Развити страни: определение, критерии и икономически показатели

Развита страна (известна още като индустриална страна или икономически по-развита страна (ИРД)) е страна, която има повече предприятия и инфраструктура (пътища, летища, електричество и т.н.), отколкото развиваща се страна. Най-често използваните показатели за измерване на икономическия напредък са брутният вътрешен продукт (БВП) и доходът на глава от населението (средно пари на човек). Други важни индикатори включват размера на промишлеността, степента на изграденост на инфраструктурата, грамотността, средната продължителност на живота и общия жизнен стандарт. Няма единен, безспорен критерий за това коя държава е „развита“; различни организации използват различни комбинации от икономически, социални и институционални показатели.

Икономически и социални показатели

За по-пълна картина на развитието се използват както количествени, така и качествени мерки. Сред най-важните са:

• БВП и БВП на глава от населението (както в номинален, така и в паритет на покупателната способност — PPP).
• Брутният национален доход (GNI) и доходните категории на Световната банка (ниски, средни и високи доходи).
• Индекс за човешко развитие (HDI) на ООН — комбинира доход, образование и продължителност на живота.
• Процент на заетостта и структура на работните места — дял на сектора на услугите спрямо индустрията и селското стопанство.
• Индикатори за здраве (смъртност, продължителност на живота), образование (средно образование, грамотност) и достъп до основни услуги (електричество, питейна вода, интернет).
• Иновации и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D), производителност и технологично ниво.
• Неравенство (което може да бъде високо и в развити икономики), бедност и социална сигурност.

Характеристики на развитите страни

Развитите страни често имат постиндустриални икономики — секторът на услугите става доминиращ, докато индустриалният сектор заема относително по-малък дял от заетостта и добавената стойност. Работни места в сектора на услугите включват продажби, обслужване, образование, здравеопазване, финанси и информационни технологии; докато работните места в индустрията са свързани с производство и фабрично производство. В много развити държави част от индустриалното производство е било изнесени) в по-слабо развити страни, които предлагат по-ниски разходи за труд.

Развиващите се страни често преминават през процес на индустриализация — строеж на фабрики, развитие на транспорт и енергийна инфраструктура и урбанизация. Слаборазвитите страни обикновено са по-зависими от селското стопанство, понякога в условия на натурално стопанство или ограничен достъп до международните пазари.

Исторически контекст и примери

Първата страна, която успешно премина през индустриалната революция и се индустриализира в модерния смисъл, е Великобритания, след нея се нареждат Белгия. По-късно индустриализацията обхваща и други европейски държави — Германия, САЩ, Франция и други западноевропейски страни. Много изследователи, включително Джефри Сакс, посочват, че сегашното разграничение между развити и развиващи се държави е продукт главно на процеси през XX век.

Класификации и институции

Различни международни организации използват различни критерии за класиране:

• Международният валутен фонд (МВФ) определя категорията „напреднали икономики“ на базата на комбинация от доход, финансови пазари и институционална зрялост.
• Световната банка групира страните по GNI на глава от населението в категории (ниски, долна средна, горна средна и високи доходи).
• ООН и Програмата за развитие (UNDP) използват Индекса за човешко развитие (HDI), който включва здраве, образование и доход.
• ОИСР (OECD) не е критерий за „развитост“ сам по себе си, но много от нейните членки са типични примери за развити държави.

Предизвикателства пред развитите страни

Дори и високо развитите държави се сблъскват с множество проблеми: застаряване на населението и нарастващи разходи за пенсии и здравеопазване; социално-икономическо неравенство; деиндустриализация и нуждата от преориентиране към високотехнологични и зелени сектори; миграционни потоци; и адаптация към климатични промени и енергийна трансформация. Развитието не е еднократен етап, а постоянен процес на адаптация и инвестиции в човешкия капитал, инфраструктура и иновации.

Какво означава „развитост“ днес

Днес „развитостта“ се разглежда все по-многоизмерно: не става дума само за високи доходи, а и за качеството на институциите, равенството в обществото, екологичната устойчивост и възможностите за социална мобилност. Няма еднозначен списък на „най-развитите държави“, но обичайно в този кръг влизат икономики с високи доходи, стабилни институции и високо ниво на човешко развитие.

В заключение: понятието „развита страна“ обхваща икономически, социални и институционални характеристики. Използването на различни индикатори и класификации означава, че разграничението винаги съдържа известна доза субективност и варира с времето и критериите на изследване.

Въпроси и отговори

В: Какво е развита държава?

В: Как измерваме икономическия растеж?

Въпрос: Има ли точен начин да се определи кои държави са развити или развиващи се?

Въпрос: Какъв тип работни места има в една развита икономика?

Въпрос: Какво се случва с работните места в промишлеността в една развита икономика?

В: Какви дейности се извършват в развиващите се страни?

В: Кои са някои от първите индустриализирани държави?

Търсене по буква