Mammaliaformes („бозайници“) е клад, който включва бозайниците (crown group) и техните най-близки известни изчезнали роднини. Този таксономичен обект обхваща форми, които споделят характерни анатомични и физиологични белези, заложили основата на съвременните бозайници, но не всички членове на клада са част от днешните групи на живите видове.
Живите представители на клада включват еднокопитните (Monotremata), торбестите (Marsupialia) и еутерианските (Placentalia). Тези три големи групи демонстрират разнообразни стратегии за размножаване и грижи за малките — от снасяне на яйца при еднокопитните до различно степенувана маткова и плацентарна поддръжка при торбестите и плацентните.
Една от най-отличителните черти на Mammaliaformes е специализираната зъбна система. Бозайниците показват хетеродонтия (различни по форма зъби) и сложни моларни със структури за смилане и дъвчене. При тях обикновено се наблюдава дипхиодонтия — два комплекта зъби (млечни и постоянни), които се напасват прецизно един към друг (occlusion). Тези адаптации подобряват механичното смилане и позволяват по-ефективно разграждане на храната. Важно е да се отбележи, че някои от тези зъбни особености са възниквали по подобен начин при отделни линии от предбозайници — т.е. те са могли да еволюират конвергентно повече от веднъж.
Освен зъбите, други анатомични иновации, свързани с Mammaliaformes, са редукцията и промените в долночелюстния апарат и формирането на типичния за бозайниците ставов апарат между dentary (челюстната кост) и squamosal (гранична кост). Част от челюстните кости у предците на бозайниците са еволюирали във трите костици на средното ухо — чукче (malleus), наковалня (incus) и стременце (stapes) — което довежда до по-добро предаване и усъвършенстване на слуха. При много ранни mammaliaformes се забелязва и тенденция към увеличен черепен капацитет и сложност на мозъчната кора, което подпомага сензорните и когнитивни способности.
Лактацията и козината са характерни белези за бозайниците, макар че директните доказателства във фосилния запис са ограничени. Изключение представляват редки и изключително добре запазени находки, като вкаменелостите на Castorocauda lutrasimilis. При тези образци са открити отпечатъци, наподобяващи козина, както и адаптации за полуводно животно, което дава ценна информация за екологията и покритието на ранните mammaliaformes.
Фосилният запис показва, че първите форми, близки до Mammaliaformes, се появяват в късния Триас и ранния Юрай — групи като Morganucodon и Hadrocodium предоставят важни данни за ранното развитие на типичните бозайнически черти (например отделянето на слуховите костици от челюстта при Hadrocodium). През милиони години този клад е заемал много екологични ниши: от малки насекомоядни и нощни форми до по-специализирани хищници, градинари на подземни и водни местообитания.
Като обобщение, Mammaliaformes представлява еволюционна стъпка, която съчетава редица адаптации — специализирана зъбна морфология, сложен слухов апарат, вероятно повишен метаболизъм и грижи за потомството — черти, които в различни комбинации оформят биологичния успех на съвременните бозайници.
