Джон Сноу — английски лекар и баща на съвременната епидемиология
Джон Сноу — баща на съвременната епидемиология: как проследяването на холерата през 1854 г. промени водоснабдяването и преобрази общественото здраве.
Джон Сноу (15 март 1813 г. - 16 юни 1858 г.) е английски лекар. Използва анестезия и медицинска хигиена. Той е основоположник на съвременната епидемиология, тъй като през 1854 г. проследява източника на епидемия от холера в Сохо, Лондон. Откритията му предизвикват промени във водоснабдителната и канализационната система на Лондон. Това довежда до подобни промени и в други градове и до значително подобряване на общото обществено здраве в целия свят.
Ранни години и образование
Джон Сноу е роден през 1813 г. в град Йорк, Англия. Започва медицинското си обучение като чирак при местен хирург-апотекар и по-късно продължава практическата си подготовка в Лондон. През 1837 г. Сноу започва работа в Уестминстърската болница. Приет е за член на Кралския колеж на хирурзите в Англия на 2 май 1838 г. През декември 1844 г. се дипломира в Лондонския университет, а през 1850 г. е приет в Кралския колеж на лекарите. Тези официални квалификации му дават възможност да практикува като лекар и да публикува свои изследвания.
Принос към анестезията
Сноу е сред първите лекари, които популяризират използването на етери и хлороформ като анестетици в хирургията и акушерството. Той разработва и усъвършенства инхалатори, които позволяват по-безопасно и контролирано прилагане на упойващи вещества. Неговите клинични наблюдения и публикации подпомагат широкото приемане на анестезията в медицинската практика и намаляват страданието на пациентите по време на операции и родоразрешение.
Проучването на холерата в Сохо (1854)
Най-известната работа на Сноу е разследването на избухването на холера в Сохо през лятото на 1854 г. Той използва систематични наблюдения, интервюта с населението и първични данни за смъртността, за да проследи пространственото разпределение на болните. Сноу създава карта на случая (т.нар. "точкова карта"), на която ясно се вижда концентрацията на заболели около определена публична водна помпа. След идентифицирането на помпата на Broad (днес Broadwick) Street, той настоява за свалянето на дръжката на помпата — мярка, която спомага за спирането на разпространението на епидемията.
Освен картографирането, Сноу сравнява водните доставчици и източниците на вода в различните части на града, демонстрирайки, че потребителите на замърсена вода са с много по-висок риск от заболяване. Подходът му — комбиниране на статистика, теренни наблюдения и логичен анализ — е ранна форма на модерната епидемиология и общественото здраве.
Публикации и методи
Сноу публикува своите наблюдения и аргументи в статии и монографии, сред които най-важната е "On the Mode of Communication of Cholera" (първо издание 1849 г., разширено издание по-късно). Той използва емпирични данни, анализ на модели и естествени експерименти, за да подкрепи тезата си, че холерата се предава чрез замърсена вода, а не чрез "мръсен въздух" (мъвър), която тогава е широко разпространена теория.
Наследство и значение
Работата на Джон Сноу има дългосрочни последици: ускорява реформите във водоснабдяването и канализацията, подкрепя развитието на санитарното движение и полага основите на аналитичната епидемиология. Името му остава символ на прагматичния, базиран на доказателства подход при разследване на огнища на заболявания.
Джон Сноу умира на 16 юни 1858 г. от инсулт и е погребан в Бромптън сквер (Brompton Cemetery) в Лондон. В памет на приноса му има запазена помпа и мемориални плочи в района на Broadwick Street, както и множество учебни и обществени инициативи, които носят неговото име и продължават да популяризират принципите на съвременната епидемиология и общественото здраве.
Анестезия
Сноу е един от първите, които проучват дозировките за използване на етер и хлороформ като хирургически анестетици. Това позволява на пациентите да се подлагат на операции и акушерство без стрес и болка. Той лично прилага хлороформ на кралица Виктория, когато тя ражда последните две от деветте си деца - Леополд през 1853 г. и Беатрис през 1857 г. Това довежда до по-широкото приемане на акушерската анестезия.
Холера
Сноу не разбира механизма на предаване на болестта. Наблюденията му върху доказателствата го карат да отхвърли теорията за "мръсния въздух". Разговаряйки с местните жители, той установява, че източникът на епидемията е обществената водна помпа на улица "Броуд Стрийт" (сега "Броудуик Стрийт"). Извършеното от Сноу химическо и микроскопско изследване на водна проба от помпата на Броуд Стрийт не доказва категорично нейната опасност. Проучванията му на модела на заболяването обаче са достатъчно убедителни. Местният съвет изключва помпата от кладенеца, като премахва дръжката ѝ. Това действие обикновено се смята за край на епидемията, но Сноу вижда, че епидемията може би вече е била в бърз упадък:
Няма съмнение, че смъртността е намаляла значително, както вече казах, в резултат на бягството на населението, което е започнало скоро след избухването на епидемията; но пристъпите са намалели дотолкова, че е невъзможно да се реши дали кладенецът все още е съдържал холерната отрова в активно състояние, или по някаква причина водата е станала свободна от нея.
Сноу също така показва, че компанията Southwark and Vauxhall Waterworks Company е вземала вода от замърсени с отпадни води участъци на Темза и я е доставяла в домовете, което е довело до появата на холера. Изследването на Сноу е важно събитие в историята на общественото здраве и географията. То е основополагащо за науката епидемиология.
Сноу умира млад след инсулт. Здравето във викториански Лондон се подобрява значително благодарение на инженерните съоръжения за пречистване на отпадните води и водоснабдяване. Това включвало изграждането на огромни тръби под земята, които разделяли канализацията и водоснабдяването. Тази система е толкова успешна, че се запазва до края на XX век.
Викториански Лондон става един от малкото големи градове в света, в които няма епидемии, пренасяни чрез водоснабдяването. По-късно британците изграждат водоснабдителни и канализационни системи в много други страни, особено в тези, които се намират в Британската империя или са свързани с нея (Кайро, Хартум, Ню Делхи и др.). Нарастването на населението отново прави водата опасна на много места, но около 1900 г. в много части на света вече е имало снабдяване с чиста вода. Всичко това е следствие от работата на Сноу.

Оригинална карта на Джон Сноу, показваща групирането на случаите на холера по време на епидемията в Лондон през 1854 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Джон Сноу?
О: Джон Сноу е английски лекар.
В: Какво е използвал Джон Сноу в медицината?
О: Джон Сноу е използвал анестезия и медицинска хигиена в практиката си.
В: Защо Джон Сноу е смятан за основател на съвременната епидемиология?
О: Джон Сноу проследява източника на епидемия от холера в Сохо, Лондон, през 1854 г., което води до промени във водоснабдителните и канализационните системи не само в Лондон, но и в други градове. Откритията му доведоха до значително подобрение на общото обществено здраве в целия свят.
Въпрос: Кога Джон Сноу започва работа в Уестминстърската болница?
О: Джон Сноу започва работа в Уестминстърската болница през 1837 г.
В: Кога Джон Сноу е приет за член на Кралския колеж на хирурзите в Англия?
О: Джон Сноу е приет за член на Кралския колеж на хирурзите в Англия на 2 май 1838 г.
В: Кога Джон Сноу завършва Лондонския университет?
О: Джон Сноу се дипломира в Лондонския университет през декември 1844 г.
В: Кога Джон Сноу е приет за член на Кралския колеж на лекарите?
О: Джон Сноу е приет в Кралския колеж на лекарите през 1850 г.
обискирам