При диализата се използва апарат за заместване на бъбрека след бъбречна недостатъчност. Думата диализа идва от гръцката дума dialusis, като dia означава през, а lusis - разхлабване.

Диализата може да се прилага при хора, които са се разболели и са загубили функциите на бъбреците си за кратко време, или при хора, които вече нямат работещи бъбреци. Предназначението на бъбреците е да поддържат баланса на водата и минералите в организма. Тези минерали включват натрий, калий, хлорид, калций, фосфор, магнезий и сулфат. Бъбреците също така извеждат водородните йони от кръвта. Диализата е в състояние да отстрани тези отпадъци от организма и да помогне за поддържане на баланса на минералите.

Бъбреците обаче също са част от ендокринната система и произвеждат еритропоетин и калцитриол. Апаратите за диализа не са в състояние да заместят тази част от функцията на бъбреците.

Кога е необходима диализа

Диализата се прилага при две основни ситуации:

  • Остра бъбречна недостатъчност (остър бъбречен отказ) — временно нарушена бъбречна функция, която може да е обратима; диализата често е временна и подпомага организма, докато бъбреците възстановят функцията си.
  • Хронична бъбречна болест в краен стадий (ХББ стадий 5) — когато бъбречната функция е трайно намалена и е необходимо постоянно заместително лечение.

Основни медицински индикации за започване на диализа включват: неконтролирана обструкция на обема (претоварване с течности), тежка и упорита хиперкалиемия (висок калий), тежък уремичен синдром (напр. гадене, загуба на апетит, сърбеж, енцефалопатия), хиперуремичен перикардит и резистентна ацидоза. В някои случаи — при остри интоксикации — диализата може да се използва за бързо отстраняване на определени отрови или лекарства.

Видове диализа

  • Хемодиализа — най-често използваният метод. Кръвта се извежда от тялото чрез съдово присъединяване, преминава през диализатор (изкуствен бъбрек), където се пречиства, и се връща обратно. Обикновено се провежда в диализни центрове 2–4 пъти седмично по 3–5 часа, но има и варианти за домашна и нощна хемодиализа.
  • Перитонеална диализа — използва перитонеума (лигавицата на коремната кухина) като естествен диализен мембран. Разтвор (диализат) се вкарва и източва през коремна катетър. Има два основни вида: CAPD (континуална амбулаторна перитонеална диализа) — няколко ръчни смени дневно, и APD (автоматизирана перитонеална диализа) — обикновено през нощта с машина.
  • Продължителни заместителни терапии — CRRT (continuous renal replacement therapy) и други варианти се използват в реанимация при пациенти с нестабилна хемодинамика; те работят постоянно и бавно през 24 часа, за да избегнат рязка промяна в обема и електролитите.

Съдово присъединяване (вход за диализа)

За да се извърши хемодиализа, е нужно добро съдово присъединяване:

  • Артериовенозна фистула (AV фистула) — оперативно съединяване на артерия и вена; предпочитана за дългосрочна употреба поради по-малък риск от инфекции и по-висока проходимост.
  • Артериовенозен графт — използва се, когато вените не са подходящи за фистула; изкуствен съд свързва артерия и вена.
  • Централен венозен катетър — временен достъп, използва се при спешни случаи или като преходно решение; по-голям риск от инфекции и тромбози.

Какво да очаквате по време на хемодиализа

  • Сесията включва свързване към машината, преминаване на кръвта през диализатора и връщане към тялото. По време на процедурата се наблюдават кръвното налягане, пулса и други параметри.
  • Често се използва антикоагулант (напр. хепарин), за да се намали рискът от съсирване в диализния кръг.
  • Възможни са временни нежелани реакции: спад на кръвното налягане (хипотония), мускулни крампи, гадене, главоболие или усещане за студена пот.

Рискове и усложнения

Диализата е животоспасяваща, но може да доведе до усложнения:

  • При хемодиализа: инфекции на съдово присъединяване, тромбоза на достъпа, хипотония по време на сесия, мускулни крампи, кръвотечения и рядко диабетична или амилоидна артропатия при дългогодишна терапия.
  • При перитонеална диализа: перитонит (инфекция на коремната кухина), инфекции на мястото на катетъра, загуба на белтъчини с диализата и потенциални проблеми с перитонеалната мембрана при дългосрочна употреба.
  • Дългосрочно пациентите могат да имат анемия (поради липса на еритропоетин), костно-минерални нарушения (нарушен метаболизъм на калций и фосфор) и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Диета, лекарства и ежедневни ограничения

Пациентите на диализа често трябва да следват специфичен хранителен режим и да ограничават приема на течности, калий и фосфор. Някои лекарства имат нужда от корекция на дозите, защото бъбречната екскреция е намалена. За контрол на анемията се прилагат еритропоетин-стимулиращи агенти и желязо; за фосфора — фосфат-свързващи лекарства.

Алтернативи и дългосрочни решения

  • Трансплантация на бъбрек — за много пациенти трансплантацията от жив или починал донор осигурява по-добро качество на живот и по-дълъг срок на преживяване в сравнение с продължителната диализа. Не всички пациенти обаче са подходящи кандидати.
  • Домашна диализа — включва домашна перитонеална диализа или домашна хемодиализа. Тя дава повече гъвкавост и често по-добра самостоятелност, но изисква обучение и подходящи условия.
  • Паллиативни грижи — за възрастни и хора с множество придружаващи заболявания, при които диализата не води до значително подобрение на качеството на живот, се разглеждат и облекчаващи мерки и подкрепа без започване или с прекратяване на диализата.

Комуникация с екипа и подготовка

Решението за започване на диализа трябва да бъде взето съвместно между пациента, близките и нефрологичния екип. Важно е да се обсъдят индивидуалните цели на лечението, възможните ползи и рискове, начините на живот и желаните дългосрочни решения (трансплантация, домашна терапия или паллиативна грижа).

Ако имате въпроси за диализа или се подготвяте за такава терапия, говорете с вашия нефролог или диализен център — те ще дадат конкретни инструкции за вашия медицински статус и ще ви насочат към най-подходящия вид диализа.