Пристрастяване към наркотици: дефиниция, симптоми, лечение и превенция
Научете всичко за пристрастяването към наркотици: ясна дефиниция, признаци, ефективни лечения и практични стратегии за превенция и подкрепа за вас и близките.
Пристрастяването към наркотици, наричано още зависимост от вещества или синдром на зависимост, е хронично и прогресиращо състояние, при което човек изпитва силна непреодолима нужда да приема психоактивни вещества. Пристрастяването включва поведенчески, физически и психологически компоненти: затруднено контролиране на употребата, приоритизиране на наркотика пред важни житейски дейности като работа, учене или семейни взаимоотношения, и продължаване на употребата въпреки вредните последици. Когато лицето не употребява веществото за определен период, може да се появи абстиненция — неприятни физически и емоционални симптоми, които понякога налагат медицинска помощ.
Често пристрастяването е свързано със специфични класове вещества. Например: Хероинът е наркотик от класа на опиатите. Това означава, че човек, пристрастен към хероин, може лесно да развие зависимост и към други опиати, като морфин. Тази кръстосана зависимост е важна при оценката и лечението.
За човек, който лесно се пристрастява към наркотици, се казва, че е пристрастена личност. В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства пристрастяването към наркотици е класифицирано като психично разстройство. Често то съществува заедно с други психични или поведенчески проблеми (ко-морбидност), като депресия, тревожност или разстройства на личността, което усложнява диагностиката и терапията.
Симптоми и признаци
- Поведението: загуба на контрол над употребата, непрекъснато мислене за наркотика, кражби или лъжи за набавяне на средството, изолация от близки.
- Физически симптоми: промени в апетита и теглото, проблеми със съня, треперене, потене, промени в хигиената и външния вид, честни инфекциозни заболявания при инжекционна употреба.
- Психологически симптоми: промени в настроението, раздразнителност, апатия, намалена мотивация, проблеми с паметта и концентрацията.
- Толеранс и абстиненция: необходимост от по-големи дози за същия ефект (толеранс) и появата на абстинентни симптоми при спиране.
- Социални и правни проблеми: загуба на работа, проблеми със закона, нарушени семейни взаимоотношения.
Причини и рискови фактори
- Генетична предразположеност — фамилна анамнеза за зависимост увеличава риска.
- Психично здраве — съпътстващи разстройства като депресия, тревожност или ADHD.
- Социална среда — лесен достъп до наркотици, влияние от приятели или стресова семейна обстановка.
- Ранна употреба — започване на употреба в млада възраст повишава вероятността за развитие на зависимост.
- Физиологични фактори — някои вещества предизвикват по-силни зависимости заради начина, по който променят мозъчните награждаващи системи.
Диагноза
Диагностиката се поставя от медицински специалист — психиатър, клиничен психолог или нарколог — чрез разговор (анамнеза), медицински преглед и, при нужда, лабораторни изследвания. Оценяват се степента на употреба, наличието на толеранс и абстиненция, социалните и здравни последици. Важно е да се търси професионална помощ, тъй като самодиагнозата и самостоятелното спиране може да бъде опасно.
Възможности за лечение
Лечението е многопрофилно и индивидуализирано. Често включва следните подходи:
- Детоксикация (детокс): първата фаза, понякога с медицински контрол, особено при силна физическа зависимост, за управление на абстиненцията.
- Медикаментозно лечение: при някои зависимости се използват лекарства, които намаляват желанието или предотвратяват рецидив (напр. метадон, бупренорфин, налтрексон при опиатна зависимост; налтрексон или акампросат при алкохолна зависимост — терапията зависи от конкретното вещество).
- Психотерапия: когнитивно-поведенческа терапия, мотивационно интервюиране, семейна терапия и други методи, които помагат да се променят навиците и да се изградят умения за справяне с тригерите.
- Групи за подкрепа: анонимни програми (напр. 12-стъпкови програми), взаимопомощни групи и общностни ресурси.
- Реабилитация и социална реинтеграция: програми за дългосрочна подкрепа, професионално ориентиране, обучение и жилищни услуги при нужда.
Важно: рецидивът е често явление и не означава провал — той е сигнал за необходимост от продължаване или промяна на терапевтичния план.
Превенция и намаляване на вредите
- Образование и повишаване на информираността за рисковете от употреба, насочено към млади хора и общности в риск.
- Ранна интервенция при рисково поведение и при съпътстващи психични разстройства.
