Средна юра — геоложка епоха (174–163 млн. г.): разпад на Пангея и Атлантика

Средна юра (174–163 млн. г.): разпад на Пангея, формиране на Атлантика, тектонични промени и появата на прародителските Скалисти планини – ключови геоложки събития.

Средната юра е втората геоложка епоха в юрския период. Тя започва преди 174,1 милиона години и завършва преди 163,5 милиона години.

През средната юра Пангея започва да се разпада. Тя започва да се разделя на Лавразия и Гондвана и се образува Атлантическият океан. Тектоничните дейности затварят Палео-Тетиския океан. Субдукционна зона по крайбрежието на западната част на Северна Америка продължава да създава прародителските Скалисти планини.

Хронология и подразделения

Средната юра включва четири основни подстадии, които се използват при строфирането на скалните последователности и във фосилната датировка:

• Aalenian (начало ~174,1 млн. г.)
• Bajocian
• Bathonian
• Callovian (край ~163,5 млн. г.)

Тектонска обстановка и палеогеография

Процесът на разпадане на Пангея през средната юра води до активно рифтово разширение, сеизмична и вулканична активност. Започва формирането на прото- или централния Атлантик чрез рифтове и последващо люспене на океанската кора. Това разделяне променя океанските течения и климата, а също така създава множество крайбрежни плитчини и епанкантрални морета (епиконтинентални морета), които са важни седиментни басейни и ловни места за морски организми.

В същото време продължава затварянето на по-стария Палео-Тетиски океан в резултат на субдукция, а по западното крайбрежие на Северна Америка субдукционните процеси водят до натиск, нагъване и временни планински възвишения — прародителите на съвременните Скалисти планини. В много региони се наблюдават вулканични арки, обдукция на бавни плочи и формиране на нова океанска кора.

Климат и среда

Климатът през средната юра е характеризиран като топъл и „парников“ — почти без полярни ледени шапки, с по-високи от днешните морски нива. Това благоприятства разпространението на плитки, топли морета и големи карбонатни платформи, където се отлагат варовикови и коралови утайки. На сушата доминират широки низини с богата растителност — иглолистни дървета, папрати, хвощове и цикади, които поддържат разнообразни животински общности.

Флора и фауна

Средната юра е време на значителна еволюция и радиация на много групи животни и растения:

• Динозаври: сухоземните екосистеми са доминирани от големи растителноядни зауроподи и разнообразни тероподи (хищни динозаври). Някои от първите стегозаври и ранни разновидности на големите зауроподи са известни от средната юра.
• Малки бозайници: първите бозайници са били предимно дребни, но вече съществуват някои адаптации към нощен и насекомояден начин на живот.
• Морски организми: амонити и белемнити са разпространени и служат като важни индексни фосили. Морските влечуги — плезиозаври, плезиозавроиди и някои иктиозаври — заемат различни екологични ниши. Рибите и първите костни риби също са разнообразни.
• Растителност: доминират гимноспермите — конифери, цикати и папрати; цветните растения (ангеосперми) се появяват значително по-късно.

Значение и находища

Средноюрските скали са важни за палеонтологията и геологията — в тях се намират богати фосилни находища, които дават сведения за еволюцията на динозаврите, ранните бозайници и морските общности. Някои добре изучени находища от този интервал се използват като референтни секвенции за глобалната стратиграфия. Освен научното значение, средноюрските образувания често са източник на карбонатни скали за строителни материали и в някои райони са потенциални източници на въглеводороди.

Кратко обобщение

Средната юра (174,1–163,5 млн. г.) е епоха на динамични геоложки промени — разцепване на Пангея, начално формиране на Атлантическия океан и активна вулкано-тектонска дейност. Тези процеси създават нови морски и сухоземни местообитания, които подпомагат разцвета на динозаврите, морските влечуги и разнообразните морски безгръбначни, оставяйки богата фосилна летопис за изследване.

Търсене по буква