Хламидийна инфекция: причини, симптоми, лечение и профилактика

Хламидийна инфекция — причини, скрити симптоми, ефективно лечение и профилактика. Научете как да се предпазите, диагностицирате и кога да потърсите помощ.

Хламидийната инфекция (от гръцки χλαμύδος, което означава "наметало") е често срещана полово предавана инфекция (ППИ) при хората. Тя се причинява от бактерията Chlamydiatrachomatis. Тя може да се лекува с антибиотици. Терминът "хламидийна инфекция" може да се отнася и за инфекции, причинени от всеки вид, принадлежащ към бактериалното семейство Chlamydiaceae. C. trachomatis се среща само при хората. Хламидиите са основна инфекциозна причина за генитални и очни заболявания при хората.

Инфекцията е една от най-разпространените полово предавани инфекции сред хората по света - всяка година в САЩ се регистрират около 2,8 милиона случая на хламидийна инфекция. Тя е най-често срещаната бактериална полово предавана инфекция при хората.

C. trachomatis естествено живее само в човешките клетки. Хламидиите могат да се предават по време на вагинален, анален или орален секс. Тя може да се предаде и от заразена майка на нейното бебе по време на вагинално раждане. Много хора с хламидия не проявяват симптоми на инфекцията. Между половината и три четвърти от всички жени, които имат хламидия, нямат симптоми и не знаят, че са заразени. Нелекуваните хламидийни инфекции могат да причинят сериозни репродуктивни и други здравословни проблеми с краткосрочни и дългосрочни последици.

Хламидийният конюнктивит или трахомата е често срещана причина за слепота в световен мащаб. По оценки на Световната здравна организация през 1995 г. той е бил причина за 15 % от случаите на слепота, а през 2002 г. - само за 3,6 %.

Причини и как се предава

Причинителят е най-често Chlamydia trachomatis — облигатно вътреклетъчен микроорганизъм, който се размножава в повърхностните клетки на лигавиците. Хламидиите отделно от вида C. trachomatis могат да включват и други видове от семейството Chlamydiaceae, но при хората основен клиничен проблем създава именно C. trachomatis.

Пътища на предаване:

• Вагинален, анален и орален секс без предпазни средства.
• Вертикално предаване от майка на новородено по време на вагинално раждане (може да предизвика очна инфекция или пневмония при бебето).
• По-рядко — чрез контакт с инфектирани секрети върху лигавици и очи.

Симптоми

Много инфекции протичат безсимптомно. Когато се появят оплаквания, те зависят от локализацията на инфекцията:

• При жените: необичайно вагинално течение, болка в долната част на корема, болка при уриниране, болки по време на полов акт или междуменструално кръвотечение.
• При мъжете: течения от уретрата, болка или парене при уриниране, болка и подуване на скротума (епидидимит).
• Ректална инфекция: болка, отделяне, кървене — особено след анален секс; често обаче е безсимптомна.
• Орофарингеална инфекция: може да причинява фарингит, но често не се диагностицира.
• Конюнктивит (очна инфекция): зачервяване, рязко отделяне на секрети, сълзене.

Усложнения

• При жените: възпалителни заболявания на малкия таз (PID), които могат да доведат до белези в маточните тръби, безплодие, извънматочна бременност и хронична тазова болка.
• При мъжете: епидидимит, възпаление на простатата, рядко трайно увреждане свързано с безплодие.
• Реактивен артрит (по-рядко).
• Новородени: конюнктивит или пневмония при заразено бебе.
• Трахома: хронична очна инфекция, която при повторни инфекции и липса на лечение може да доведе до сериозна трансформацио на клепачите и слепота.

Диагноза

Най-често използваните и чувствителни тестове са молекулярните методи — NAAT (nucleic acid amplification tests), които могат да се извършват от урина или от взет тампон от уретрата, шийката на матката, ректума или фаринкса. Културата е по-специфична, но по-малко чувствителна и по-трудоемка. При очни прояви и новородени се правят специални тестове и клинична оценка.

Кога да тествате: при наличие на симптоми, при контакт със заразен партньор и като скрининг при сексуално активни млади жени — обичайно ежегодно при възраст под 25 г. и при по-възрастни с повишен риск (нов партньор, множество партньори).

Лечение

• Хламидийните инфекции се лекуват с антибиотици. Най-често използвани схеми са азитромицин (еднократна доза 1 g перорално) или доксциклин 100 mg два пъти дневно в продължение на 7 дни. За някои локализации (например ректална) и за непременни лица, често се предпочита доксциклин.
• При бременни жени обичайно се предпочита азитромицин.
• Всички сексуални партньори трябва да бъдат уведомени, прегледани и лекувани, за да се предотврати реинфекция. Пациентите трябва да избягват полов контакт поне до края на лечението и до потвърждение, че партньорите са лекувани.
• В повечето случаи тест за контрол (test-of-cure) не е необходим след адекватно лечение, освен при бременност, при наличие на продължаващи симптоми или при съмнения за резистентност/неспазване на лечението. При бременни и при трудни за лечение случаи се прави контролна проверка обикновено 3–4 седмици след лечението.

Профилактика

• Правилно и последователно използване на кондоми при вагинален, анален и орален секс.
• Редовен скрининг на риска и изследвания за сексуално активни млади хора и лица с рисково поведение.
• Ограничаване на броя полови партньори и открита комуникация с партньорите относно здравния статус и тестовете.
• Лечение и уведомяване на партньорите за предотвратяване на повторно заразяване.
• За очните инфекции в условия на лоша хигиена и бедност (трахома) се прилагат публично-здравни стратегии като програмата SAFE (Surgery, Antibiotics, Facial cleanliness, Environmental improvement) на СЗО.
• Няма налична ваксина срещу човешката хламидийна инфекция.

Хламидия при бременни и новородени

Ако майката е заразена по време на раждането, рискът детето да получи конюнктивит или пневмония е реален. За бременни най-често се прилага лечение с азитромицин; важно е ранното откриване и лечение преди раждане. На новородените често се прилага профилактичен очен антибиотик (в някои страни е рутинна мярка) и при симптоми се поставя специално лечение според възрастта и състоянието.

Обществено здраве

Хламидийната инфекция е значим обществено-здравен проблем: голям дял от инфекциите са безсимптомни и остават недиагностицирани, което поддържа предаването в популацията. Скринингът, образованието за безопасен секс, достъпът до тестове и лечение и навременната работа с партньорите са ключови мерки за контрол.

Важно: При съмнение за инфекция се обърнете към вашия лекар или специалист по сексуално предавани инфекции за преглед, изследвания и адекватно лечение. Тази статия е с информационна цел и не заменя индивидуалната медицинска консултация.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява инфекцията с хламидия?

В: Как се предава хламидията?

В: Има ли някакви симптоми на хламидийните инфекции?

В: Какви са последиците от нелекуваните хламидийни инфекции?

В: Хламидийният конюнктивит често срещана причина за слепота в световен мащаб ли е?

В: Може ли C. trachomatis да живее естествено извън човешките клетки?

Търсене по буква