Тилозавър (Tylosaurus) — мозазавър от горна креда: находки и описание
Тилозавър — мозазавър от горна креда: находки и подробно описание, история на откриване, ключов екземпляр в Smithsonian и връзка с плезиозавър и филма на National Geographic
Тилозавърът е бил мозазавър от горна креда. Бил е голям, хищен морски гущер, близък до съвременните мониторни гущери и до змиите.
Описание
Tylosaurus е род мозазаври — големи, водни хищници от групата Mosasauridae. Тялото му е било продълговато, с мощна опашка и перкоподобни крайници, пригодени за плуване. Характерна черта на рода е удължената предна част на черепа: издаден преден край на челюстта (бонично носно „петле“), който вероятно е служел за пробиване или за контакти между индивидите. Зъбите му са конични и здраво захванати, подходящи за улавяне и задушаване на голяма плячка.
Размери
Тилозаврите са били сред големите мозазаври — индивиди от рода могат да достигат значителна дължина. Оценките варират, но често се посочва максимална дължина от около 10–14 метра в зависимост от вида и конкретния екземпляр. Те са изпълнявали ролята на върхови хищници в океанската екосистема на поздната Креда.
Открития и история на изследванията
През 1918 г. Чарлз Х. Стърнбърг открива тилозавър с останки от плезиозавър в стомаха. Екземплярът е изложен в Националния музей на САЩ (Smithsonian). Останките на плезиозавъра се съхраняват в колекциите.
Въпреки че тези важни екземпляри са докладвани накратко от C.H. Sternberg през 1922 г., информацията за конкретните детайли дълго време е оставала труднодостъпна за широката научна общност. През началото на XXI век находката е преоткрита и подробно описана от Майкъл Евърхарт (Michael Everhart), който документира съдържанието на стомаха и значението му за разбирането на трофичните взаимоотношения при мозазаврите. Този случай е бил използван и като вдъхновение при създаването на сюжетна линия за филма на National Geographic IMAX (2007) — "Морски чудовища".
Палеобиология и хранене
Структурата на зъбите и намерените остатъци в стомаха показват, че тилозаврите са нападали риби, калмари и по-малки морски влечуги. Откриването на останки от плезиозавър в стомаха на тилозавър е пряк доказателствен материал, че те са ловували (или поне консумирали) други големи морски влечуги — което ги поставя сред върховите хищници на своята екосистема.
Разположението на очите и носните отвори, както и формата на тялото, подсказват, че тилозаврите са били добри плувци, способни на бързи атаки и вероятно на активно преследване на плячка в открити и по-плитки морски води.
Разпространение и местообитания
Преобладаващите находки на тилозавър идват от местности, които през Горна креда са били покрити от т.нар. Western Interior Seaway — море, което е разделяло Северна Америка. Изкопаеми от родени и родствени мозазаври са намерени в райони като Канзас, Южна Дакота, Колорадо и части от Канада. Фосилите показват, че тези животни населявали топли, плитководни и открити морски басейни в къснокредни времена.
Таксономия и видове
В историята на изследванията са предлагани множество видове и форми в рамките на рода Tylosaurus, но най-добре познатите и стабилни в литературата включват класическия типови вид Tylosaurus proriger. Таксономията при мозазаврите е предмет на продължителни ревизии, затова имената и разграниченията между видовете подлежат на корекции с напредването на проучванията.
Значение
Открития като екземпляра със съдържание в стомаха помагат да се разберат екологичните връзки в морските екосистеми от късната Креда и начините на хранене на големите морски влечуги. Тилозаврите често се използват в популяризирането на палеонтологията и са срещани в документални филми и изложби като символи на древните морски хищници.
Ключови факти:
- Род: Tylosaurus — мозазавър от Горна креда.
- Роля: върховен морски хищник; плячка — риби, калмари и други морски влечуги.
- Анатомия: удължена предна част на черепа, мощна опашка, перкоподобни крайници.
- Значима находка: екземпляр с останки от плезиозавър в стомаха, открит от C.H. Sternberg (1918) и по-късно описан от Everhart.
обискирам