Калмар-вампир (Vampyroteuthis infernalis, "адски калмар-вампир") е малко дълбоководно главоного. Среща се в умерените и тропическите океани на света. Названието на вида и специфичната епитетна дума infernalis (лат. „адски“) идва от тъмния му, почти черен цвят и впечатлението, което създава при първите наблюдения. Обитава предимно средни и големи дълбочини — от няколкостотин до над 1 000 метра, често в зоните с понижен кислород (OMZ).

Той има специални нишки, които може да прибира; поради това е поставен в свой собствен ред: Vampyromorphida (преди Vampyromorpha). Прилича на калмари и октоподи. Това е единственият оцелял представител на своя разред. За първи път е описан и погрешно определен като октопод през 1903 г.

Външен вид и анатомия

Калмарът-вампир е дребен — тялото му обикновено е с диаметър няколко сантиметра до няколко десетки сантиметри в зависимост от индивида. Има осем ръце, свързани с тънка мембрана („паве“), и две тънки, много удължени нишки (филументи), които могат да бъдат прибирани и защитени в специални канали. Кожата му е тъмна, често червеникавочерна, което служи като защитна маскировка в тъмните води. Очите са относително големи — адаптация към слабото светлинно ниво.

Тялото съдържа хидростатични и гелообразни тъкани, богати на амониеви йони, които намаляват относителната плътност и подпомагат неутралната плаваемост без голяма енергийна консумация. По повърхността има светлинни органи (биолуминисцентни фотофори), които могат да се използват за объркване на хищниците или комуникация.

Хабитат и разпространение

Видът е космополитен в топлите и умерени части на океаните и предпочита дълбочини, където кислородът е понижен — зоната на минимално съдържание на кислород (OMZ). Там конкуренцията с активно плаващи хищници е по-малка и калмарът-вампир е добре адаптиран към тези екстремни условия. Индивиди са записвани на различни континентални склонове и открити води по целия свят.

Хранене и поведение

За разлика от много други главоноги, Vampyroteuthis infernalis не е активен ловец на риба или ракообразни. Основната му храна е т.нар. „морски сняг“ — органични частици и детрит, които падат от повърхностните води. За улавяне на този дребен материал той използва слузен „мрежест“ механизъм: отделя слуз, която улавя частици, след което ги събира и приема. Това детритофагично хранене е уникално сред повечето главоноги и е ключова адаптация към бедната на храна дълбочинна среда.

Адаптации към дълбоководния живот

  • Много намален метаболизъм и енергоспестяващо движение — плуване предимно с помощта на странични перки;
  • Неутрална плаваемост чрез амониеви тъкани (намалява необходимостта от активно плуване);
  • Биолуминисценция и тъмен пигмент за маскировка и отблъскване на хищници;
  • Способност да живее при ниски нива на кислород — физиология, позволяваща ефективно използване на наличния кислород.

Размножаване и жизнен цикъл

Репродуктивните навици на вида не са напълно изучени, но се смята, че женските откладват по-големи и добре хранени яйца в сравнение с някои плитководни главоноги. Развитието вероятно не включва дълъг свободноплаващ ларвен стадий, което е табу за много дълбоководни организми. Поради трудностите при наблюдение на вида в естествена среда, подробности за продължителността на живота и честотата на възпроизвеждане остават частично неясни.

Систематика и еволюция

Vampyroteuthis infernalis е единственият съвременен представител на реда Vampyromorphida. Този таксономичен ред показва комбинация от черти, характерни за както за калмари, така и за октоподи, което го прави интересен от еволюционна гледна точка. В изкопаемите находки и сравнителната морфология се търсят връзките между дълбоководните форми и по-плитководните роднини.

Значение и заплахи

Калмарът-вампир е пример за успешна адаптация към екстремни морски условия и играе роля в цикъла на органични вещества в дълбоките води, като участва в разграждането и трансформацията на морския детрит. Към момента няма данни за масови заплахи за вида от човешки дейности, но промени в кислородните нива в океаните, причинени от климатични промени и евентуални нарушения на дълбоководните екосистеми, могат да повлияят на популациите в бъдеще.

Първото научно описание на вида е от 1903 г. и поради необичайния му външен вид той е бил първоначално погрешно определен като октопод. Оттогава изучаването му продължава да разкрива уникални адаптации към живота в мрачните дълбини.