Бухали (Tytonidae): описание, разпространение и поведение

Открийте всичко за бухалите (Tytonidae): външен вид, разпространение, уникално сърцевидно лице, безшумен полет и нощно поведение — подробен наръчник за любители и орнитолози.

Бухалите (семейство Tytonidae) са едно от двете семейства бухали. Другото семейство е на истинските сови (Strigidae). Включват около 20–25 вида, групирани основно в родовете Tyto и Phodilus, и са предимно средно големи до големи сови с характерно сърцевидно лице (лицев диск), големи глави и дълги, силни крака с мощни нокти.

Външен вид и приспособления

Основната отличителна черта на бухалите е сърцевидният диск на лицето, образуван от твърди пера. Този диск концентрира и насочва звука към ушите, което подобрява локализирането на плячката. При някои видове ушите са разположени асиметрично, което допълнително повишава способността за определяне на посоката на звук.

Приспособленията на перата на крилата намаляват шума при летене — краищата на летателните пера са меки и назъбени, което прави полета почти безшумен. Това помага както на самата птица да ловува по-успешно, така и затруднява плячката да я усети.

Размерите варират между видовете: дължина от около 25–45 см и размах на крилете от 60 до над 110 см при по-едрите видове. Оперението често е бледо или петнисто, при някои видове с контрастна маска по лицето.

Разпространение и местообитания

Бухалите са семейство с широк спектър на разпространение. Те не се срещат в северната част на Северна Америка, в Сахара и в големи райони на Азия, но присъстват в останалите части на света — от пустини до гори, както и в крайбрежни райони и земеделски ландшафти. Срещат се в широк диапазон от климатични пояси — от умерените ширини до тропиците.

Някои видове са широко разпространени и добре адаптирани към живот близо до човешки селища (напр. Tyto alba — обикновеният бухал или "barn owl"), докато други са островни ендемити с ограничен ареал и специфични изисквания към местообитанието.

Поведение и хранене

Бухалите са предимно нощни и здрачни хищници. Те ловуват главно по слуха — локализират движението на дребни бозайници, птици, влечуги и големи насекоми. Ловът често става от сонда (хвърляне от скрит перчем) или при полет над открити пространства.

• Диета: мишки, полевки, малки зайчета, птици и големи насекоми; при някои островни форми плячката може да включва и прилепи или влечуги.
• Методи на лов: тих полет, моментален хват с ноктите и държане на плячката в краката.
• Активност: предимно през нощта, но някои видове може да са дещо дейни и в ранна зора или по здрач.

Размножаване и гнездене

Много бухали са моногамни по двойки за един сезон, а при някои видове партньорските връзки могат да просъществуват години. Гнездят в пещери, дупки в дървета, рушащи се сгради, черупки от скални ниши или в специално поставени кутии за гнездене.

Яйцата в снoвката обичайно са 2–7, но броят варира според вида и наличието на храна. Инкубацията продължава приблизително 28–34 дни, а малките остават в гнездото всеки между 6 и 12 седмици в зависимост от вида и условията.

Глас и комуникация

Гласовете на бухалите включват пищене, скърцане и писукане — при различните видове звученето е различно. Често носят характерен плач, който се е използвал в народни поверия и за идентификация на вида на терен.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за бухалите са загубата и фрагментацията на местообитанията, използването на родентициди (отровни примамки), сблъсъци с автомобили и електропроводи, както и унищожаване на възможности за гнездене. Някои островни видове са особено уязвими и са застрашени от изчезване.

Мерки за опазване включват защита на местообитанията, поставяне на гнездови кутии, контрол на употребата на отрови за гризачи и мониторинг на популациите. Местни програми и научни проучвания често подпомагат възстановяването на редки видове.

Взаимодействие с хората и културно значение

Бухалите, особено обикновеният бухал, често се срещат около селскостопански постройки, тъй като там има богата плячка. Те изпълняват полезна роля в контрола на гризачите. В различни култури образът на бухала е свързан с митове и суеверия — от знак за мъдрост до предвестник на нещастие, в зависимост от местните вярвания.

Като цяло, бухалите от семейство Tytonidae са ефективни нощни хищници с уникални приспособления за слух и безшумно летене. Техният широк ареал и разнообразни видове правят семейството интересно и важно както за екосистемите, така и за хората, които живеят в близост до тях.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват кокошите тръстики?

В: Кое е другото семейство сови?

В: Къде не се срещат горската ушата сова?

В: Какви местообитания обитават горската ушата сова?

В: Коя е основната характеристика на кокошоподобните?

Въпрос: Как адаптациите на крилните пера на коприварните птици им помагат да ловуват?

В: Кога ловуват бухалите и как използват звука, за да открият движението на плячката?

Търсене по буква