астма или с риск от астма трябва да избягват употребата на ацетаминофен." (McBride JT, 2011).

 
Смята се, че човек се разболява от астма по различни причини, включително гените, които получава от родителите си (генетика), промени в начина, по който работят някои от гените (епигенетика), и неща в живота му, които не са здравословни (нездравословни или отрицателни фактори на околната среда).  

Видове астма

Атопична астма

Атопичната астма е най-често срещаната форма на астма.

Астма, свързана с кашлица

Кашличната астма е вид астма, при която кашлицата е основният, а понякога и единственият признак. Кашличната астма обикновено не предизвиква хрипове или задух и причинява суха, драскаща, предимно непродуктивна кашлица (това означава, че се изкашля малко или никаква храчка). Около 30% от хората, които имат кашлично-вариантна астма, развиват типична астма.

Астма, свързана с работата

Свързаната с работата астма е вид астма, която се причинява или влошава от дразнители в околната среда на работното място. Работните места, които могат да причинят астма, свързана с работата, обикновено са тези, в които има много дим или се използват химикали. Съществуват различни видове астма, свързана с работата (WRA):

1. Професионална астма с латентност: този тип астма се проявява, когато признаците и симптомите на астмата се появяват след определен период от време (латентност), след като сте били изложени на дразнители от околната среда: Джон започва работа във фабрика, в която се използват химикали, през първата седмица на януари. В края на март той започва да развива признаци и симптоми на астма. Периодът от време от започването на работа през януари до появата на признаците и симптомите на астма през март е латентният период.

2. Професионална астма, предизвикана от дразнители в околната среда (IIA), е астма без латентност: това е вид астма, при която признаците и симптомите на астмата могат да се появят веднага (без латентност) след излагане на дразнителите в околната среда. напр. Франк започва нова работа като чистач, където използва амоняк за почистване. След като отваря бутилката с амоняк и вдишва изпаренията, Франк започва да се затруднява да диша, гърдите му се стягат и развива други признаци и симптоми на астма.

3. Синдром на реактивна дисфункция на дихателните пътища (RADS):

4. Астма, обострена от работата: това е, когато човек вече има астма и факторите от околната среда на работното му място я влошават.

Астма, предизвикана от физически упражнения

Индуцираната от физически упражнения астма (ИАА) - наричана още индуциран от физически упражнения бронхоспазъм - е термин, използван за описание на случаите на астма, при които физическите упражнения са основният, а често и единственият фактор за астматичен пристъп. Ако човек вече има някаква форма на астма или е атопичен, има по-голям шанс да получи ИАА.

Нощна астма

Нощна астма: терминът се използва за описание на случаите на астма, които се влошават през нощта (нощна астма).

Предменструална астма (ПМА): когато симптомите на астмата се влошават по време на предменструалния период. Това състояние може да засегне до 40% от жените, страдащи от астма. За да бъде поставена диагноза PMA, е необходимо да се снеме подробна анамнеза за времето на менструалния цикъл, както и за симптомите на астма и за пиковия експираторен дебит (PMA може да доведе до понижаване на PEF в предменструалния период). За поставяне на диагнозата е полезно да се води дневник на симптомите и на пиковия експираторен дебит (PEF).

Status asthmaticus

Status asthmaticus е тежка форма на астма, при която астматичният пристъп се влошава с течение на времето и лекарствата, които обикновено се използват за лечение на астма, не действат. Статус астматикус може да бъде фатален.

 
Това е напречен разрез на първичните бронхи (един е бронх, два са бронхи), който показва вътрешността на дихателните пътища. Това е заден изглед, което означава поглед отзад.  


Тези работници проверяват пещта в завод за стомана. Пещта отделя дим, изпарения и малки частици. Те са дразнители и могат да причинят или да предизвикат астма, свързана с работата.  

Признаци и симптоми

Признаците и симптомите в медицината са начинът, по който дадено медицинско състояние се отразява на тялото на човека. Понякога признаците и симптомите на астмата могат да бъдат леки и да не притесняват човека твърде много. В други случаи те могат да бъдат тежки, което може да накара човека да се чувства много зле.

