Пристрастяване към наркотици: дефиниция, симптоми, лечение и превенция

Научете всичко за пристрастяването към наркотици: ясна дефиниция, признаци, ефективни лечения и практични стратегии за превенция и подкрепа за вас и близките.

Автор: Leandro Alegsa

Пристрастяването към наркотици, наричано още зависимост от вещества или синдром на зависимост, е хронично и прогресиращо състояние, при което човек изпитва силна непреодолима нужда да приема психоактивни вещества. Пристрастяването включва поведенчески, физически и психологически компоненти: затруднено контролиране на употребата, приоритизиране на наркотика пред важни житейски дейности като работа, учене или семейни взаимоотношения, и продължаване на употребата въпреки вредните последици. Когато лицето не употребява веществото за определен период, може да се появи абстиненция — неприятни физически и емоционални симптоми, които понякога налагат медицинска помощ.

Често пристрастяването е свързано със специфични класове вещества. Например: Хероинът е наркотик от класа на опиатите. Това означава, че човек, пристрастен към хероин, може лесно да развие зависимост и към други опиати, като морфин. Тази кръстосана зависимост е важна при оценката и лечението.

За човек, който лесно се пристрастява към наркотици, се казва, че е пристрастена личност. В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства пристрастяването към наркотици е класифицирано като психично разстройство. Често то съществува заедно с други психични или поведенчески проблеми (ко-морбидност), като депресия, тревожност или разстройства на личността, което усложнява диагностиката и терапията.

Симптоми и признаци

  • Поведението: загуба на контрол над употребата, непрекъснато мислене за наркотика, кражби или лъжи за набавяне на средството, изолация от близки.
  • Физически симптоми: промени в апетита и теглото, проблеми със съня, треперене, потене, промени в хигиената и външния вид, честни инфекциозни заболявания при инжекционна употреба.
  • Психологически симптоми: промени в настроението, раздразнителност, апатия, намалена мотивация, проблеми с паметта и концентрацията.
  • Толеранс и абстиненция: необходимост от по-големи дози за същия ефект (толеранс) и появата на абстинентни симптоми при спиране.
  • Социални и правни проблеми: загуба на работа, проблеми със закона, нарушени семейни взаимоотношения.

Причини и рискови фактори

  • Генетична предразположеност — фамилна анамнеза за зависимост увеличава риска.
  • Психично здраве — съпътстващи разстройства като депресия, тревожност или ADHD.
  • Социална среда — лесен достъп до наркотици, влияние от приятели или стресова семейна обстановка.
  • Ранна употреба — започване на употреба в млада възраст повишава вероятността за развитие на зависимост.
  • Физиологични фактори — някои вещества предизвикват по-силни зависимости заради начина, по който променят мозъчните награждаващи системи.

Диагноза

Диагностиката се поставя от медицински специалист — психиатър, клиничен психолог или нарколог — чрез разговор (анамнеза), медицински преглед и, при нужда, лабораторни изследвания. Оценяват се степента на употреба, наличието на толеранс и абстиненция, социалните и здравни последици. Важно е да се търси професионална помощ, тъй като самодиагнозата и самостоятелното спиране може да бъде опасно.

Възможности за лечение

Лечението е многопрофилно и индивидуализирано. Често включва следните подходи:

  • Детоксикация (детокс): първата фаза, понякога с медицински контрол, особено при силна физическа зависимост, за управление на абстиненцията.
  • Медикаментозно лечение: при някои зависимости се използват лекарства, които намаляват желанието или предотвратяват рецидив (напр. метадон, бупренорфин, налтрексон при опиатна зависимост; налтрексон или акампросат при алкохолна зависимост — терапията зависи от конкретното вещество).
  • Психотерапия: когнитивно-поведенческа терапия, мотивационно интервюиране, семейна терапия и други методи, които помагат да се променят навиците и да се изградят умения за справяне с тригерите.
  • Групи за подкрепа: анонимни програми (напр. 12-стъпкови програми), взаимопомощни групи и общностни ресурси.
  • Реабилитация и социална реинтеграция: програми за дългосрочна подкрепа, професионално ориентиране, обучение и жилищни услуги при нужда.

Важно: рецидивът е често явление и не означава провал — той е сигнал за необходимост от продължаване или промяна на терапевтичния план.

