Черната смърт — бубонната чума и пандемията от XIV век (1347–1351)

Черната смърт (1347–1351): история на бубонната чума, милиони жертви, произход, причинител Yersinia pestis, разпространение и теории за пандемията.

Черната смърт е пандемия, обхванала Европа и Азия през XIV век.

В периода 1347-1351 г. епидемията е най-силна.

От нея загиват между 75 и 200 милиона души в Европа, Близкия изток, Индия и Китай.

Историците не могат да бъдат сигурни коя болест е причинила Черната смърт. Повечето обаче смятат, че това е бубонната чума. Това е бактериална инфекция, причинена от вида бактерии Yersinia pestis.

Възможно е Черната смърт да е започнала в Централна или Източна Азия. Тя определено се появява в Крим през 1347 г. Вероятно е била пренесена от бълхи, живеещи по черните плъхове, които са пътували с генуезките кораби и са донесли чумата в пристанищните градове по Средиземноморието. Възможно е плъховете да са пътували и по търговски пътища като Пътя на коприната и да са пренасяли заразени бълхи в европейските градове. Когато бълхите ухапват хората, те ги заразяват с чума, като инжектират в раната малко от бактериите Y. pestis. Симптомите започват три до седем дни по-късно.

Не всички са съгласни, че чумата е причината за Черната смърт. Някои историци предполагат, че пандемията е причинена от антракс или вирусна хеморагична треска.

Произход и разпространение

Данните сочат, че огнището на пандемията е в Евразия и че болестта се разпространява по търговските и военните пътища. През 1347 г. заразата достига до Крим — важен търговски център, откъдето по морски пътища (напр. с генуезки кораби) навлиза в пристанищата на Средиземноморието и след това в цяла Европа. През 1348–1350 г. чумата достига до Британските острови, Скандинавия и източните части на континента; след 1351 г. в много райони смъртността намалява, но периодични вълни възникват и в следващите векове.

Причинител и форми на болестта

Видът Yersinia pestis може да предизвика три основни клинични форми:

• Бубонна чума — с характерни болезнени подути лимфни възли (бубони), висока температура и слабост.
• Пневмонична чума — инфекция на белите дробове, предаваща се лесно от човек на човек чрез капков път; много бързо води до тежко дишане и често смърт.
• Септицемична чума — когато бактерията навлиза в кръвта, води до тежък сепсис и кръвоизливи.

Традиционната теория подчертава ролята на бълхите и гризачите като вектори, но съвременни изследвания обсъждат и участието на човешки външни паразити (въшки) като допълнителен механизъм на разпространение. ДНК-анализи на гробове от периода на Черната смърт са открили генетичен материал на Y. pestis, което силно подкрепя ролята на тази бактерия като причинител.

Симптоми и течение на заболяването

Първите симптоми обикновено включват висока температура, втрисане, главоболие и общо неразположение. При бубонната форма се появяват болезнени подутини (бубони) в областта на слабините, мишниците или шията. При пневмоничната форма пациентите развиват кашлица, кръвохрак и дихателна недостатъчност; тази форма е най-заразна и най-смъртоносна, ако не се лекува бързо. В исторически план болестта често убива в рамките на няколко дни от появата на симптомите.

Въздействие върху обществото, икономиката и културата

Черната смърт предизвиква катастрофален демографски срив — в много места умират значителни дялове от населението. Това води до:

• драматичен недостиг на работна ръка и натиск върху феодалните структури;
• повишаване на заплатите и по-добри условия за оцелелите работници;
• социални и икономически промени — промяна в земеползването, упадък на някои градове и оживление в други;
• религиозни и културни реакции — движения на плагуващи (флагеланти), масови религиозни преживявания, но и гонения и гонения на малцинства (включително еврейски общности), които са обвинявани в отравяне на кладенци и т.н.;
• влияние върху изкуството и мисленето — появяват се мотиви, свързани със смъртта и преходността (danse macabre и пр.).

Пандемията също стимулира развитието на обществени здравни мерки. Първите известни доклади за практики, наподобяващи карантина, идват от пристанищни градове: временни мерки за изолация и проверки на търговци, които идват от засегнати райони, се прилагат, а по-късно срокът за изолация е стандартизиран (например терминът „карантина“ — 40 дни — се свързва с мерките в някои средиземноморски градове).

Алтернативни теории и съвременни изследвания

През годините са предлагани и други обяснения на симптомите и скоростта на разпространение — от антракс до вирусни хеморагични трески и комбинирани епидемии. Съвременните интердисциплинарни проучвания (исторически източници, палеопатология, ДНК-анализи) обаче хвърлят сериозна светлина върху ролята на Y. pestis, макар и въпросите за точните механизми на предаване и относителния принос на различните вектори да остават предмет на научни дискусии.

Повторни епидемии и наследство

След 1351 г. чумата не изчезва напълно — в Европа и Близкия изток има многобройни повторни огнища в следващите векове (например Великата чума в Лондон през 1665 г. и избухването в Марсилия през 1720 г.). С развитието на медицината и въвеждането на антибиотици през XX век чумата става лечима, но огнища все още се наблюдават в някои части на света.

Заключение

Черната смърт е един от най-големите демографски, социални и културни катаклизми в историята на човечеството. Тя променя икономическите и социални структури, стимулира ранни форми на обществено здравеопазване и оставя дълбок отпечатък върху европейската култура и памет. Изследванията продължават и днес, като използват нови методи (генетика, археология, климатология и история), за да извлекат по-пълна картина на причините, пътищата и последствията от тази пандемия.

Медии

Черната смърт се появява в някои съвременни литературни и медийни произведения като тема или място на действието. Например действието на разказа на Едгар Алън По "Маската на червената смърт" (1842 г.) се развива в неназована страна по време на измислена епидемия, която има много общи черти с Черната смърт.

Албер Камю също използва тази тема в своите произведения. Действието на романа му "Чумата" (1947 г.) се развива на фона на избухването на чума в Алжир и разглежда начина, по който хората се справят с епидемията.

 
"Доктор на Рим" Творба на Паулус Фюрст 1656 г. С тези дрехи лекарите в Рим се опитват да се предпазят от Черната смърт (1656 г.).  

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Черната смърт?

В: Какво е причинило Черната смърт?

В: Откъде е тръгнала Черната смърт?

В: Как хората се заразяват с чума?

В: Колко време след ухапването се появяват симптомите?

В: Има ли други теории за причините за Черната смърт?

Търсене по буква