Черната смърт | пандемия в Европа и Азия през 14 век

Въздействие

Заболяването убива около една трета от населението на Европа, но някои райони са засегнати в по-малка степен от други. По време на пандемията в цяла Евразия умират между 75 и 200 милиона души.

До 1700 г. чумата изглежда се е появявала отново в Европа поне веднъж на всяко поколение. Някои от по-малките епидемии са били по-интензивни от други и са причинявали повече смъртни случаи. По-късните епидемии включват Италианската чума от 1629-1631 г., Голямата чумна епидемия в Лондон (1665-1666 г.), Голямата чумна епидемия във Виена (1679 г.), Голямата чумна епидемия в Марсилия през 1720-1722 г. и чумната епидемия в Москва през 1771 г. Най-злокачествената форма на чумата изглежда е изчезнала от Европа през XVIII век.

Черната смърт оказва много голямо влияние върху населението на Европа. Тя променя социалната структура на Европа, което е сериозен удар за Римокатолическата църква и води до широко разпространено преследване на малцинства като евреи, мюсюлмани, чужденци, просяци и прокажени. Несигурността на ежедневното оцеляване повлияла на хората да живеят за момента, както илюстрира Джовани Бокачо в "Декамерон" (1353 г.).

По онова време европейските писатели от XIV в. наричат пандемията "Голямата смъртност". По-късно епидемиите започват да се наричат "Черната смърт".

 

Медии

Черната смърт се появява в някои съвременни литературни и медийни произведения като тема или място на действието. Например действието на разказа на Едгар Алън По "Маската на червената смърт" (1842 г.) се развива в неназована страна по време на измислена епидемия, която има много общи черти с Черната смърт.

Албер Камю също използва тази тема в своите произведения. Действието на романа му "Чумата" (1947 г.) се развива на фона на избухването на чума в Алжир и разглежда начина, по който хората се справят с епидемията.

 
"Доктор на Рим" Творба на Паулус Фюрст 1656 г. С тези дрехи лекарите в Рим се опитват да се предпазят от Черната смърт (1656 г.).  

Медицински аспекти

При хората бубонната чума причинява треска, тежки грипни симптоми и мехурчета. Последните са големи отоци, пълни с гной, които обикновено се появяват в слабините, под мишниците, по бедрата и зад ушите. Бубоните са черни и лилави, откъдето може би идва и името на черната смърт. Заболяването е било болезнено и много от жертвите са починали от ужасна смърт.

Медицинските познания по онова време се основават на теорията на Хипократ за хумора, според която тялото се състои от различни течности. Ако те са в хармония, човек е здрав. Ако не са, се появява болест. Много често болестите са били възприемани и като наказание от Бога.

Теорията за хумора не обяснява защо болестта се разпространява от един човек на друг. Повечето хора са смятали, че инфекцията се причинява от миазма ("лош въздух"). Лошият въздух може да идва от вътрешността на земята и така да предизвиква болестта. Средствата за защита от болестта включвали отваряне само на прозорци със северно изложение, да не се спи през деня и да не се работи твърде усилено.

През 1348 г. Филип VI Френски пита Медицинския факултет на Парижкия университет за причината за Черната смърт. Той стига до заключението, че пандемията е причинена от лошото съчетание на Юпитер, Сатурн и Марс на 20 март 1345 г. Тъй като този отговор се основавал на астрологията, много хора му повярвали и той бил преведен на много езици.

Тъй като никой не е разбрал какво е причината за чумата, лекарите не са имали ефикасни методи за лечение. Често лекарите просто казвали на пациентите си да отидат на изповед, за да им бъдат простени греховете, ако умрат. В крайна сметка пандемията накарала лекарите да променят представите си за функционирането на човешкото тяло. Само 200 години по-късно Джироламо Фракасторо открива, че болестите се разпространяват чрез инфекция.

Дванадесет чумни епидемии в Австралия между 1900 и 1925 г. причиняват смъртта на над 1000 души, главно в Сидни. Това довежда до създаването на Министерството на общественото здраве, което провежда някои авангардни изследвания. То установило, че чумата се предава от плъхови бълхи на хора чрез бацила Yersinia pestis.

 

Войната с микроорганизми

През 1347 г. монголските войски използват чумата като биологично оръжие. Това е една от първите употреби на микробиологична война в историята.

В Крим монголските сили се сражават за контрола над Кафа, черноморско пристанище (днес Феодосия, Украйна). По онова време Кафа е генуезки търговски център. Монголските сили започват обсада. Съобщава се, че по време на обсадата те прехвърлили заразени с чума тела през стените в града. Генуезците избягали от обсадата с помощта на кораби. Някои историци смятат, че бежанците от Кафа са донесли със себе си чумата в Италия, което е поставило началото на пандемията.

 

Свързани страници

• Голямата чума в Лондон