Забулени сови
Бухалите (семейство Tytonidae) са едно от двете семейства бухали. Другото семейство е на истинските сови (Strigidae). Те са средно големи до големи сови с големи глави и сърцевидни лица. Имат дълги, силни крака с мощни нокти.
Бухалите са семейство с широк спектър на разпространение. Те не се срещат в северната част на Северна Америка, в Сахара и в големи райони на Азия. Живеят в широк спектър от местообитания - от пустини до гори и от умерените ширини до тропиците.
Основната отличителна черта на кокошките е сърцевидният диск на лицето, образуван от твърди пера. Перата помагат за усилване и локализиране на източника на звуци, когато птицата ловува. Приспособленията на перата на крилата премахват звука, причинен от летенето. Това помага както на слуха на совата, така и на плячката да не я забелязва. Накратко: совата ловува главно по здрач и през нощта. Използва звук, за да открие движението на плячката: слухът му е чувствителен, а крилата му са почти безшумни.
Бухал
Видове
Род Tyto
- Голяма белочела птица, T. tenebricosa
- Малка белочела птица, T. multipunctata
- Австралийски маскиран бухал, T. novaehollandiae
- Пещерногнездящ маскиран бухал, T. novaehollandiae troughtoni - спорен; вероятно изчезнал (1960 г.)
- Златна маскарадна сова, T. aurantia
- Малък маскиран бухал, T. sororcula
- Буру Маскирана сова, T. (sororcula) cayelii - вероятно изчезнала (средата на 20-ти век?)
- Манус Маскиран бухал, T. manusi
- Taliabu Маскирана сова, T. nigrobrunnea
- Minahassa Маскиран бухал, T. inexspectata
- Сулавесийски бухал, T. rosenbergii
- Пеленгска маскарадна сова, T. rosenbergii pelengensis - вероятно изчезнала (средата на 20-ти век)
- Обикновена горска ушата сова, T. alba
- Източна горска ушата сова, T. (alba) delicatula
- Пепеляволистен бухал, T. glaucops
- Червена сова T. soumagnei
- Африканска тревна сова T. capensis
- Австралийска тревна сова T. longimembris
Род Phodilus
- Ориенталски заливник P. badius
- Самарска заливна сова P. (badius) riverae
- Конгоански заливник, P. prigoginei - понякога се поставя в Tyto
Изкопаеми родове. Вкаменелостите на кокошките се срещат още през еоцена.
- Nocturnavis (късен еоцен/ранен олигоцен) - включва "Bubo" incertus
- Necrobyas (късен еоцен/ранен олигоцен - късен миоцен) - включва "Bubo" arvernensis и Paratyto
- Selenornis (късен еоцен/ранен олигоцен в Керси, Франция) - включва "Asio" henrici
- Prosybris (Късен еоцен/ранен олигоцен в Керси? - ранен миоцен във Франция)
Въпроси и отговори
В: Какво представляват кокошите тръстики?
О: Бухалите са едно от двете семейства сови и са средно големи до големи сови с големи глави и сърцевидни лица.
В: Кое е другото семейство сови?
О: Другото семейство сови е на истинските сови - Strigidae.
В: Къде не се срещат горската ушата сова?
О: Горските сови не се срещат в северната част на Северна Америка, в Сахара и в големи райони на Азия.
В: Какви местообитания обитават горската ушата сова?
О: Късокрилите птици живеят в широк спектър от местообитания - от пустини до гори и от умерени ширини до тропици.
В: Коя е основната характеристика на кокошоподобните?
О: Основната характеристика на бръмбарите е сърцевидният диск на лицето, образуван от твърди пера, който помага за усилване и локализиране на източника на звуци, когато птицата ловува.
Въпрос: Как адаптациите на крилните пера на коприварните птици им помагат да ловуват?
О: Приспособленията на крилните пера на бухалите елиминират звука, причинен от летенето, което помага както на слуха на бухала, така и на плячката да не го забележи.
В: Кога ловуват бухалите и как използват звука, за да открият движението на плячката?
О: Горските ушати сови ловуват главно по здрач и през нощта и използват звук, за да открият движението на плячката. Слухът на бухала е чувствителен, а крилата му са почти безшумни.