Превенция и намаляване на вредите

  • Образование и повишаване на информираността за рисковете от употреба, насочено към млади хора и общности в риск.
  • Ранна интервенция при рисково поведение и при съпътстващи психични разстройства.
  • Политики за ограничен достъп до силно зависими вещества и контрол на предписаните опиати.
  • Програми за намаляване на вредите: заместваща терапия, офис за обмен на стерилни инструменти, достъп до наркологична помощ и тестове за превенция на инфекции.
  • Подкрепа за семейства: обучение как да реагират, граници и съпричастност, насочване към професионална помощ.

Кога да търсите помощ

  • Когато употребата влияе на работата, отношенията или здравето.
  • При опити за спиране, които водят до силна абстиненция или риск за живота.
  • При съпътстващи мисли за самонараняване или самоубийство — търсете незабавна помощ.
  • Ако сте близък на човек със зависимости и не знаете как да помогнете — консултация с професионалист може да ви даде насоки за безопасна и ефективна подкрепа.

Пристрастяването към наркотици е лечимо заболяване. С подходяща медицинска и психосоциална подкрепа много хора възстановяват контрол над живота си и подобряват здравето и взаимоотношенията си. Ако имате нужда от помощ, потърсете специалист по зависимостите, психиатър или медицинско заведение, което предлага програми за лечение и рехабилитация.


  Наркозависим в Ню Йорк; снимка от 2014 г.  Zoom
Наркозависим в Ню Йорк; снимка от 2014 г.  

Реклама за лечение на тютюневата зависимост, която е вид наркотична зависимост.  Zoom
Реклама за лечение на тютюневата зависимост, която е вид наркотична зависимост.  

Симптоми

  • Пренебрегване на отговорностите в училище, на работа или у дома в полза на дрогата.
  • Искате да се откажете от употребата на наркотици, но не можете да спрете.
  • Изпитвате силен глад или раздразнителност, когато не употребявате наркотици.
  • Употребата на наркотици въпреки въздействието, което може да има върху взаимоотношенията, работата, финансите и физическото и психическото здраве.
  • Употреба на повече от предвиденото количество вещество или необходимост от употреба на повече количество вещество, за да се постигне същият резултат/усещане, както в началото на употребата, което се нарича толерантност.
  • Преживяване на психически и/или физически симптоми на отнемане, когато спрете да употребявате наркотици, което се нарича зависимост.

Последиците за здравето от злоупотребата с наркотици не се отнасят само до употребяващите ги лица. В случай на жена, която злоупотребява с наркотици по време на бременност, това може да се отрази неблагоприятно и на здравето на детето в дългосрочен план. Проучване на списание Pediatrics съобщава, че бебетата, родени от жени, които злоупотребяват с наркотици по време на бременност, могат да имат физически, емоционални и психически проблеми в детството и дори през целия си живот, включително:

  • Забавен или затруднен физически растеж.
  • Забавено развитие на езиковите способности.
  • Дългосрочни неврологични увреждания, като химически дисбаланс, забавено когнитивно развитие, затруднения в обучението и намалени интелектуални способности.
  • Повишен риск от поведенчески проблеми, включително хиперактивност, дефицит на вниманието и престъпност.
  • Повишен риск от психични разстройства в по-късна възраст, включително злоупотреба с вещества.

 

Свързани страници



 

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пристрастяването към наркотиците?


О: Наркозависимостта, наричана още зависимост от наркотични вещества или синдром на зависимост, е състояние, при което човек изпитва силна нужда да приема наркотик. То включва и други поведения, като например трудности при контролирането на нуждата от употреба на наркотик и усещане, че употребата му е по-важна от нормалните дейности като семейството или работата.

Въпрос: Какво се случва, когато човек със зависимост спре да приема наркотици?


О: Когато лицето не употребява наркотик за определен период от време, то може да страда от абстиненция.

Въпрос: Обикновено ли хората са пристрастени към един определен вид наркотици?


О: Да, когато човек е пристрастен, той обикновено е пристрастен към един клас (специфичен вид) наркотици. Например хероинът е в класа на опиатите, така че някой, който е пристрастен към хероин, може да се разглежда като пристрастен към други опиати, например морфин.

Въпрос: Съществува ли такова нещо като "пристрастяваща се личност"?


О: Да, за човек, който лесно може да се пристрасти към наркотици, се казва, че има пристрастяваща личност.

Въпрос: Как Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства определя зависимостта от наркотици?


О: Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства определя пристрастяването към наркотици като психично разстройство.

Въпрос: Често ли съществува връзка между психичните разстройства и пристрастяването към наркотици?


О: Да, пристрастяването към наркотици често е свързано с други психични разстройства.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3