Тритилодонтите (Tritylodontidae) са били малки до средни по размер цинодонти — напомнящи на бозайници синапсиди, но все още извън линията на истинските бозайници. Техните размери варират от приблизително колкото заек до колкото бобър, в зависимост от рода и вида.
Анатомия и зъбна характеристика
Името им идва от характерните им зъби — латински Tritylodontidae означава „три-гърбови зъби/зъбчета“: задните им (букални) зъби имат редици от възвишения (куспиди), които образуват ефективна повърхност за смилане на растителна храна. Те нямат традиционни кучешки зъби, а предната част на устата е оформена от остри резци и широка диастема (празно пространство) между резците и скучните зъби. Челюстната им механика е била приспособена към хоризонтално проталично движение (напред–назад), което позволява добрo смилане и раздробяване на растителността между хребетите на зъбните редици.
Хранене и екология
Тритилодонтите са били предимно растителноядни. Диетата им вероятно е включвала меки стъбла, стъбла, листа, корени и семена — хранителни ресурси, за които са имали специализирани зъбни редици за смилане. Някои видове може да са дъвчели и твърди материали, като например семена с твърда обвивка, благодарение на здрава челюстна мускулатура и специфичната форма на зъбите.
Времева снимка и разпространение
Те са едни от най-успешните и дълго просъществували не‑бозайни терапсиди: появяват се през късния период на триаса, процъфтяват през юрския период и според находки някои родове оцеляват и в кредния период — предимно в Азия (за което има данни от ранна до начална средна креда). Това подчертава, че тритилодонтите са били успешна радиация терапсиди, които дълго време съжителстват "под сянката" на доминиращите динозаври.
Вкаменелости на тритилодонти са откривани в различни части на света: Северна и Южна Америка, Южна Африка и Евразия. Някои учени допускат, че групата може да е имала дори по-широко разпространение, включително и в Антарктида, макар че данните за това са по-оскъдни.
Поведение, физиология и връзка с бозайниците
Анатомичните особености и изследвания на костната тъкан сочат, че тритилодонтите вероятно са били по-топлокръвни и със значително по-висъм метаболизъм в сравнение с ранните влечугоподобни. Макар директна фосилна находка за козина да липсва, близките им родствените групи сред цинодонтите имат индиректни признаци, които подкрепят възможността за покривка от козина и по-висока телесна температура.
Интересен поглед върху поведението дава находката на рода Kayentatherium (свързан тип тритилодонт): при него са описани находки с голям брой ембриони/млади индивиди, което подсказва, че някои тритилодонти са раждали много малки в едно гнездо/логово — по-различно от повечето съвременни малки бозайници и показващо еволюционно разнообразие в размножителните стратегии.
Конвергенция и конкуренция с бозайниците
Има много прилики между тритилодонтите (извън линията на бозайниците) и мултитуберкулатите — ранна група истински бозайници. Двата таксона развиват сходни адаптации за растителнояден начин на живот: многокуполови зъби за смилане и подобна челюстна механика, което е пример за конвергентна еволюция. Във време, когато по-голямата част от бозайниковоподобните форми през юрския период са били месоядни или насекомоядни, тритилодонтите са заемали растителноядна ниша почти без конкуренция.
Според заключенията на изследователи като Кермак, с появата и разпространението на мултитуберкулатите (в средата на юрския период) започва директна конкуренция между двете групи; в крайна сметка тези бозайници изглежда са надделели и заместват тритилодонтите в много екологични ниши.
Значение за еволюцията на синапсидите
Тритилодонтите са ключова група за разбирането на прехода от влечугоподобните терапсиди към бозайниците — техните специализации показват как е възможно множество бозайни черти (например сложна зъбна грапавина, диференциация на зъбите, напреднала челюстна механика) да се появят в независими клонове. Те илюстрират еволюционните експерименти, които са се провеждали по пътя към модерните бозайници.
Кратко резюме: тритилодонтите са специализирани растителноядни цинодонти с характерни мрежести зъби и проталично движение на челюстите, появили се в късния Триас, процъфтели през Юра и просъществували до кредата. Те са представлявали успешна, широкоразпространена и конвергентна с бозайниците група, чиято съдба е била частично определена от възхода на истинските бозайници, особено мултитуберкулатите.
