Лимфогранулома венереум (LGV) — причини, симптоми и лечение
Лимфогранулома венереум (LGV): причини, симптоми и лечение — как се предава, признаци, диагностика и ефективни терапии за бързо възстановяване.
Лимфогранулома венереум (LGV) е хронична (дълготрайна) инфекция на лимфната система, причинена от три различни вида бактерия Chlamydia trachomatis. Бактерията се разпространява чрез сексуален контакт. Инфекцията не се причинява от същите бактерии, които причиняват генитална хламидия.
LGV се среща по-често в Централна и Южна Америка, отколкото в Северна Америка. Всяка година в Съединените щати се диагностицират няколкостотин случая на LGV. Действителният брой на инфекциите обаче е неизвестен.
LGV се среща по-често при мъжете, отколкото при жените. Основният рисков фактор е ХИВ-позитивността.
Симптомите на LGV могат да започнат от няколко дни до един месец след контакта с бактериите. Симптомите включват:
- Малък, често безболезнен язвичен или ерозивен лезион на мястото на инокулация (гениталии, анус) — може да бъде леко забележим и да изчезне бързо.
- Уплътнение и болезнени подутия на лимфните възли (инфламаторни "бубони") в ингвиналната област — често асиметрични и могат да се сливат, образувайки големи възли (бубони).
- Обща симптоматика: треска, отпадналост, болки в мускулите.
- При анален/ректален контакт: проктит или проктоколит — болка, отделяне на слуз и кръв, възпаление, тенезъми.
- При напредване: хронични промени като белези, свиване на лимфни съдове, фистули, оток на гениталии (лихедема/елефантиаза при тежки случаи).
Причини и по-подробно за причинителя
LGV се причинява от серотиповете L1, L2 и L3 на Chlamydia trachomatis. Инфекцията се предава основно чрез сексуален контакт — вагинален, анален или орален — с човек, носител на инфекцията. Рискови фактори включват незащитен секс, множество партньори и съжителство с ХИВ.
Етапи на заболяването
- Първичен етап: малка язва или лезия на мястото на влизане на бактерията.
- Вторичен (лимфогрануломатозен) етап: разрастване и възпаление на регионалните лимфни възли — образуване на бубони, често болезнени.
- Третичен (хроничен) етап: белези, фистули, лимфедем, възможни усложнения като стриктури и постоянна дисфункция.
Диагноза
- Нуклеинова амплификационна техника (NAAT/PCR): предпочитан тест — може да се направи от проба от язва, уретрален/цервикален/ректален тампон или аспират от лимфен възел.
- Серология: може да бъде полезна при по-късни етапи на болестта, когато NAAT не е достъпен или е негативен; има ограничения относно специфичност/чувствителност.
- Култура и микроскопия: рядко се използват поради трудности при изолиране; култура правят само някои референтни лаборатории.
- Изобразяващи изследвания: ултразвук, КТ или MRI може да помогнат при оценка на абсцеси или дълбоки възпалителни промени.
Лечение
- Първа линия: доксициклин 100 mg перорално два пъти дневно за 21 дни — най-често препоръчвания режим.
- Алтернативи при бременни и при непоносимост към доксициклин: еритромицин (например 500 mg перорално четири пъти дневно за 21 дни) — изборът трябва да се направи от лекар; обсъдете риска и ползите.
- Тежки случаи: при абсцеси може да е необходима аспирация; рутинното разрезно-дренажно лечение се избягва, за да се намали рискът от хронични фистули и белези, но в някои случаи се налага хирургична намеса.
- Лечение на партньори: всички сексуални партньори за предишните 60 дни трябва да бъдат информирани, прегледани и лекувани емпирично.
- Последващо наблюдение: клинично наблюдение докато симптомите отшумят; тест на "излекуване" (test-of-cure) не се изисква рутинно, но може да бъде направен при бременни или при продължаващи симптоми.
Усложнения
- Хронични белези и лимфедем на скротума или гениталиите (елефантиаза).
- Фистули, стриктури и трайни структурни промени в ректума или гениталните тъкани.
- Разпространение на инфекцията и дълготрайна болка/дисфункция, ако лечението е закъсняло.
Превенция
- Употреба на презервативи при вагинален, анален и орален секс.
- Редовно изследване за полово предавани инфекции при рискови групи (мъже, които правят секс с мъже, хора с множество партньори, ХИВ-позитивни).
- Информиране и лечение на сексуалните партньори; въздържание от сексуални контакти до приключване на лечението и изчезване на симптомите.
- Образователни програми и достъп до здравни услуги в общностите с по-висока честота на LGV.
Кога да потърсите лекар
- При поява на необичайни лезии по гениталиите, необяснимо подуване или болезнени лимфни възли в слабините.
- При ректална болка, кръв или слуз при изхождане след анален секс.
- Ако знаете, че сте имали контакт с лице, диагностицирано с LGV, или имате рисково поведение.
Допълнителни важни бележки
- Свързаност с HIV: LGV е по-често при ХИВ-позитивни хора и едновременното наличие на инфекции увеличава риска от предаване на ХИВ; при диагностика на LGV се препоръчва тест за ХИВ.
- Документиране и съобщаване: в много държави LGV е подлежащ на съобщаване на здравните органи — това подпомага проследяването на огнища и профилактиката.
- Консултирайте се със специалист: при усложнения, бременност или съмнение за неправилно лечение е важно да се потърси инфектолог/дерматовенеролог или друг специалист.
Ранната диагноза и своевременното антибиотично лечение значително намаляват риска от тежки и постоянни усложнения. Ако имате притеснения или симптоми, потърсете медицинска помощ.
обискирам