Калмар-вампир

Физическо описание

Общата дължина на вампирския калмар може да достигне около 30 см. Той не представлява заплаха за хората. Желатиновото му тяло с дължина 15 см (6 инча) варира на цвят между кадифено черно и бледо червеникаво в зависимост от местоположението и условията на осветяване. Кожата свързва осемте му ръце, всяка от които е облицована с редици от месести шипове или цири. Вътрешната страна на това "наметало" е черна. Само дисталната половина (най-отдалечената от тялото) на ръцете има смукала. Неговите прозрачни, кълбовидни очи, които изглеждат червени или сини, също в зависимост от осветлението, са пропорционално най-големите в животинското царство - 2,5 cm в диаметър.

Възрастните екземпляри имат чифт перки, подобни на уши. Тези перки се открояват от страничните страни на мантията. Те служат като основно средство за придвижване (придвижване) на възрастните: За калмарите-вампири се казва, че "летят" във водата, като размахват перките си. Мощните им челюсти, наподобяващи клюн, са бели като слонова кост. Вътре в паяжината има две торбички. В тези торбички са скрити осезаемите веларни нишки. Влакната са аналогични на пипалата на истинските калмари и се простират далеч зад ръцете, но те са различна двойка ръце от пипалата на калмарите. Вместо това филаментите са същата двойка, която е била загубена от предците на октоподите.

Калмарът-вампир е покрит изцяло със светлоотделящи органи, наречени фотофори. Животното има голям контрол върху органите. То е способно да произвежда дезориентиращи светкавици с продължителност от части от секундата до няколко минути. Интензитетът и размерът на фотофорите също могат да се променят. Появяват се като малки бели дискове, а по върховете на ръцете и в основата на двете перки фотофорите са по-големи и по-сложни. Те отсъстват от долната страна на раменете с капачета. Първоначално се смяташе, че две по-големи бели области в горната част на главата също са фотофори, но се оказа, че са фоторецептори.

Хроматофорите (пигментни органи), характерни за повечето главоноги, са слабо развити при калмарите-вампири. Това означава, че животното не е способно да променя цвета на кожата си по драматичния начин, характерен за главоногите, живеещи в плитчини, но в черните дълбочини, в които живее, такава хитрост не е необходима.

Vampyroteuthis infernalis

Местообитание и приспособления

Калмарът-вампир е екстремен пример за дълбоководно главоного. Хората смятат, че той живее на афотични (безсветни) дълбочини от 600-900 метра или повече. В този район на Световния океан се намира обособено местообитание, известно като зона на кислороден минимум (OMZ). В рамките на ОМЗ наситеността с кислород е твърде ниска, за да поддържа аеробния метаболизъм при повечето висши организми. Въпреки това калмарът вампир може да живее нормално в ОМЗ при наситеност на кислорода от 3 %, което не е възможно за нито едно друго главоного - и за малко други животни.

За да се справят с живота в този хабитат, вампирските калмари са развили няколко радикални адаптации. От всички дълбоководни главоноги тяхната скорост на обмяна на веществата е най-ниска. Хемоцианинът в синята им кръв свързва и пренася кислорода най-ефективно, за което спомагат хрилете с особено голяма повърхност. Животните имат слаба мускулатура, но поддържат подвижността и плаваемостта си без особени усилия благодарение на сложни статоцисти (балансиращи органи, подобни на вътрешното ухо на човека) и богати на амоний желатинови тъкани, чиято плътност е близка до плътността на заобикалящата ги морска вода.

В по-плиткия край на вертикалния диапазон на калмарите-вампири гледката отдолу е като небето в здрач: Високочувствителните очи на дълбоководните обитатели са в състояние да различат силуетите на други животни, които се движат над главите им. За да се пребори с това, калмарът-вампир генерира собствена синкава светлина (биолуминесценция) в стратегия, наречена контралуминесценция: Светлината разпръсква силуета на животното, като по този начин ефективно "прикрива" присъствието му пред зорките очи отдолу. Собствените му големи очи откриват и най-слабите отблясъци. В горната част на главата му се намират двойка фоторецептори, които може би предупреждават животното за движенията над него.

Подобно на другите дълбоководни главоноги, калмарите-вампири нямат мастилени торбички. При заплаха вместо мастило от върховете на ръцете се изхвърля лепкав облак биолуминесцентна слуз, съдържащ безброй кълба синя светлина. Предполага се, че този светещ бараж, който може да продължи близо 10 минути, има за цел да зашемети потенциалните хищници и да позволи на калмарите-вампири да изчезнат в чернотата, без да се налага да плуват надалеч. Проявата се извършва само ако животното е силно развълнувано.

