Проказа (лепра, болест на Хансен): причини, симптоми, лечение
Проказата е заразно заболяване. Тя е известна от много отдавна. Днес тя се нарича най-вече болест на Хансен, по името на човека, открил бактерията, Герхард Армауер Хансен. Тя се причинява от бактерия Mycobacterium leprae. Човек, болен от проказа, се нарича прокажен.
Към 2004 г. броят на новите случаи на заразяване се оценява на около 400 000.
Заболяването е трудно, тъй като изисква близък контакт с болен за дълъг период от време. Освен това около 95 % от хората изглежда са естествено имунизирани срещу нея.
Най-много случаи на проказа има в Индия и други развиващи се страни. Известно е, че е имало случаи на проказа в САЩ. На практика няма случаи на проказа в развитите страни. Това е така, защото има отлични лекарства и хората редовно приемат антибиотици, които ще убият бактериите на проказата.
В миналото проказата се е възприемала като божествено наказание за извършените грехове.
Какво причинява проказата и как се предава
Причинител е Mycobacterium leprae, бактерия, която предпочита кожата и периферните нерви. Предаването обикновено става при продължителен близък контакт с необработен болен — най-вероятно чрез капчици от носно-гърлен секрет или продължителен контакт кожа в кожа. Рискът от заразяване след кратък контакт е много нисък. Повечето хора (приблизително 95 %) имат естествена устойчивост към болестта.
Инкубационен период
Инкубационният период (времето от заразяване до появата на симптоми) е дълъг — средно 2–5 години, но може да бъде и 10–20 години в отделни случаи. Заради това заболяването често се диагностицира късно.
Симптоми
Основните прояви са свързани с кожата и нервите. Типичните симптоми включват:
- петна по кожата с понижена или отсъстваща чувствителност (болка, топлина, докосване);
- сензорни нарушения — изтръпване или парестезии;
- парализи или слабост на мускули, особено на ръцете и краката;
- постепенно увреждане на периферните нерви (удебеляване на нервите при палпация);
- улкусации и съпътстващи инфекции, вследствие на загуба на сетивност;
- деформации (например „клешнеобразни“ ръце, вродени промени в носа и лицето при напреднали случаи);
- системни прояви при тежки форми — отпадналост, треска и възпалителни реакции (реакции на болестта).
Видове проказа
Клинично болестта се разделя на форми според броя на кожните лезии и броя на бацилите в пробите:
- пакси-бацилиарна (олигобацилярна) — по‑малко лезии, малко бактерии;
- мулти-бацилиарна — множество лезии и голямо количество бактерии.
Диагноза
Диагнозата се поставя на базата на клинична оценка (характерни кожни лезии с намалена чувствителност и нервни промени) и може да се потвърди чрез:
- микроскопия и кожни/нервни биопсии с оцветяване за бацилите;
- скрепинг или кожни щамове (смити);
- молекулярни тестове (PCR) при съмнение и за по-голяма чувствителност.
Лечение
Лечението е ефективно и се базира на комбинирана антибиотична терапия, препоръчвана от Световната здравна организация (MDT — multi-drug therapy). Типични лекарства и режими:
- за paucibacillary форма: комбинация от дапсон (dapsone) и рифампицин за около 6 месеца;
- за multibacillary форма: рифампицин + дапсон + клофазимин за около 12 месеца (продължителността може да варира според тежестта и отговора на лечението).
След започване на адекватно лечение заразността намалява бързо и след завършване на курсовете повечето хора не са вече инфекциозни. При възпалителни реакции и за предпазване на нервните влакна често се прилагат кортикостероиди. При усложнения като еритема носодурум (erythema nodosum leprosum) могат да се използват и други противовъзпалителни средства (например талидомид при внимателно подбрани пациенти — с оглед на силната тератогенност и строги ограничения при бременни).
Рехабилитацията включва физиотерапия, ортопедична и пластична хирургия за корекция на деформации, грижа за рани и обучение за предотвратяване на повторни травми.