- Политики за ограничен достъп до силно зависими вещества и контрол на предписаните опиати.
- Програми за намаляване на вредите: заместваща терапия, офис за обмен на стерилни инструменти, достъп до наркологична помощ и тестове за превенция на инфекции.
- Подкрепа за семейства: обучение как да реагират, граници и съпричастност, насочване към професионална помощ.
Кога да търсите помощ
- Когато употребата влияе на работата, отношенията или здравето.
- При опити за спиране, които водят до силна абстиненция или риск за живота.
- При съпътстващи мисли за самонараняване или самоубийство — търсете незабавна помощ.
- Ако сте близък на човек със зависимости и не знаете как да помогнете — консултация с професионалист може да ви даде насоки за безопасна и ефективна подкрепа.
Пристрастяването към наркотици е лечимо заболяване. С подходяща медицинска и психосоциална подкрепа много хора възстановяват контрол над живота си и подобряват здравето и взаимоотношенията си. Ако имате нужда от помощ, потърсете специалист по зависимостите, психиатър или медицинско заведение, което предлага програми за лечение и рехабилитация.

Наркозависим в Ню Йорк; снимка от 2014 г.
_(8226844575).jpg)
Реклама за лечение на тютюневата зависимост, която е вид наркотична зависимост.
Симптоми
- Пренебрегване на отговорностите в училище, на работа или у дома в полза на дрогата.
- Искате да се откажете от употребата на наркотици, но не можете да спрете.
- Изпитвате силен глад или раздразнителност, когато не употребявате наркотици.
- Употребата на наркотици въпреки въздействието, което може да има върху взаимоотношенията, работата, финансите и физическото и психическото здраве.
- Употреба на повече от предвиденото количество вещество или необходимост от употреба на повече количество вещество, за да се постигне същият резултат/усещане, както в началото на употребата, което се нарича толерантност.
- Преживяване на психически и/или физически симптоми на отнемане, когато спрете да употребявате наркотици, което се нарича зависимост.
Последиците за здравето от злоупотребата с наркотици не се отнасят само до употребяващите ги лица. В случай на жена, която злоупотребява с наркотици по време на бременност, това може да се отрази неблагоприятно и на здравето на детето в дългосрочен план. Проучване на списание Pediatrics съобщава, че бебетата, родени от жени, които злоупотребяват с наркотици по време на бременност, могат да имат физически, емоционални и психически проблеми в детството и дори през целия си живот, включително:
- Забавен или затруднен физически растеж.
- Забавено развитие на езиковите способности.
- Дългосрочни неврологични увреждания, като химически дисбаланс, забавено когнитивно развитие, затруднения в обучението и намалени интелектуални способности.
- Повишен риск от поведенчески проблеми, включително хиперактивност, дефицит на вниманието и престъпност.
- Повишен риск от психични разстройства в по-късна възраст, включително злоупотреба с вещества.
Свързани страници
- Алкохолизъм - пристрастяване към етанол
Въпроси и отговори
В: Какво представлява пристрастяването към наркотиците?
О: Наркозависимостта, наричана още зависимост от наркотични вещества или синдром на зависимост, е състояние, при което човек изпитва силна нужда да приема наркотик. То включва и други поведения, като например трудности при контролирането на нуждата от употреба на наркотик и усещане, че употребата му е по-важна от нормалните дейности като семейството или работата.
Въпрос: Какво се случва, когато човек със зависимост спре да приема наркотици?
О: Когато лицето не употребява наркотик за определен период от време, то може да страда от абстиненция.
Въпрос: Обикновено ли хората са пристрастени към един определен вид наркотици?
О: Да, когато човек е пристрастен, той обикновено е пристрастен към един клас (специфичен вид) наркотици. Например хероинът е в класа на опиатите, така че някой, който е пристрастен към хероин, може да се разглежда като пристрастен към други опиати, например морфин.
Въпрос: Съществува ли такова нещо като "пристрастяваща се личност"?
О: Да, за човек, който лесно може да се пристрасти към наркотици, се казва, че има пристрастяваща личност.
Въпрос: Как Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства определя зависимостта от наркотици?
О: Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства определя пристрастяването към наркотици като психично разстройство.
Въпрос: Често ли съществува връзка между психичните разстройства и пристрастяването към наркотици?
О: Да, пристрастяването към наркотици често е свързано с други психични разстройства.
обискирам