Туникати (Urochordata) — морски филтратори и подтип на хордови

Туникати (Urochordata) — морски филтратори и подтип хордови: научете за биологията, екологията и ролята им в морето; около 3000 вида, седящи филтратори на планктон.

Туникатите (морски катерици или Urochordata) са подтип на хордовите.

Те са морски филтриращи организми: хранят се основно с планктон. Наричат се туникати, защото възрастните екземпляри са покрити с кожеста туника. Тази туника поддържа и предпазва животното. Възрастните индивиди са седящи, залепнали за скалите.

Много ципести са колониални или полуколониални в стадия на възрастните. Те са доста голяма група, включваща около 3000 вида. Възрастните живеят предимно на морското дъно, в литоралната зона.

Външен вид и туника

Възрастните туникати обикновено имат мехуровидно тяло, защитено от туника — специализирана обвивка, съдържаща полизахарид, наречен туници́н (приглижено като растителна целулоза). Туниката може да бъде прозрачна, мека или втвърдена, а при колониалните видове тя свързва отделните зоиди в обща структура. Някои видове имат две сифони: входящ (инхалантен), през който влиза вода, и изходящ (екхалантен), през който тя излиза.

Хранене и физиология

Туникатите филтрират вода през разширена фарингеална кошничка, изпъстрена с гладки мембрани и мукозни нишки, които улавят частици планктон. Възел в тялото им — ендостил — произвежда слуз, която задържа хранителните частици и ги придвижва към храносмилателната система. Диффузията и кръвоносната система при някои видове подпомагат обмена на газове и разпространението на хранителни вещества.

Жизнен цикъл и развитие

Характерна особеност на туникатите е развитието чрез подвижна ларва (наричана понякога „кинетична“ или „поповица“), която притежава ясно изразен нотохорд и гръбна струна — белег за принадлежност към хордовите. Ларвата плува активно, търси подходящо място и след това се прикрепя и метаморфозира в седящ възрастен индивид, при което нотохордът и нервната струна частично или напълно се редуцират.

Размножаването може да бъде както полово (често са гермафродити), така и чрез вегетативно (ачетокинетично) делене или медицина при колониалните форми, където нови зоиди се образуват чрез пъпкуване.

Разнообразие и екология

Подтипът включва три основни класа: аспидобранхи (по-рядко срещани), ципести (Ascidiacea — седящи морски „катерици“), и свободноплаващи групи като салпи и ларвоподи (Appendicularia или Larvacea). Някои салпи образуват големи плаващи колонии и могат да имат значителна роля в биологичния „помпаж“ на океаните, пренасяйки органичен материал към по-дълбоки слоеве.

Туникатите играят ключова роля като филтратори в морските екосистеми: те прочистват водата, рециклират хранителни вещества и служат за храна на риби и безгръбначни. В някои райони силно размножаващи се видове могат да предизвикат обрастване на пристанища и морски съоръжения (biofouling), а въвеждането на чужди видове — да наруши местните екосистеми.

Значение за науката и човека

Някои туникати, например Ciona intestinalis, са моделни организми в ембриологията и еволюционната биология, защото ларвите им запазват хордална структура и множество генетични характеристики, свързани с произхода на гръбначните. Изследванията върху тях помагат да се разберат основни процеси на развитие, клетъчна диференциация и еволюция на хордовите.

Като обобщение, туникатите са разнообразна и екологично важна група морски организми, които комбинират интересни биологични особености — от филтрация и колониално поведение до явна връзка с другите хордовни чрез своята подвижна ларва.

Търсене по буква