Велоцираптор: малък дромеозавър от горната креда, характеристики и находки
Велоцираптор е бил малък теропод дромеозавър от горната креда, живял преди около 75–71 милиона години.
Велоцирапторът е бил тънък и бърз хищник. Дължината му е била около 2 метра (почти 7 фута), височината в ханша — приблизително 0,62 м, а теглото — вероятно около 15 кг (оценки варират). Тялото му е било приспособено за бързо тичане: дълъг, изправен опаш и добре развити задни крайници.
Анатомия и поведение
Велоцирапторът е имал по един голям сърповиден нокът на всяка задна лапа (дължината му е оценявана на около 6,5 см според някои находки) и по няколко по-малки нокътя на предните крайници. Ръцете са били дълги и с три подвижни пръста, пригодени за хващане и задържане на плячка. Черепът е бил сравнително дълъг, с остри зъби, подходящи за разкъсване на тъкан.
По отношение на топлокръвност и пера: наличието на пера при дромеозаврите е добре документирано и за Велоцирапторът се смята, че е имал пера по тялото. Твърдението, че е бил топлокръвен, се основава на анатомични и физиологични индиректни доказателства, но подробностите за терморегулацията остават предмет на изследвания.
Палеоекология
Велоцирапторът е обитавал полусухи до пустинни места с оазиси и реки. Диетата му вероятно е включвала малки до средноголеми динозаври, влечуги и бозайници. Начинът на лов е спорен: някои учени предполагат, че е ловувал в групи, други — че е бил по-скоро самотен или ловувал в малки събирателни групи. Бързината, ноктите и хватателните ръце му дават ясно предимство при нападение върху подвижна плячка.
Открития и история
Първите каменелости на Велоцираптор бяха открити през 1922 г. в пустинята Гоби в Монголия. По-късни разкопки разкриват допълнителни екземпляри и по-подробни скелети. През 1988 г. учени от Китай откриват скелети на велоцираптори в Северен Китай, които показват допълнителни черти и връзки с други видове дромеозаври.
Известният фосил „борещите се динозаври“, описан през 1971 г., показва велоцираптор, намерен в асоциация с нападнат протоцератопс — намерен във вкаменелост от Монголия. Този образец дава рядка сцена на поведение в момента на смъртта и подчертава агресивните взаимодействия между видове в екосистемата на горната креда.
Вкаменелости от Китай и други находки показват, че целият клъд е имал подобни черти като пера и леко, птицеподобно тяло — което свързва дромеозаврите по-близо с птиците, отколкото с класическите рептили.
В популярната култура и научни корекции
В попкултурата (най-ярко в поредицата „Паркът на Юрския период“) велоцирапторите често са изобразявани много по-големи и без пера, отколкото са били в действителност. Научните находки през последните десетилетия показват, че те са били покрити с пера и по-компактни от филмовите представи.
Изследванията продължават и всяка нова находка променя разбирането ни за анатомията, поведението и екологията на Велоцираптора. Откритията от Монголия и Китай остават ключови за реконструкцията на този интересен дромеозавър.
Относителни размери
Олекотен череп на велоцираптор: мозъкът му е бил скрит в задната част на черепа.
Половината от общата дължина на тялото е опашката.
Ръцете не са правилни, но моделът все още е интересен
Пера
През септември 2007 г. изследователи откриват пера върху предмишницата на велоцираптор, намерен в Монголия. Тези неравности по костите на крилата на птиците показват къде се закрепват перата, а наличието им при Велоцираптора показва, че той също е имал пера.
Търнър и колегите му интерпретират наличието на пера при Велоцираптор като доказателство, че предците на дромеозаврите са можели да летят, което прави Велоцираптор и други големи представители на това семейство вторично нелетящи. Оттогава тази идея е отхвърлена; немодифицираните предмишници говорят против нея. Следователно перата при предците на велосираптора са имали друга функция. Перата на нелетящите Велоцираптор може да са били използвани за демонстрация, за покриване на гнездата им по време на мътене.
Повечето хора смятат, че перата на динозаврите са били приспособени предимно за регулиране на температурата, а другите приложения са се появили по-късно. Велоцирапторът не е можел да лети.
Видове
Открити са екземпляри от два вида:
И в двата случая екологията по онова време е била суха, с пясъчни дюни и отделни потоци.
Медии
Филми като "Джурасик парк" и някои от "Земя преди време" спомагат за популяризирането на велосираптора. Въпреки това рапторите в "Джурасик парк" са много по-големи от истинските. Те са били и с размерите на Дейнонихус, по-голям член на същия клъд. Във филмите също така е преувеличена вероятната му интелигентност.
Съответни страници
Въпроси и отговори
В: Какво е представлявал велоцирапторът?
О: Велоцираптор е бил хищен дромеозавър от горната креда.
Въпрос: Кога е живял Велоцираптор?
О: Велоцирапторът е живял преди около 75-71 милиона години.
В: Колко голям е бил велоцирапторът?
О: Велоцирапторът е бил дълъг около два метра (почти седем фута) и висок 0,62 метра в областта на хълбоците, което е повече от размера на обикновеното шимпанзе.
Въпрос: Каква уникална особеност е имал кракът на велосираптора?
О: Велоцирапторът е имал един сърповиден нокът на стъпалото си, който е бил с дължина 6,5 см.
В: Имал ли е Велоцираптор пера?
О: Да, Велоцираптор е имал пера.
В: Къде са открити първите фосили на велосираптора?
О: Първите вкаменелости на велосираптор са открити през 1922 г. в пустинята Гоби в Монголия.
В: Кой е известният фосил на велосираптора?
О: Известен фосил на велосираптор, открит през 1971 г., е намерен в монголски фосил, който напада протоцератопс.
