Отрицателна обратна връзка
Отрицателната обратна връзка е основна концепция на кибернетиката; тя е в основата на регулирането и контрола. Тя е важна в инженерството и физиологията. В биологията и физиологията отрицателната обратна връзка е известна като хомеостаза.
Отрицателната обратна връзка се появява, когато изходът на една система се противопоставя на промените на входа на системата. В резултат на това промените са по-малко и системата се запазва в границите си. Класическият пример е система за централно отопление, която се изключва, когато (подходящо разположен) температурен датчик достигне предварително зададена стойност. Частта с отрицателна обратна връзка е терморегулаторът.
Хомеостаза
Почти всички аспекти на живите системи включват хомеостаза и болестта се появява, когато някоя от тези системи се провали. Примери: кръвно налягане, ниво на глюкоза, чернодробни функции, клетъчно делене и т.н.
Хомеостазата е дефинирана от Клод Бернар, а по-късно от Уолтър Брадфорд Канън през 1926, 1929 и 1932 г., като свойство на една отворена или затворена система, която регулира вътрешната си среда и се стреми да поддържа стабилно, постоянно състояние. Концепцията идва от понятието milieu interieur, създадено от Клод Бернар и публикувано през 1865 г.
Ако общата обратна връзка на системата е отрицателна, системата ще бъде стабилна.
