Джон Сноу

Анестезия

Сноу е един от първите, които проучват дозировките за използване на етер и хлороформ като хирургически анестетици. Това позволява на пациентите да се подлагат на операции и акушерство без стрес и болка. Той лично прилага хлороформ на кралица Виктория, когато тя ражда последните две от деветте си деца - Леополд през 1853 г. и Беатрис през 1857 г. Това довежда до по-широкото приемане на акушерската анестезия.

Холера

Сноу не разбира механизма на предаване на болестта. Наблюденията му върху доказателствата го карат да отхвърли теорията за "мръсния въздух". Разговаряйки с местните жители, той установява, че източникът на епидемията е обществената водна помпа на улица "Броуд Стрийт" (сега "Броудуик Стрийт"). Извършеното от Сноу химическо и микроскопско изследване на водна проба от помпата на Броуд Стрийт не доказва категорично нейната опасност. Проучванията му на модела на заболяването обаче са достатъчно убедителни. Местният съвет изключва помпата от кладенеца, като премахва дръжката ѝ. Това действие обикновено се смята за край на епидемията, но Сноу вижда, че епидемията може би вече е била в бърз упадък:

Няма съмнение, че смъртността е намаляла значително, както вече казах, в резултат на бягството на населението, което е започнало скоро след избухването на епидемията; но пристъпите са намалели дотолкова, че е невъзможно да се реши дали кладенецът все още е съдържал холерната отрова в активно състояние, или по някаква причина водата е станала свободна от нея.

Сноу също така показва, че компанията Southwark and Vauxhall Waterworks Company е вземала вода от замърсени с отпадни води участъци на Темза и я е доставяла в домовете, което е довело до появата на холера. Изследването на Сноу е важно събитие в историята на общественото здраве и географията. То е основополагащо за науката епидемиология.

Сноу умира млад след инсулт. Здравето във викториански Лондон се подобрява значително благодарение на инженерните съоръжения за пречистване на отпадните води и водоснабдяване. Това включвало изграждането на огромни тръби под земята, които разделяли канализацията и водоснабдяването. Тази система е толкова успешна, че се запазва до края на XX век.

Викториански Лондон става един от малкото големи градове в света, в които няма епидемии, пренасяни чрез водоснабдяването. По-късно британците изграждат водоснабдителни и канализационни системи в много други страни, особено в тези, които се намират в Британската империя или са свързани с нея (Кайро, Хартум, Ню Делхи и др.). Нарастването на населението отново прави водата опасна на много места, но около 1900 г. в много части на света вече е имало снабдяване с чиста вода. Всичко това е следствие от работата на Сноу.

Оригинална карта на Джон Сноу, показваща групирането на случаите на холера по време на епидемията в Лондон през 1854 г.