Велоцираптор е бил малък теропод дромеозавър от горната креда, живял преди около 75–71 милиона години.

Велоцирапторът е бил тънък и бърз хищник. Дължината му е била около 2 метра (почти 7 фута), височината в ханша — приблизително 0,62 м, а теглото — вероятно около 15 кг (оценки варират). Тялото му е било приспособено за бързо тичане: дълъг, изправен опаш и добре развити задни крайници.

Анатомия и поведение

Велоцирапторът е имал по един голям сърповиден нокът на всяка задна лапа (дължината му е оценявана на около 6,5 см според някои находки) и по няколко по-малки нокътя на предните крайници. Ръцете са били дълги и с три подвижни пръста, пригодени за хващане и задържане на плячка. Черепът е бил сравнително дълъг, с остри зъби, подходящи за разкъсване на тъкан.

По отношение на топлокръвност и пера: наличието на пера при дромеозаврите е добре документирано и за Велоцирапторът се смята, че е имал пера по тялото. Твърдението, че е бил топлокръвен, се основава на анатомични и физиологични индиректни доказателства, но подробностите за терморегулацията остават предмет на изследвания.

Палеоекология

Велоцирапторът е обитавал полусухи до пустинни места с оазиси и реки. Диетата му вероятно е включвала малки до средноголеми динозаври, влечуги и бозайници. Начинът на лов е спорен: някои учени предполагат, че е ловувал в групи, други — че е бил по-скоро самотен или ловувал в малки събирателни групи. Бързината, ноктите и хватателните ръце му дават ясно предимство при нападение върху подвижна плячка.

Открития и история

Първите каменелости на Велоцираптор бяха открити през 1922 г. в пустинята Гоби в Монголия. По-късни разкопки разкриват допълнителни екземпляри и по-подробни скелети. През 1988 г. учени от Китай откриват скелети на велоцираптори в Северен Китай, които показват допълнителни черти и връзки с други видове дромеозаври.

Известният фосил „борещите се динозаври“, описан през 1971 г., показва велоцираптор, намерен в асоциация с нападнат протоцератопс — намерен във вкаменелост от Монголия. Този образец дава рядка сцена на поведение в момента на смъртта и подчертава агресивните взаимодействия между видове в екосистемата на горната креда.

Вкаменелости от Китай и други находки показват, че целият клъд е имал подобни черти като пера и леко, птицеподобно тяло — което свързва дромеозаврите по-близо с птиците, отколкото с класическите рептили.

В популярната култура и научни корекции

В попкултурата (най-ярко в поредицата „Паркът на Юрския период“) велоцирапторите често са изобразявани много по-големи и без пера, отколкото са били в действителност. Научните находки през последните десетилетия показват, че те са били покрити с пера и по-компактни от филмовите представи.

Изследванията продължават и всяка нова находка променя разбирането ни за анатомията, поведението и екологията на Велоцираптора. Откритията от Монголия и Китай остават ключови за реконструкцията на този интересен дромеозавър.