Рак на дванадесетопръстника — симптоми, причини и лечение

Рак на дванадесетопръстника — симптоми, причини и лечение. Рискови фактори, диагностика и съвременни терапевтични опции за по-добри резултати.

Ракът на дванесетопръстника е вид рак на тънките черва. Той е нещо подобно на рака на стомаха и колоректалния рак. Фамилната аденоматозна полипоза (ФАП), синдромът на Гарднър, синдромът на Линч, синдромът на Мюир-Торе, целиакалната спруе, болестта на Пюц-Жегерс, болестта на Крон и синдромът на юношеската полипоза са рискови фактори за появата на този рак.

Дванадесетопръстникът е първата част на тънките черва. Разположен е между стомаха и йеюнума. След като храните се съединят със стомашната киселина, те слизат в дванадесетопръстника, където се смесват с жлъчката от жлъчния мехур и храносмилателните сокове от панкреаса.

Кратка информация и разпространение

Ракът на дванадесетопръстника е рядко заболяване в групата на злокачествата на стомашно-чревния тракт. Поради анатомичното си разположение и неспецифичните симптоми често се открива в по‑напреднал стадий. Най-честата хистологична форма е аденокарциномът, но в дванадесетопръстника могат да се развият и други тумори (нейроендокринни тумори, лимфоми, GIST).

Симптоми

Симптомите могат да бъдат неспецифични и да наподобяват заболявания като язвена болест, хроничен гастрит или панкреатит. Най-често срещаните оплаквания са:

• Болка в горната част на корема — постоянна или периодична;
• Гадене и повръщане, особено при запушване на прохода на храната;
• Загуба на апетит и тегло;
• Стомашно кървене — мелена или хематемеза, което може да доведе до анемия;
• Пожълтяване на кожата и очите (жълтеница) — при засягане на жлъчните пътища или ампулата на Ватер;
• Панкреатит или болки, свързани с възпаление на панкреаса;
• Подуване или палпируема маса — при напреднали случаи.

Важно: при продължителни или прогресиращи симптоми трябва да се потърси медицинска консултация, тъй като ранната диагностика значително подобрява възможностите за лечение.

Причини и рискови фактори

Точната причина за развитие на рак в дванадесетопръстника не е напълно изяснена, но са известни няколко рискови фактора:

• Наследствени синдроми: фамилна аденоматозна полипоза (ФАП), синдром на Линч, Пюц-Жегерс и други генетични нарушения;
• Хронични възпалителни заболявания: болест на Крон, целииакия (целиакална спруе);
• Наличието на аденоматозни полипи в тънките черва;
• Предишни заболявания или състояния, увреждащи лигавицата (напр. хроничен улцерозен процес);
• Възраст и пол — рискът нараства с възрастта; в някои популации мъжете са засегнати по-често;
• Начин на живот — пушене и тежко алкохолопотребление могат да увеличат риска за злокачествени заболявания на храносмилателния тракт.

Диагностика

Диагнозата се поставя чрез комбинация от клинична оценка, образна диагностика и ендоскопска изследователска биопсия:

• Езофагогастродуоденоскопия (EGD) с биопсия е основният метод за вземане на проба и хистологично потвърждение;
• Ендоскопско ултразвуково изследване (EUS) помага за оценка на дълбочината на проникване и наличие на локални лимфни метастази;
• КТ и МРТ на корема и таза за стадиране и търсене на отдалечени метастази;
• КТ-ентерография или капсулна ендоскопия при по‑отдалечени лезии на тънките черва;
• ERCP — при засягане на жлъчните пътища за декомпресия и вземане на проби;
• Лабораторни изследвания: обща кръвна картина (анемия), биохимия (билирубин при жълтеница), маркери могат да подпомогнат, но не са диагностични.

Лечение

Лечението зависи от стадия на заболяването, разположението на тумора и общото състояние на пациента. Подходът е мултидисциплинарен и може да включва:

• Хирургично лечение — единствената потенциално лечебна опция при локализирани тумори. Видът на операцията зависи от разположението:
  • панкреатодуоденектомия (операция на Уипъл) при засягане на проксималния дванадесетопръстник и ампулата;
  • сегментна резекция на дуоденума за ограничени лезии;
  • радикална лимфна дисекция при нужда.
• Адювантна (следоперативна) химиотерапия — при висок риск от рецидив или при положителни лимфни възли; използват се комбинации на флуоропиримидини (5‑FU, капецитабин) и платинови агенти (напр. оксалиплатин) според протоколите на онкологичния екип.
• Неоадювантна терапия — при някои случаи за намаляване на обема на тумора преди операция;
• Лъчетерапия — може да се използва в комбинация с химиотерапия за контрол на локалното заболяване, но ролята ѝ е по‑ограничена;
• Палиативни мерки — при разпространено или нерезектабилно заболяване: стентиране на дванадесетопръстника или жлъчните пътища за облекчаване на обструкция и жълтеница, болкообезболяване, поддържаща терапия;
• Таргетна и имунотерапия — при наличие на определени молекулярни промени (напр. MSI‑high/dMMR) имунотерапия с инхибитори на PD‑1 може да бъде опция; таргетни лекарства се прилагат според генетичния профил на тумора.

Прогноза

Прогнозата зависи основно от стадия при откриване. Ранно локализирано заболяване, подлежащо на радикална резекция, има значително по‑добър изход отколкото напреднали или метастатични форми. Редовният постоперативен контрол и прилагането на адювантна терапия, когато е показана, подобряват резултатите.

Проследяване и превенция

• Пациенти с високорискови наследствени синдроми (ФАП, синдром на Линч и др.) трябва да бъдат включени в програми за активен скрининг и проследяване при гастроентеролог/онколог.
• Контрол на възпалителните заболявания на тънките черва и лечение на целиакия може да намали риска за развитие на някои форми на тумори.
• Здравословен начин на живот — отказ от тютюнопушене, ограничаване на алкохола, поддържане на адекватно телесно тегло и балансирано хранене — може да намали риска от онкологични заболявания като цяло.

Кога да потърсите лекар

Консултация със специалист е необходима при продължителна или прогресираща болка в корема, необяснима загуба на тегло, повръщане, продължително гадене, наличие на кръв в изпражненията или пожълтяване на кожата/очи. Ранната диагноза и бързото начало на лечението значително подобряват прогнозата.

Бележка: Конкретният диагностичен и терапевтичен план трябва да бъде съгласуван с гастроентеролог, онколог и/или хирург, тъй като подходът варира в зависимост от индивидуалните особености на пациента и тумора.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ракът на дванадесетопръстника?

В: Какви са рисковите фактори за рак на дванадесетопръстника?

Въпрос: По какво ракът на дванадесетопръстника прилича на рака на стомаха и колоректалния рак?

В: Къде в храносмилателната система се намира дванадесетопръстникът?

В: Какво се случва в дванадесетопръстника по време на храносмилането?

В: Какво представлява фамилната аденоматозна полипоза?

В: Какво представлява целиакията?

Търсене по буква