Диализа — какво е, видове и значение при бъбречна недостатъчност
При диализата се използва апарат за заместване на бъбрека след бъбречна недостатъчност. Думата диализа идва от гръцката дума dialusis, като dia означава през, а lusis - разхлабване.
Диализата може да се прилага при хора, които са се разболели и са загубили функциите на бъбреците си за кратко време, или при хора, които вече нямат работещи бъбреци. Предназначението на бъбреците е да поддържат баланса на водата и минералите в организма. Тези минерали включват натрий, калий, хлорид, калций, фосфор, магнезий и сулфат. Бъбреците също така извеждат водородните йони от кръвта. Диализата е в състояние да отстрани тези отпадъци от организма и да помогне за поддържане на баланса на минералите.
Бъбреците обаче също са част от ендокринната система и произвеждат еритропоетин и калцитриол. Апаратите за диализа не са в състояние да заместят тази част от функцията на бъбреците.
Кога е необходима диализа
Диализата се прилага при две основни ситуации:
- Остра бъбречна недостатъчност (остър бъбречен отказ) — временно нарушена бъбречна функция, която може да е обратима; диализата често е временна и подпомага организма, докато бъбреците възстановят функцията си.
- Хронична бъбречна болест в краен стадий (ХББ стадий 5) — когато бъбречната функция е трайно намалена и е необходимо постоянно заместително лечение.
Основни медицински индикации за започване на диализа включват: неконтролирана обструкция на обема (претоварване с течности), тежка и упорита хиперкалиемия (висок калий), тежък уремичен синдром (напр. гадене, загуба на апетит, сърбеж, енцефалопатия), хиперуремичен перикардит и резистентна ацидоза. В някои случаи — при остри интоксикации — диализата може да се използва за бързо отстраняване на определени отрови или лекарства.
Видове диализа
- Хемодиализа — най-често използваният метод. Кръвта се извежда от тялото чрез съдово присъединяване, преминава през диализатор (изкуствен бъбрек), където се пречиства, и се връща обратно. Обикновено се провежда в диализни центрове 2–4 пъти седмично по 3–5 часа, но има и варианти за домашна и нощна хемодиализа.
- Перитонеална диализа — използва перитонеума (лигавицата на коремната кухина) като естествен диализен мембран. Разтвор (диализат) се вкарва и източва през коремна катетър. Има два основни вида: CAPD (континуална амбулаторна перитонеална диализа) — няколко ръчни смени дневно, и APD (автоматизирана перитонеална диализа) — обикновено през нощта с машина.
- Продължителни заместителни терапии — CRRT (continuous renal replacement therapy) и други варианти се използват в реанимация при пациенти с нестабилна хемодинамика; те работят постоянно и бавно през 24 часа, за да избегнат рязка промяна в обема и електролитите.
Съдово присъединяване (вход за диализа)
За да се извърши хемодиализа, е нужно добро съдово присъединяване:
- Артериовенозна фистула (AV фистула) — оперативно съединяване на артерия и вена; предпочитана за дългосрочна употреба поради по-малък риск от инфекции и по-висока проходимост.
- Артериовенозен графт — използва се, когато вените не са подходящи за фистула; изкуствен съд свързва артерия и вена.
- Централен венозен катетър — временен достъп, използва се при спешни случаи или като преходно решение; по-голям риск от инфекции и тромбози.
Какво да очаквате по време на хемодиализа
- Сесията включва свързване към машината, преминаване на кръвта през диализатора и връщане към тялото. По време на процедурата се наблюдават кръвното налягане, пулса и други параметри.
- Често се използва антикоагулант (напр. хепарин), за да се намали рискът от съсирване в диализния кръг.
- Възможни са временни нежелани реакции: спад на кръвното налягане (хипотония), мускулни крампи, гадене, главоболие или усещане за студена пот.
Рискове и усложнения
Диализата е животоспасяваща, но може да доведе до усложнения:
- При хемодиализа: инфекции на съдово присъединяване, тромбоза на достъпа, хипотония по време на сесия, мускулни крампи, кръвотечения и рядко диабетична или амилоидна артропатия при дългогодишна терапия.
- При перитонеална диализа: перитонит (инфекция на коремната кухина), инфекции на мястото на катетъра, загуба на белтъчини с диализата и потенциални проблеми с перитонеалната мембрана при дългосрочна употреба.