Не всеки човек с астма има всички признаци и симптоми на астма през цялото време. Човек може да има някои признаци и симптоми по време на един астматичен пристъп и да има различни симптоми по време на друг астматичен пристъп. Някои хора с астма могат да имат дълги периоди от време между астматичните пристъпи, в които не показват никакви признаци и не изпитват никакви симптоми на астма, докато други могат да имат някои или всички признаци и симптоми всеки ден, които стават по-тежки по време на пристъп. Зависи също така от това какъв тип астма има човек и дали е с лека, умерена или тежка форма.

Има и хора с астма, които могат да имат признаци и симптоми само в определени моменти, като например тези с астма, предизвикана от физическо натоварване, при които физическото натоварване предизвиква симптомите. При някои хора признаците и симптомите на астмата могат да бъдат предизвикани или да се влошат (изострят), когато имат вирусни инфекции на дихателните пътища, често такива, причинени от човешки риновируси.

Ранните предупредителни признаци за астматичен пристъп са физически промени в здравето на човека с астма, които се наблюдават преди пристъпа. Познавайки ранните предупредителни признаци, човек може да е в състояние да предприеме мерки, за да се предпази от астматичен пристъп или, ако го получи, да го предпази от влошаване.

Ранни предупредителни знаци

Ранните предупредителни признаци на астмата могат да включват:

• Много кашлица, особено през нощта
• Лесна загуба на дъх
• Недостиг на въздух: когато човек не може да си поеме дълбоко въздух, което означава, че не може да напълни дробовете си с въздух докрай. Възможно е да е в състояние да прави само кратки, плитки вдишвания, които не осигуряват достатъчно въздух в белите дробове. Когато човек има задух, той може да има и стягане в гърдите.
• Лесно се уморявате по време на тренировка и се чувствате слаби, а след тренировка хриптете или кашляте
• Усещате симптоми на настинка или алергия като кихане, хрема или запушен нос, кашлица, болки в гърлото и главоболие.

 

Тригери

Отключващ фактор или накратко отключващ фактор е нещо, което предизвиква появата на признаци и симптоми на дадено заболяване при човек, който вече има това заболяване. Често срещани отключващи фактори за астма са:

• Тютюнев дим: не е необходимо човек сам да пуши, но пасивното пушене може да предизвика астматичен пристъп. Пасивното пушене е димът от края на горяща цигара, пура или лула, която пуши някой друг, или димът, който той издишва (издишва).
• Домашни любимци: животните отделят химикали, наречени протеини, които са алергени; хората могат да бъдат алергични към тях. Тези алергени могат да действат като дразнители и да влошат астмата на човека и да предизвикат астматичен пристъп. Протеините се съдържат в пърхота на домашния любимец, който представлява мъртвите кожни люспи, отделяни от животните (и хората). Те се съдържат и в урината, изпражненията, слюнката и себума, който се произвежда от жлезите в кожата, наречени мастни жлези. Себумът омазнява косата и кожата. Когато пърхотът, урината, изпражненията, слюнката и себумът изсъхнат, техните протеини могат да се разпространят във въздуха и да бъдат вдишани. Някои от видовете домашни любимци, към които хората могат да бъдат алергични, са: кучета, котки, джербили, хамстери, морски свинчета и домашни птици.
• Буболечки: различни видове буболечки, които могат да бъдат открити в домовете, могат да предизвикат астматични пристъпи. Те могат да предизвикат симптоми на астма по същия начин, както домашните любимци; протеините, които отделят, са алергени и се разпространяват във въздуха. Някои от най-често срещаните буболечки, които могат да предизвикат астма, са праховите акари, хлебарките, дървениците и бълхите. Много други видове, които могат да заселят дома, могат да служат като източник на алергени, като например фараоновите мравки.
• Спори на гъбички (плесени): гъбичките се размножават чрез отделяне на спори във въздуха, ако спорите попаднат на подходящо място, където да се развият, тогава се заражда нова гъбичка. Вдишването на тези спори може да предизвика астма. Един от най-често срещаните видове спори на гъбички, открити както във външна, така и във външна среда, са от група (род), известна като аспергилус.
• Силните емоции, като гняв, стрес и дори смях, могат да влошат симптомите на астмата.
• Замърсяването на въздуха на открито може да идва от много източници, като например изпаренията от автомобили и камиони в районите с интензивен трафик и химикалите във въздуха в близост до фабрики и рафинерии.
• Времето: промените във времето могат да предизвикат астматичен пристъп. Промените в температурата на въздуха могат да предизвикат пристъп, а не само студеният въздух. Ако човек влезе от студено навън в топла къща, внезапната промяна може да предизвика бронхоспазъм. Внезапните промени във влажността също играят роля.

