Ензимите са протеинови молекули в клетките, които работят като биологични катализатори. Ензимите ускоряват химичните реакции в организма, но не се изразходват в процеса, поради което могат да се използват отново и отново.

Почти всички биохимични реакции в живите организми се нуждаят от ензими. С ензим химичните реакции протичат много по-бързо, отколкото биха протекли без него.p39 Други биокатализатори са каталитичните молекули на РНК, наречени рибозими.

Веществата в началото на реакцията се наричат субстрати. Веществата в края на реакцията се наричат продукти. Ензимите действат върху субстратите и ги превръщат в продукти. Изследването на ензимите се нарича ензимология.

Първият ензим е открит през 1833 г. от Анселм Пайен.

Как работят ензимите

Ензимът свързва специфично своите субстрати в т.нар. активен център, образува комплекс ензим–субстрат и по този начин снижава енергията на активация за прехода от субстрат към продукт. Механизмът може да включва стабилизиране на преходното състояние, правилно ориентиране на молекулите, пренасяне на химични групи или временна промяна в структурата на субстрата. Много ензими действат по принципа на „induced fit“ — активният център се променя, за да обхване по-добре свързания субстрат.

Кофактори и коензими

Някои ензими изискват помощници, наречени кофактори — това могат да са метални йони (напр. Mg2+, Zn2+, Fe2+) или малки органични молекули (коензими). Много коензими произхождат от витамини (напр. NAD+, FAD) и участват в преноса на електрони, атомни групи или водород.

Класификация на ензимите

Ензимите се разделят в няколко основни класа в зависимост от вида реакция, която катализират. Основните групи са:

  • Оксидоредуктази — участват в окислително-възстановителни реакции;
  • Трансферази — пренасят функционални групи между молекули;
  • Хидролази — катализират разграждане чрез хидролиза (напр. протеази, липази);
  • Лиази — отстраняват или добавят групи, образувайки двойни връзки;
  • Изомерази — променят вътрешната структура на молекулите (изомери);
  • Лигази — свързват две молекули с използване на енергия (напр. синтеза на ДНК).

Ензимна кинетика и регулация

Честите понятия в кинетиката са Vmax (максимална скорост) и Km (Майкълс–Ментен константа), които описват как скоростта на реакцията зависи от концентрацията на субстрата. Ензимната активност може да се регулира по няколко начина:

  • Конкурентно инхибиране — инхибиторът се свързва в активния център и конкурира субстрата;
  • Неконкурентно/необратимо инхибиране — инхибиторът се свързва на друго място и променя активността;
  • Алостерна регулация — свързване на ефектори на специфични места променя конформацията и активността на ензима;
  • Обратна връзка (feedback inhibition) — крайните продукти от метаболитен път често потискат ранни ензими в същия път.

Фактори, влияещи върху активността

Активността на ензимите зависи от редица фактори:

  • Температура — повишаването увеличава скоростта до оптимална точка, след което ензимът денатурира;
  • pH — всеки ензим има оптимално pH, при което активността е максимална;
  • Концентрация на субстрат и ензим — при лимитиращ субстрат скоростта расте с неговата концентрация до достигане на Vmax;
  • Иони и модификации — тежки метали и ковалентни модификации (фосфорилиране, ацетилиране) могат да активират или инхибират ензимите.

Примери и значение за организмите и човека

Ензимите са ключови за храносмилането (напр. амилаза, пепсин, липаза), за синтез и разграждане на ДНК и белтъци (полимерази, протеази), и за производството на енергия (ATP синтаза). В медицината серумните ензими като ALT, AST и креатин киназа се използват като маркери за увреда на органи. Недостатък или мутация в ензим може да доведе до метаболитни заболявания — напр. фенилкетонурия е резултат от дефицит на ензима фенилаланин хидроксилаза.

Приложения извън организма

Ензимите имат широки приложения в индустрията и ежедневието: в производство на храни (ферментации, сирена), в прахове за пране (ензими за разграждане на мазнини и белтъци), в биотехнологиите (рестриктази, полимеразна верижна реакция) и в екологични процеси (биоремедиация).

Кратка историческа бележка

Откриването на първия ензим (диастаза) от Анселм Пайен през 1833 г. е отправна точка за науката за ензимите. Оттогава изследванията са разкрили разнообразието, молекулната структура и механизмите на действие на хилядите ензими, присъстващи в живите организми.

Ензимите остават една от най-важните теми в биохимията и молекулярната биология, както за разбирането на живота, така и за практически приложения в медицина, индустрия и наука.