Лимфна система: определение, строеж и основни функции

При бозайниците лимфната система представлява мрежа от тънки съдове, които подобно на кръвоносните съдове се разклоняват в тъканите на цялото тяло. Тя е част от имунната система. Тя е еднопосочна система, която пренася клетки и течности обратно към кръвната система.

Лимфните съдове пренасят лимфа - безцветна водниста течност и бели кръвни телца. Тя идва от интерстициалната течност в тъканите, която се изтласква от кръвоносните съдове. Лимфната система транспортира клетки, борещи се с инфекциите, наречени лимфоцити, и участва в отстраняването на чужди тела и клетъчни остатъци от фагоцитите. Втората функция е да транспортира мазнините от тънките черва към кръвта.

Лимфната течност се събира от тъканите и навлиза в лимфните канали с клапи. Клапите са тези, които гарантират, че лимфата тече по правилния начин. По пътя си обратно към кръвоносната система лимфата преминава през жлези, наречени лимфни възли, на места като задната част на врата, подмишниците и слабините. Лимфните възли се подуват в областта на заразената част на тялото. Това предотвратява разпространението на инфекцията. То предотвратява или намалява навлизането на патогените в общото кръвообращение и достигането им до други части на тялото.

Лимфата се връща обратно в кръвната система. При бозайниците при нормални условия по-голямата част от лимфата се връща в кръвния поток чрез лимфно-жилковите комуникации в основата на шията. Някои гръбначни животни имат по-сложни лимфни системи. Земноводните например имат множество "лимфни сърца", които контролират потока на лимфата.

Строеж и основни компоненти

Лимфната система включва няколко основни структури:

• Лимфа — течността, съставена предимно от вода, разтворени белтъци, липиди (особено след хранене), лимфоцити и макрофаги. При абсорбция на мазнини от тънките черва лимфата придобива млечен вид и се нарича млечна лимфа (хиле).
• Лимфни капиляри — много тънки, с пореста стена, които събират интерстициалната течност от тъканите.
• Лимфни съдове — по‑големи канали със клапи, които предотвратяват обратния поток; в стените им има гладка мускулатура, която подпомага движението на лимфата.
• Лимфни възли — филтриращи структури, в които се задържат и унищожават микроорганизми, чужди частици и ракови клетки. Структурно имат кора (с фоликули) и медула; тук се активират и размножават лимфоцитите.
• Лимфни стволове и канали — събират лимфата от по‑големи области: например яремни, подключични, бронхомедиастинални, чревни и лумбални стволове. Най-важните са десният лимфен проток (дренира десния горен квадрант на тялото) и гръдният (торакалният) лимфен проток, който връща по-голямата част от лимфата в кръвното русло, обикновено в лявата подчлючична вена.
• Лимфоидни органи — включват далака, тимуса, сливиците (тонзили), Пайеровите плаки в тънките черва и костния мозък — всички те играят важна роля в продукцията, диференцирането и действието на имунните клетки.

Основни функции

• Имунна защита: лимфата пренася лимфоцити и антитела до места на инфекция; лимфните възли филтрират патогените и активират имунния отговор.
• Поддържане на тъканна течностна хомеостаза: лимфната система връща излишната интерстициална течност в кръвното русло, предотвратявайки отока (едем).
• Транспорт на липиди: абсорбира и пренася мастни капчици (хиломикрони) от чревните власинки до кръвта чрез чревните лимфни съдове и гръдния канал.
• Филтрация и елиминация: отстраняване на клетъчни остатъци, чужди частици и разрушени клетки чрез макрофагите в лимфните възли и далака.

Механизми за движение на лимфата

За разлика от кръвоносната система, лимфата няма централен „помпен“ орган като сърцето. Движението ѝ се осъществява чрез няколко механизма:

• Вениозен/дихателен помпинг: промените в гръдното налягане при вдишване и издишване подпомагат венозния и лимфния поток.
• Скелетномускулна помпа: свиването на мускулите при движение притиска лимфните съдове и тласка лимфата напред.
• Клапен механизъм: еднопосочните клапи в лимфните съдове предотвратяват обратния поток.
• Перисталтика на лимфните съдове: по-големите лимфни съдове имат гладкомускулни елементи, които могат да извършват ритмични съкращения.

Клинично значение и чести нарушения

• Лимфаденопатия: подуване на лимфни възли, което често е признак за локална инфекция, възпаление или злокачествено заболяване (метастази, лимфом).
• Лимфедем: хроничен оток, дължащ се на нарушен лимфен дренаж (например след хирургично отстраняване на лимфни възли или поради вродени аномалии).
• Лимфангит: възпаление на лимфните съдове, често вследствие на бактериална инфекция.
• Лимфоми: група злокачествени заболявания, произхождащи от лимфоцити и лимфоидна тъкан.

Разбирането на лимфната система е важно както за диагностиката и лечението на инфекции и ракови заболявания, така и за процедурите, при които могат да бъдат засегнати лимфните пътища (напр. хирургично отстраняване на възли, което може да доведе до лимфедем). При някои животински групи, както е посочено, структурата и механизмите на лимфния поток могат да се различават — например земноводните имат лимфни сърца, които допълнително подпомагат движението на лимфата.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява лимфната система?

В: Какво пренася?

В: Как предотвратява разпространението на инфекцията?

Въпрос: Къде са някои често срещани места за лимфните възли?

В: Как по-голямата част от лимфата се връща в кръвообращението при бозайниците?

В: Има ли гръбначни животни с по-сложни системи от тези на бозайниците?

Търсене по буква