Най-добрият начин да се справите с факторите, предизвикващи астма, е да научите кои са те и да ги избягвате, ако е възможно, а ако не може да се избегне напълно, да коригирате поведението си, за да се справите с тях. Пример: бягане в студен зимен ден до прага на топла къща и незабавно влизане вътре; внезапната промяна на температурата може да предизвика пристъп, който е можело да бъде избегнат. Като цяло, но особено при болестно състояние като астмата, е необходимо да сте наясно със заобикалящата ви среда и това, което се намира в нея, както на закрито, така и на открито. Най-често астмата се предизвиква от алергени. Един от големите източници на алергени е килимът. Пълната му замяна с плочки намалява възможността за създаване на добра среда за алергените и е по-прост за почистване и дезинфекция.

 
Това са някои от нещата, които могат да влошат астмата на човек и да предизвикат астматичен пристъп.  

Астматичен пристъп

Астматичен пристъп се получава, когато след определен период от време, в който човек е имал малко или никакви симптоми на астма, астмата се влошава изведнъж, обикновено поради излагане на един или повече отключващи фактори. При астматичния пристъп тъканта в дихателните пътища се подува поради възпаление - така организмът се опитва да се предпази от вредни неща, като микроби и дразнители. Когато тъканите набъбнат, отворът (наречен лумен) в дихателните пътища се стеснява.

Гладката мускулатура (това са мускулите в тялото, които не се свиват доброволно, като тези на ръката) около бронхите и бронхиолите започва да се свива, което прави отвора на дихателните пътища още по-тесен. Това се нарича бронхоспазъм.

Вътре в лигавицата на дихателните пътища има жлези, наречени субмукозни жлези, а над тях, по-близо до отвора на дихателните пътища, има клетки, наречени гоблетни клетки - защото са оформени като гоблет, който е вид чашка. Субмукозните жлези и гоблетните клетки произвеждат лигавица, която помага да се предпази вътрешността на дихателните пътища. Лигавицата в дихателните пътища на здравите бели дробове представлява тънък филм, който улавя дразнители като прахови частици и полени, за да не увредят дихателните пътища и да не навлязат във въздушните мехурчета (алвеолите).

Дихателните пътища са покрити с малки власинки, наречени реснички. Ресничките се размахват напред-назад като малки камшичета и помагат за изтласкването на лигавицата и попадналите в нея частици нагоре по дихателните пътища към фаринкса. Оттам лигавицата и попадналите в нея частици от долните дихателни пътища могат да бъдат изкашляни (това се нарича храчка).

По време на астматичен пристъп субмукозните жлези и гоблетните клетки започват да произвеждат много повече лигавица от нормалното и тя също е по-гъста от нормалното. Това затруднява работата на ресничките и извеждането на слузта от дихателните пътища. Така че сега се образува твърде много слуз, а ресничките не извеждат достатъчно. Дихателните пътища и без това са тесни за нормално дишане поради подуването на тъканите, причинено от възпалението, и свиването, причинено от бронхоспазмите, така че допълнителната слуз блокира дихателните пътища още повече. Това силно затруднява дишането. При фатални астматични пристъпи дихателните пътища могат да бъдат толкова стеснени и/или запушени със слуз, че въздухът изобщо да не може да премине през тях.

Съществуват и други признаци на затруднено дишане, както при астматичен пристъп, които е важно да научите и които могат да ви помогнат да разберете дали човек, който не може да говори, има проблеми с дишането. Сред хората, които не могат да съобщят на някого, че имат проблеми с дишането, са бебетата и малките деца.

