Холерата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Vibrio cholerae. Тя инфектира тънките черва.

Съществуват много видове (щамове) на бактерията Vibrio cholera. Някои от тях причиняват по-сериозни заболявания от други. Поради това някои хора, които се разболеят от холера, нямат никакви симптоми; други имат симптоми, които не са много тежки, а трети имат много тежки симптоми.

Най-често срещаният симптом е голямо количество водниста диария. В най-тежките случаи диарията може да бъде толкова силна, че хората да умрат за няколко часа от обезводняване.

Холерата е много стара болест. Открити са текстове за холерата (написани на санскрит) от V в. пр. В историята е имало много огнища и епидемии от холера.

Холерата все още засяга много хора по света. Според оценки от 2010 г. между 3 и 5 милиона души се разболяват от холера всяка година, а 58 000-130 000 души умират от болестта всяка година. Днес холерата се счита за пандемия. Въпреки това тя е най-разпространена в развиващите се страни, особено при децата.


 

Причини и начин на предаване

Холерата се причинява главно от токсигенни щамове на Vibrio cholerae, които отделят холерния токсин и предизвикват тежка водниста диария. Инфекцията най-често се предава по фекално-орален път чрез:

  • замърсена вода за пиене или миене;
  • замърсена храна, включително сурови или недобре приготвени морски дарове;
  • контакт с ръце, които са били замърсени с фекалии;
  • в редки случаи — при шумни санитарни условия и гъстота на населението при огнища.

Инкубационен период и риск

Инкубационният период обикновено е от няколко часа до 5 дни. Тежестта на заболяването варира: някои хора са безсимптомни носители, а други развиват тежко обезводняване. Риск по-висок при деца, недохранени и имунокомпрометирани лица.

Симптоми

Класическите признаци и симптоми включват:

  • обилна водниста диария — често описвана като "rice‑water" изпражнения (бледа, мътна течност с микроскопични влакна);
  • повръщане;
  • бързо настъпващо обезводняване (сухота в устата, намалено уриниране, учестено дишане и пулс);
  • сърцебиене, ниско кръвно налягане (особено при изразено обезводняване) и мускулни крампи;
  • при тежки случаи — шок и увреждане на органи, които могат да доведат до смърт в рамките на часове, ако не се лекува.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез клинична оценка и лабораторни изследвания:

  • клинична диагноза при огнища: характерна водниста диария и обезводняване;
  • микробиологично потвърждение чрез култура от изпражнения или брис (златен стандарт);
  • бързи диагностични тестове и молекулярна PCR диагностика, които помагат при епидемиологично наблюдение и бързо потвърждение.

Лечение

Най-важната и ефективна мярка е навременното възстановяване на течностите и електролитите:

  • Орална рехидратация (ORS) — препоръчва се при леки и умерени форми; ORS възстановява течности и електролити и предотвратява усложнения.
  • Въвеждане на венозни течности — при тежко обезводняване, нестабилна циркулация или когато пациентът не може да приема течности перорално; често се използва Ringer‑Lactate или друг подходящ разтвор.
  • Антибиотици — при тежки случаи или при пациенти с висок риск (намаляват продължителността на диарията и количеството загубени течности). Изборът на антибиотик зависи от локалната чувствителност; често използвани в клиничната практика са доксициклин, азитромицин, ципрофлоксацин и др. (след консултация с лекар и съобразно локални препоръки).
  • Цинк за деца — допълнителна терапия при малки деца подобрява изхода и намалява продължителността на диарията.
  • Неиндицирано продължително използване на антидиарейни средства (например лоперамид) без медицински контрол може да бъде опасно при тежко обезводняване.

С подходяща и бърза грижа смъртността от холера пада под 1%; при липса на лечение смъртността може да бъде значително по-висока.

Превенция

Превантивните мерки се фокусират върху подобряване на водоснабдяването, санитарните условия и хигиената:

  • осигуряване на безопасна питейна вода — варене, хлориране или филтриране;
  • подобряване на канализацията и безопасното управление на човешки отпадъци;
  • редовно миене на ръцете със сапун, особено преди приготвяне и консумация на храна и след използване на тоалетна;
  • спазване на правила за безопасно приготвяне и съхранение на храна (най-вече морски дарове);
  • информираност и обучение на общността при огнища, бързо откриване и изолиране на случаи при необходимост;
  • ваксинация — в световен мащаб се използват орални инактивирани холерни ваксини (например Dukoral, Shanchol, Euvichol и др.). Те осигуряват временна до средносрочна защита и се прилагат както в превантивни кампании в рискови райони, така и като част от реакцията при огнища. Схемата обикновено е две дози, но при извънредни ситуации се прилагат и единични дози според препоръките на здравните органи.

Публично здраве и контрол

Контролът на холера включва бързо епидемиологично разследване, мониторинг на водните източници, масови кампании за осигуряване на безопасна вода и санитария (WASH програми), активна комуникация с обществеността и използване на ваксинация при необходимост.

Кой е в повишен риск и кога да потърсите помощ

  • Повишен риск: деца, възрастни с хронични заболявания, хора със слаба хранителна стойност и имунокомпрометирани лица.
  • Незабавно се потърси медицинска помощ при: обилна водниста диария, признаци на обезводняване (малко или никакво уриниране, сънливост, студена/липсваща кожа), повръщане, задържане на течности или световъртеж/извънредно ниско кръвно налягане.

Допълнителна информация

Оценките за глобалната тежест на холерата варират: наред с посочените по-горе данни от 2010 г., Световната здравна организация е публикувала по-късни оценки (пр. 2017), според които годишно се регистрират между приблизително 1,3 и 4 милиона случая и между 21 000 и 143 000 смъртни случая. Холерата остава сериозна общественоздравна заплаха в райони с лоша санитарна инфраструктура, но с адекватни мерки за рехидратация, лечение и превенция тя е лечима и предотвратима.