- Дългосрочно пациентите могат да имат анемия (поради липса на еритропоетин), костно-минерални нарушения (нарушен метаболизъм на калций и фосфор) и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Диета, лекарства и ежедневни ограничения
Пациентите на диализа често трябва да следват специфичен хранителен режим и да ограничават приема на течности, калий и фосфор. Някои лекарства имат нужда от корекция на дозите, защото бъбречната екскреция е намалена. За контрол на анемията се прилагат еритропоетин-стимулиращи агенти и желязо; за фосфора — фосфат-свързващи лекарства.
Алтернативи и дългосрочни решения
- Трансплантация на бъбрек — за много пациенти трансплантацията от жив или починал донор осигурява по-добро качество на живот и по-дълъг срок на преживяване в сравнение с продължителната диализа. Не всички пациенти обаче са подходящи кандидати.
- Домашна диализа — включва домашна перитонеална диализа или домашна хемодиализа. Тя дава повече гъвкавост и често по-добра самостоятелност, но изисква обучение и подходящи условия.
- Паллиативни грижи — за възрастни и хора с множество придружаващи заболявания, при които диализата не води до значително подобрение на качеството на живот, се разглеждат и облекчаващи мерки и подкрепа без започване или с прекратяване на диализата.
Комуникация с екипа и подготовка
Решението за започване на диализа трябва да бъде взето съвместно между пациента, близките и нефрологичния екип. Важно е да се обсъдят индивидуалните цели на лечението, възможните ползи и рискове, начините на живот и желаните дългосрочни решения (трансплантация, домашна терапия или паллиативна грижа).
Ако имате въпроси за диализа или се подготвяте за такава терапия, говорете с вашия нефролог или диализен център — те ще дадат конкретни инструкции за вашия медицински статус и ще ви насочат към най-подходящия вид диализа.


Апарат за диализа
Как работи диализата
Апаратите за диализа работят чрез дифузия и ултрафилтрация. Много фин материал, наречен мембрана, позволява на кръвта и течността да преминават през него. В машината кръвта тече в една посока, а от другата страна на мембраната специална течност, диализат, тече в противоположна посока, като този процес е известен като осмоза. Диализатът е течност, в която има различни химикали, като калий и калций. Лекарят решава каква смес от химикали е необходима за всеки пациент. В диализата има бикарбонат, за да се понижат по-високите нива на киселинност, които тези пациенти често имат. Кръвта и диализатът се смесват. Отпадъчните продукти се отстраняват от кръвта и се улавят във фината мембрана.
Dialyser
Диализаторът е част от апарата за диализа. Диализаторът филтрира кръвта подобно на бъбрек. Той е направен от прозрачен кух цилиндър с два входа и два изхода. Единият вход и изход е от горната страна и от долната страна, които са за влизане и излизане на кръвта преди и след пречистването. Другият вход и изход са откъм страната, през която в диализатора влиза течност за поддържане.
Диализаторът има много тънки влакна от целулоза. Влакната работят като полупропусклива мембрана (SPM). Те са около 10 000 на брой. Нечистотиите, като карбамид и кератин, излизат през SPM. Кръвните клетки не могат да преминат през нея, тъй като те са по-големи от примесите. Целият процес на пречистване се поддържа от течност, наречена диализат. Диализатът се изпраща в диализатора чрез помпа, разположена в диализната машина. Чистата течност влиза вътре, а нечистият диализат излиза навън. Диализаторите се наричат още изкуствени бъбреци.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява диализата?
О: Диализата е медицинско лечение, при което с помощта на апарат се замества функцията на бъбреците след бъбречна недостатъчност.
В: Откъде идва думата "диализа"?
О: Думата "диализа" идва от гръцките думи "dialusis", което означава "през" и "lusis", което означава "разхлабване".
В: Кой може да се подложи на диализа?
О: Диализата може да се прилага при хора, които са загубили функцията на бъбреците си за кратко време, или при хора, които вече нямат работещи бъбреци.
В: Каква е функцията на бъбреците?
О: Бъбреците имат няколко функции, една от които е да поддържат баланса на водата и минералите в организма и да премахват отпадъците от кръвта. Те също така произвеждат еритропоетин и калцитриол.
Въпрос: Кои са някои от минералите, за чието балансиране в организма помагат бъбреците?
О: Някои от минералите, които бъбреците помагат да се балансират, включват натрий, калий, хлорид, калций, фосфор, магнезий и сулфат.
В: Може ли диализата да замени всички функции на бъбреците?
О: Не, апаратите за диализа не са в състояние да заместят всички функции на бъбреците, включително производството на еритропоетин и калцитриол.
В: Защо диализата е полезна за поддържане на баланса на минералите в организма?
О: Диализата е полезна за поддържане на баланса на минералите в организма, тъй като е в състояние да отстрани отпадъците от тялото и да помогне за поддържане на баланса на минералите.