Някои от другите признаци на астмата включват:

Свиване на гръдния кош и шията; това води до свиване на мускулите на гръдния кош и шията, които обикновено не се използват твърде много при дишане, като се опитват да помогнат за поемането на повече въздух. Свиването е начинът, по който тялото се опитва да си набави достатъчно въздух поради затрудненията в нормалното дишане, причинени от астматичния пристъп. Тези ретракции предизвикват придвижване на кожата на гръдната стена, кожата на шията и или гръдната кост (стернума) при дишане. Съществуват различни видове ретракции, които зависят от това кои мускули започват да се съкращават, а това зависи от това колко затруднено е дишането на човек по време на пристъп.

Носовото разширение е, когато отворът на ноздрите е по-голям от нормалното по време на дишане. Това често е знак, че човек изпитва затруднения при дишане.

Сини устни и върхове на пръстите: кислородът, който се съдържа във въздуха, който дишаме, придава на кръвта червен цвят. Кръвта без кислород има син цвят. Кислородът навлиза в организма през въздушните мехурчета (алвеоли), които се намират в края на дихателните пътища. По време на астматичен пристъп е трудно организмът да си набави достатъчно кислород, защото е трудно да се набави достатъчно въздух. Тъй като по-малко въздух с кислород достига до въздушните мехурчета и попада в кръвта, има по-малко червена кръв (кръв с кислород) и повече синя кръв (кръв без кислород). Синият цвят на устните и под ноктите се дължи на синята кръв, която може да се види в малките кръвоносни съдове под кожата. Колкото по-дълго тялото остава без кислород, толкова повече части на тялото започват да посиняват. Когато части от тялото посиняват поради липса на кислород, това се нарича цианоза.

Изпотяване : може да се забележи изпотяване, особено на челото, но кожата не се усеща топла, а хладна и лепкава на допир.

Бързо дишане (тахипнея); вдишване и издишване много по-бързо от нормалното.

Бърз сърдечен ритъм: (тахикардия): сърцето започва да бие много по-бързо от нормалното.

 

Интеркостални ретракции Кожата между ребрата изглежда "засмукана", тъй като междуребрените мускули (разположени между ребрата) се свиват повече от нормалното. Това е опит да се помогне на тялото да поеме повече въздух поради затруднено дишане. Междуребрените свивания са признак за затруднено дишане и възможен признак за влошаване на астмата или астматичен пристъп.  


Това са малките власинки, наречени реснички, които покриват вътрешността на дихателните пътища.  



 

Диагноза

Диагнозата астма се поставя въз основа на:

• Медицинска история; информация, като например какви признаци и симптоми на астма са имали.
• Семейна анамнеза; имал ли е някой от роднините им астма или свързани с нея състояния, каквито се срещат при атопиците.
• Физически преглед и тестване

Диагностични тестове

Не съществува специфичен тест, който може да покаже дали човек има астма, но има тестове, които могат да помогнат за поставянето на диагнозата, когато резултатите от тях се разглеждат заедно с медицинската и семейната анамнеза и физическия преглед.

• Функционални тестове на белите дробове [Pulmonary function tests (PFTs)]
• Спирометрия; измерва колко въздух могат да вдишат белите дробове, колко въздух могат да издишат и колко бързо може да се издиша.
• Бронхопровокационен тест; при този тест дихателните пътища (бронхи и бронхиоли) се провокират (за да се опитат да накарат нещо да се случи) да получат бронхоспазъм (да се свият дихателните пътища), за да се види колко са чувствителни. Някои от нещата, които се правят, за да се провокира бронхоспазъм, са да се накара лицето да прави физически упражнения, да диша студен въздух, който става по-студен, или да вдишва специален химикал, наречен метахолин. Резултатите от бронхопровокацията се проверяват с помощта на спирометрия.

Диференциални диагнози

Диференциалните диагнози са различни медицински разстройства, които могат да причинят едни и същи симптоми. Преди лекарят да постави окончателна диагноза, което означава, че е сигурен какво медицинско разстройство причинява проблема, той мисли кои други медицински състояния имат същите или почти същите симптоми и се уверява, че това не е едно от тях.

Диференциалните диагнози на астмата включват:

• Бронхиектазии
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

 
Дете, използващо пиков дебитомер (PFM), който измерва колко добре въздухът се движи навън ("пиков експираторен дебит" или "PEF") от белите дробове на човек, когато той издишва (издишва).  