Профилактика
- ранно откриване и лечение на заболелите — това намалява разпространението;
- контрол и проследяване на контактните лица;
- ваксинацията с BCG дава частична защита и в някои райони се използва като допълнителна мярка;
- информиране и превенция на стигмата — социална подкрепа за засегнатите и достъп до лечение.
Епидемиология и текущо състояние
Болните от проказа днес са далеч по-малко в сравнение с миналото благодарение на ефективната антибиотична терапия и програми за контрол. През втората половина на XX век и началото на XXI век броят на новите регистрирани случаи значително намаля. Все още обаче заболяването остава ендемично в някои региони на Азия, Африка и Южна Америка, като най-много случаи се регистрират в развиващите се страни.
Прогноза
Съвременното лечение води до излекуване в повечето случаи, особено ако диагнозата и терапията са започнати рано. Въпреки това неврологичните увреждания могат да останат и да предизвикат трайни деформации, ако лечението се забави или ако има повторни възпалителни реакциите.
Социални и исторически аспекти
Исторически проказата е била силно стигматизирана и хората с болестта са били изолирани в лепрозории. Днес акцентът е върху ранната диагностика, лечението и социалната интеграция на заболелите. Борбата срещу дискриминацията и осигуряването на права, подкрепа и рехабилитация са важна част от програмите за контрол.
Кога да потърсите лекар
Обърнете се към лекар/дерматолог, ако имате кожни петна с понижена чувствителност, изтръпване, слабост на мускулите или необясними язви. Ранната оценка и лечение намаляват риска от трайни усложнения и помагат за ограничаване на разпространението.
Проказата вече не е „смъртна присъда“ — с навременно лечение повечето хора живеят нормално, но изисква проследяване, подкрепа и грижа за предотвратяване на усложнения и за социалната реинтеграция на пациентите.
Симптоми
Симптомите на проказата са неправилни петна и петна по кожата. Те са или по-светли от околната кожа, или червеникави на цвят. Върху тези петна косата пада и пациентът ги усеща като изтръпнали. Там се образуват възли на нервите. С напредването на болестта усещането за допир ще става все по-малко и по-малко (докато пациентът не се почувства напълно изтръпнал). Т.нар. лептоми и язви ще разяждат кожата, плътта и органите в участъците.
Обикновено хората не умират от проказа, а от вторични инфекции и заболявания, които получават.
В продължение на много години на хавайския остров Молокай е имало колония за прокажени, наречена Калаупапа. Там са изпращани десетки хиляди болни от Съединените щати.
Галерия
· 
Нови случаи на проказа през 2003 г. Колкото по-тъмен е цветът, толкова повече са случаите.
· 
Череп, деформиран от проказа
· 
Деформирани от проказа крака
· 
24-годишен мъж от Норвегия, болен от проказа, XIX век.
Въпроси и отговори
В: Какво е научното наименование на бактерията, която причинява проказа?
О: Бактерията, която причинява проказа, се нарича Mycobacterium leprae.
В: Кой е открил тази бактерия?
О: Бактерията е открита от Герхард Армауер Хансен.
Въпрос: Колко нови случая на заразяване с проказа се изчисляват през 2004 г.?
О: През 2004 г. е изчислено, че е имало около 400 000 нови случая на заразяване с проказа.
В: Как се заразява човек с проказа?
О: За да се зарази с проказа, човек трябва да има близък контакт с болен от проказа за дълъг период от време.
В: Какъв процент от хората са естествено имунизирани срещу болестта?
О: Около 95 % от хората изглежда са естествено имунизирани срещу проказа.
В: Къде се срещат повечето случаи на проказа?
О: Повечето случаи на проказа се срещат в Индия и други развиващи се страни.
В: Има ли случаи на проказа в развитите страни днес?
О: Днес в развитите страни на практика няма случаи на проказа поради отличните лекарства и редовната употреба на антибиотици, които убиват бактериите, причиняващи проказата.
