Макрофаги: функции, видове и роля във вродения и адаптивния имунитет
Научете всичко за макрофагите: функции, видове и ключова роля във вродения и адаптивния имунитет — фагоцитоза, сигнализация и имунна защита.
Макрофагите са бели кръвни телца в тъканите, които се получават при диференцирането на моноцитите.
Моноцитите и макрофагите са фагоцити, които действат в общия имунитет. Те задействат и специфични защитни механизми (адаптивен имунитет) на гръбначните животни.
Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и след това разграждат) клетъчни остатъци и патогени като стационарни или мобилни клетки. Те също така стимулират лимфоцитите и другите имунни клетки да реагират на патогена,
Произход и видове макрофаги
Макрофагите могат да произхождат от два основни източника: ембрионални предшественици (например по плацентарно развитие и жълтъчния сак), които дават началото на тъканно-резидентни макрофаги, и постнатални моноцити от кръвта, които се диференцират в макрофаги при възпаление или нужда. В различни органи те се специализират и имат собствени наименования:
- Микроглия — в централната нервна система;
- Купферови клетки — в черния дроб;
- Алвеоларни макрофаги — в белите дробове;
- Остеокласти — специализирани за резорбция на кост (произхождат от моноцитно-макрофагенна линия);
- Тъканно-резидентни макрофаги — в кожа, лигавици, лимфни възли и др.
Основни функции
Макрофагите изпълняват широк набор от функции, които могат да се обобщят така:
- Фагоцитоза — поглъщане и разграждане на микроби, мъртви клетки и клетъчни отпадъци;
- Почистване и резорбция — почистват некротични тъкани и подпомагат възстановяването;
- Производство на медиатори — отделят цитокини (TNF-α, IL-1, IL-6 и др.), хемокини, реактивни кислородни и азотни видове за убиване на патогени;
- Антигенна презентация — излагат фрагменти от патогени на MHC молекули за да активират T-лимфоцитите;
- Подпомагане на тъканна регенерация — участват в заздравяването, ангиогенезата и ремоделирането на тъканите;
- Поддържане на хомеостаза — регулират възпалението и почистват апоптотични клетки.
Поляризация: M1 и M2 (и спектърът между тях)
Макрофагите не са статични — те променят своя фенотип според микросредата. Често се говори за опростената класификация:
- M1 (противовъзпалителни / класически активирани) — индуцирани от IFN-γ и микробни продукти; произвеждат високи нива на провъзпалителни цитокини и реактивни кислородни видове, ефективни срещу вътреклетъчни патогени;
- M2 (антиевъзпалителни / алтернативно активирани) — индуцирани от IL-4, IL-13; подпомагат тъканното възстановяване, фиброза и потискат възпалението.
В действителност макрофагите съществуват в широк спектър от междинни състояния, адаптирани към конкретните нужди на тъканта и вида на стимула.
Роля във вродения и адаптивния имунитет
Като част от вродения имунитет макрофагите са едни от първите клетки, които разпознават и реагират на патогени чрез рецептори за модели (PRRs), включително Toll-подобни рецептори (TLR). Те незабавно фагоцитират микроорганизми и отделят провъзпалителни медиатори за привличане на други имунни клетки.
В адаптивния имунитет макрофагите имат ключова роля като клетки-антаген-презентатори: чрез MHC клас II молекули представят чуждородни пептиди за активиране на CD4+ T-лимфоцитите и експресират костимулаторни молекули (например CD80/CD86), необходими за пълната активация на Т-клетките. Някои макрофаги могат и да презентират антигени по начин, който активира CD8+ цитотоксични Т-клетки (cross-presentation).
Клинично значение
Макрофагите участват както в защитата, така и в патологията:
- Хронично възпаление и автоимунни заболявания — продължителната активация може да доведе до тъканни увреждания;
- Атеросклероза — макрофагите натрупват липиди и образуват т.нар. foam cells в плаките;
- Рак — т.нар. tumor-associated macrophages (TAMs) често подпомагат растежа на тумора, ангиогенезата и потискат анти-туморния имунен отговор;
- Инфекциозни заболявания — някои патогени (напр. Mycobacterium tuberculosis) оцеляват вътре в макрофагите, използвайки ги като резервоар;
- Регенерация и фиброза — прекомерната M2-активация може да доведе до фиброза.
Терапевтични подходи
Някои стратегии, които се изследват или вече се прилагат:
- Ре-програмиране на макрофагите от туморо-поддържащ към тумор-убиващ фенотип;
- Блокиране на специфични цитокинови пътища или рецептори, за да се смекчи патогенният възпалителен отговор;
- Таргетиране на макрофагови повърхностни маркери за доставяне на лекарства или имуномодулация;
- Използване на макрофаги като носители на терапевтични агенти при клетъчна терапия.
Ключови бележки
Макрофагите са гъвкави, многозадачни клетки, които съчетават механични (фагоцитоза) и регулаторни (цитокини, презентация на антигени) роли. Те са мост между вродения и адаптивния имунитет и са решаващи за изхода на инфекции, възпаления, заздравяване и туморно развитие. Разбирането на тяхната биология помага за разработване на нови терапии при множество болести.

Стъпки на поглъщане на патоген от макрофаг: a. Поглъщане чрез фагоцитоза, образува се фагозома b. Сливане на лизозомите с фагозомата; патогенът се разгражда с помощта на ензими c. Отпадъчният материал се изхвърля или асимилира (последното не е показано на снимката) Части: 1. Патогени 2. Фагозома 3. Лизозоми 4. Отпадъчен материал 5. Цитоплазма 6. Клетъчна мембрана
Жизнен цикъл
Когато моноцитът навлезе в увредената тъкан през стената на кръвоносния съд, той се превръща в макрофаг. Моноцитите се привличат към увреденото място от химически вещества, предизвикани от редица стимули. Доказано е, че на някои места, например в тестиса, макрофагите населяват органа чрез пролиферация.
За разлика от краткотрайните неутрофили, макрофагите оцеляват по-дълго в организма - до няколко месеца.
обискирам