Ремоделиране на дихателните пътища

Ремоделирането на дихателните пътища е, когато има трайни физически промени в дихателните пътища, които засягат и начина им на работа. Това може да се случи след хронична продължителна астма. След цикли на възпаление, увреждане и възстановяване на дихателните пътища може да настъпи трайно ремоделиране на дихателните пътища. Това е, когато физическата структура на дихателните пътища се променя. Това ще доведе до трайно стесняване на дихателните пътища (те винаги са по-тесни от нормалното и се стесняват по време на астматичен пристъп), бронхоспазмите се предизвикват по-лесно (бронхиална хиперреактивност), оток на дихателните пътища (течност в дихателните пътища) и хиперсекреция на слуз (произвежда се твърде много слуз), както и натрупване на колаген около дихателните пътища, което се нарича фиброза. Ремоделирането на дихателните пътища е наблюдавано при деца на шестгодишна възраст.

Неправилното управление на астмата може да доведе до ремоделиране на дихателните пътища, което може да увеличи риска от смърт в резултат на астматичен пристъп. Един от основните проблеми, които водят до лошо управление на астмата, е неправилното използване на инхалатора за астма. Една от главните причини за неправилната употреба на инхалатора е, че пациентът с астма няма нужните познания за употребата на инхалатора, тъй като не е получил подходящи инструкции.

Хиперплазия на гоблетните клетки и субмукозните жлези: Сред физическите промени, които могат да настъпят при ремоделирането на дихателните пътища, е хиперплазията на гоблетните клетки и субмукозните жлези. Субмукозните жлези и гоблетните клетки произвеждат лигавица, която помага за защитата на дихателните пътища, като задържа вредни частици като прах и полени. Обикновено лигавицата представлява тънък филм, който покрива дихателните пътища. Лигавицата и частиците, които тя задържа, се издигат до фаринкса с помощта на малки (микроскопични) власинки от вътрешната страна на дихателните пътища, които се движат напред-назад и се наричат реснички.

По време на астматичен пристъп субмукозните жлези и гоблетните клетки произвеждат твърде много лигавица и тя е по-гъста от нормалното, което затруднява ресничките да извеждат лигавицата нагоре. При преустройство на дихателните пътища организмът може да произведе много повече субмукозни жлези и гоблетни клетки от нормалното, което означава, че се образува още повече слуз. Възможно е ресничките да не могат да вдигнат твърде много слуз и дихателните пътища да се запушат. Това е една от причините, поради които хората с ремоделиране на дихателните пътища често имат по-тежка астма. В случаите с фатален изход дихателните пътища могат да бъдат напълно запушени, което води до асфиксия.

Методи за реконструкция на дихателните пътища

Редовните сесии за кърмене са доказано полезни за реконструкцията на дихателните пътища. Въпреки че предишни проучвания са показали подобен ефект между кърменето и риска от астма, това изследване е първото, което показва връзка между продължителността на кърменето и броя на епизодите на хрипове. Също така това проучване открива доказателства, че първите симптоми, свързани с астмата, се появяват по-рано в живота, ако децата са били кърмени по-кратко време или не изключително. Проучването показва, че не хранителната полза от течността, а притеглянето на белия дроб на който разширява гладката мускулатура на дихателните пътища. Сухото кърмене всъщност се оказва по-полезно в това проучване за укрепване на здравето на дихателните пътища както при децата, така и при възрастните. Разширяването на дихателните пътища ще укрепи както тях, така и самите бели дробове.

 
Хиперплазия на гоблетните клетки Преструктурирането на дихателните пътища може да накара организма да произвежда повече гоблетни клетки, произвеждащи лигавица, от нормалното. Повече гоблетни клетки от нормалното се равнява на повече слуз от нормалното.  

Лечение

Астмата може да се контролира най-често чрез избягване на контакт с отключващи фактори и чрез използване на определени лекарства. Повечето страдащи от астма носят със себе си специални лекарства. Те се наричат инхалатори. Лекарството в инхалатора отваря тръбите, които водят до белите дробове. Инхалаторът обикновено се използва за предотвратяване на астматичен пристъп или за спиране на вече настъпил пристъп.

Спасителен медикамент - Спасителният медикамент е инхалатор ("пулверизатор"), който се използва, ако човек смята, че има астматичен пристъп.

Контролиращ медикамент - Контролиращият медикамент е лекарство под формата на таблетки или инхалатор, което се приема всеки ден за предотвратяване на астматични пристъпи.

Общо лечение в болница

Болниците разполагат с други възможности, които могат да използват при спешни случаи, когато обичайните методи на лечение не дават резултат:

• Кислород
• Някои лекарства, които действат като спрей за астма, но са много по-силни.
• Някои лекарства, които могат да се прилагат интравенозно.
• Стероиди
• Помощни средства за дишане (включително тръби и клапи в много тежки случаи)

Неконвенционални лечения / Домашни средства за защита

• Топлите парни бани често се използват за облекчаване на запушването на носа и дразненето на дихателните пътища, свързани с астма.
• Омега-3 мастните киселини често се използват като естествено средство за предотвратяване и лечение на сърдечни заболявания. Въпреки че някои изследвания сочат, че омега-3 могат да помогнат и за намаляване на възпалението на дихателните пътища и за подобряване на белодробната функция
• Дихателната техника на Бутейко се основава на предположението, че повишаването на нивата на въглероден диоксид в кръвта чрез плитко дишане може да помогне на хората с астма. Смята се, че въглеродният диоксид разширява гладката мускулатура на дихателните пътища.
• Горещите напитки са известни с това, че отварят дихателните пътища, като се твърди, че отварят дихателните пътища при симптоми на раздразнена астма. Счита се, че този метод дава временно облекчение.
• Високата консумация на ябълки може да предпази от астма. Ежедневният прием на плодове и зеленчуци в детска възраст намалява риска от астма.
• Доказано е, че кърменето или отразяването му в юношеска и зряла възраст укрепва и насърчава здравето на дихателните пътища. Напрежението от придърпването на белия дроб ще разшири гладката мускулатура на дихателните пътища. Доказано е, че продължителните терапевтични сесии на регулярна основа значително подобряват функцията на въздушните пътища и способстват за по-малко усложнения на астмата.

Лекарства, които могат да влошат астматичния пристъп

Съществуват някои видове лекарства, които влошават астмата или могат да предизвикат такъв пристъп. Определени видове лекарства трябва да се използват само в много специфични ситуации. Някои от тези лекарства са:

• Нестероидни противовъзпалителни средства или накратко "НСПВС". Аспиринът е НСПВС и някои хора са алергични към него или могат да имат по-висок риск да станат алергични към него, дори ако са го използвали преди.
• Бета-блокерите са вид лекарство, което се използва за лечение на сърдечни проблеми, но не трябва да се приема от хора с астма.
• Ацетаминофенът е друго лекарство, за което се смята, че може да помогне не само за предизвикване на астма, но и за влошаване на астмата при хора, които вече я имат. Ацетаминофенът е аналгетик, болкоуспокояващо средство. Заради болкоуспокояващите си свойства ацетаминофенът често се добавя към други лекарства. Винаги трябва да се четат етикетите, когато се приемат каквито и да е лекарства, включително и такива, които се продават без рецепта.
• АСЕ-инхибиторите са вид лекарство, което обикновено се използва за лечение на високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Обикновено те не влошават астмата, но в редки случаи могат да предизвикат някои от признаците и симптомите на астмата, като запушване на дихателните пътища и кашлица, особено през първите няколко седмици от приема на АСЕ-инхибитори.
• Сънотворни и траквилизатори; обикновено не трябва да се приемат от хора с астма.

Управление на съпътстваща астма, депресия и/или тревожност

Депресията и тревожността имат отрицателно въздействие върху астмата. Коморбидната тревожност с астмата е особено объркваща поради сходството на симптомите и намесата във възприемането и лечението на астмата. Националният съвет по астма на Австралия препоръчва лечение на съпътстващите психологични симптоми. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е едно от препоръчителните лечения за тревожност и депресия. Съществуват несигурни изследователски данни, които предполагат, че програма за CBT, променена за астма, провеждана заедно с медицинското лечение и в тясна връзка с медицинския ви екип, може да подобри тревожността, астмата и качеството на живот. Клиницистите, които възнамеряват да предоставят CBT за съпътстваща астма, тревожност или депресия, трябва да се обърнат към и изследванията, разгледани от за насоки за безопасна и ефективна интервенция.

Глобалната инициатива за астма

Глобалната инициатива за астма (GINA), стартирала през 1993 г., е резултат от съвместните усилия на Световната здравна организация (СЗО), Националния институт по здравеопазване на САЩ (NIH) и Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта. Нейните цели включват: повишаване на обществената осведоменост за астмата, насърчаване на изследванията на причините за нарастващото разпространение на астмата в световен мащаб, насърчаване на изследванията на връзките между астмата и факторите на околната среда, подобряване на ефективността на практиките за управление на астмата, намаляване на смъртността и заболеваемостта, свързани с астмата, и улесняване на достъпа до лечение на астмата.

Един от начините, по които GINA постига тези цели, е като изготвя медицински насоки за лечение на астма, които се основават на систематично извършен преглед на най-новата световна литература. Тези насоки са безплатни и достъпни за всички пациенти и лекари от уебсайта на GINA. Основният доклад на GINA се актуализира всяка година и има за цел да отразява развиващите се най-добри практики, като подчертава промените в стратегиите за управление на астмата.

GINA учредява "Световен ден на астмата" през 1998 г., като първото събитие е организирано в Барселона, Испания. Той се провежда ежегодно в първия вторник на месец май и в него участват над 35 държави.

 

 

Корелирани условия

Често наличието на един медицински проблем увеличава вероятността човек да има и един или повече други медицински или психиатрични проблеми. Тези други нарушения се наричат "съпътстващи проблеми" или "съпътстващи заболявания". Съществуват различни съпътстващи медицински и психиатрични състояния, свързани с астмата.

Дихателни нарушения

• Хронично обструктивно белодробно заболяване (ХОББ)
• Респираторни инфекции
• Хроничен синузит
• Ринит: алергичен (атопичен), неалергичен
• Синдром на хипервентилация
• Алергичната бронхопулмонална аспергилоза (АБПА) е заболяване, което засяга дихателните пътища на белите дробове и се дължи на алергична свръхчувствителност към гъбичките Aspergillus fumigatus.

Стомашно-чревни разстройства

• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
• Еозинофилен езофагит (ЕЕ)

Психиатрични разстройства

• Депресия
• Тревожни разстройства
• Паническо разстройство

Нарушения на съня

• Обструктивна сънна апнея

Кожни заболявания

• Атопичен дерматит (АД): вид екзема

 
Това са някои от най-често срещаните проблеми, които човек с астма може да има.  

Епидемиология

В медицината епидемиологията е изследване на причините за заболявания и медицински състояния, на това колко често се случват, къде се случват и на кого се случват.

Той е по-разпространен в развитите страни, отколкото в развиващите се. САЩ и Канада са с едни от най-високите нива на астма в света, въпреки че не са бедни страни. В Африка страната Южна Африка е с най-висок процент на астма на целия континент, въпреки че е една от най-богатите страни.

Повече от 80 % от хората, които умират от астма, обикновено са от страни с ниски и средни доходи, но не винаги, тъй като Южна Африка е на четвърто място по смъртност в света, въпреки че е една от най-богатите страни в света. В Съединените щати смъртността е по-висока при жените, възрастните и хората от африкански произход.

Към 2011 г. 235-300 милиона души по света страдат от астма, а приблизително 250 000 души умират годишно от това заболяване. Процентите варират в различните страни, като разпространението е между 1 и 18%.

Броят на регистрираните случаи на астма всяка година е нараснал значително между 60-те години на миналия век и 2008 г. От средата на 90-те години на миналия век процентът на астмата в развитите страни е достигнал плато, а напоследък се увеличава предимно в развиващите се страни. Астмата засяга приблизително 7% от населението на Съединените щати и 5% от хората в Обединеното кралство. В Канада, Австралия и Нова Зеландия процентът на заболелите е около 14-15 %.

 
Честота на астмата по възраст, пол и раса в САЩ през 2011 г. (CDC)  


Тази карта показва колко случая на астма е имало във всяка страна през 2003 г. Процент от населението   >10.1   7.6-10.0   5.1-7.5   2.5-5.0   0-2.5   няма данни: за тези области няма достатъчно информация.