Разработване

Развитието им преминава през три форми: най-младите животни имат един чифт перки, междинната форма има два чифта, а зрялата форма отново има един. С израстването на животните и намаляването на съотношението между тяхната повърхност и обем перките се преоразмеряват и преместват, за да се постигне максимална ефективност на походката. Докато младите се придвижват предимно чрез струйно задвижване, зрелите възрастни намират за най-ефективно средство размахването на перките. Тази уникална онтогенеза е предизвикала объркване в миналото, като различните форми са били определяни като няколко вида в различни семейства (Young 2002).

Калмарът вампир вероятно се размножава бавно чрез малък брой големи яйца. Растежът е бавен, тъй като храната не е в изобилие в дълбочините, където живеят животните. Огромната площ на местообитанието им и малобройната популация правят срещите за размножаване случайни. Женската може да съхранява хидравлично имплантирания от мъжкия сперматофор (нещо като конусовидна, цилиндрична торбичка със сперматозоиди) дълго време, преди да е готова да оплоди яйцата си. След като ги оплоди, може да се наложи да ги мъти до 400 дни, преди да се излюпят. Женската няма да се храни до тази кулминация и умира скоро след това.

Излюпените екземпляри са с дължина около 8 mm и са добре развити миниатюри на възрастните, с някои разлики. Ръцете им нямат паяжини, очите им са по-малки, а веларните им нишки не са напълно оформени. Излюпените екземпляри са прозрачни и се хранят с обилен вътрешен жълтък за неизвестен период от време, преди да започнат да се хранят активно. По-малките животни посещават много по-дълбоки води, като вероятно се хранят с морски сняг (падащ органичен детрит).

Поведение

Известните данни за поведението са получени от краткотрайни срещи с ROV; животните често са повредени по време на улавянето и оцеляват не повече от два месеца в аквариуми. Изкуствената среда затруднява надеждното наблюдение на незащитно поведение.

Калмарите-вампири са наблюдавани да се носят в дълбоките черни океански течения с разгънати дълги веларни нишки. Ако нишките се допрат до някакво тяло или ако ги засегнат вибрации, животните се опитват да ги изследват с бързи акробатични движения. Те са способни да плуват със скорост, равна на две дължини на тялото в секунда, като времето за ускорение е пет секунди. Слабата им мускулатура обаче значително ограничава издръжливостта.

За разлика от роднините си, живеещи в по-приветливи дълбочини, дълбоководните главоноги не могат да си позволят да изразходват енергия за продължително летене. Предвид ниския метаболизъм и малката плътност на плячката на такива дълбочини, калмарите-вампири трябва да използват иновативни тактики за избягване на хищници, за да пестят енергия. Техните гореспоменати биолуминесцентни "фойерверки" са съчетани с извиване на светещи ръце, хаотични движения и траектории на бягство. Тези особености затрудняват хищниците да се прихванат.

При реакция на заплаха, наречена "тиква" или "ананасова поза", калмарът-вампир обръща покритите си с шапка ръце назад върху тялото, като представя привидно по-голяма форма, покрита със страховити, но безобидни шипове (наречени cirri). Долната страна на пелерината е силно пигментирана, което прикрива повечето от фотофорите на тялото. Светещите върхове на ръцете са групирани далеч над главата на животното, като отклоняват атаката от критичните зони. Ако хищник отхапе крайчеца на ръката си, калмарът-вампир може да го възстанови.

Като плячка на вампирските калмари са докладвани копеподи, скариди и ракообразни. За хранителните им навици се знае малко. Като се има предвид средата, в която живеят, е малко вероятно да са придирчиви към храната. Калмари-вампири са открити сред съдържанието на стомасите на големи дълбоководни риби, дълбоководни китове и безгръбначни животни като морските лъвове.

Връзки

За Vampyromorphida са характерни наличието на фотофори, особен вид некалцифициран ендоскелет, наречен "гладиус", 8 паяжинисти ръце и 2 веларни нишки. Доскоро познати само от съвременните видове и някои фосилни останки, условно причислявани към тази група, една партида кибици от образци от Средна юра преди около 165-164 милиона години (mya), открити в La Voulte-sur-Rhône, показа, че явно вампироморфидните главоноги са съществували много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Те са описани като Vampyronassa rhodanica.

Предполагаемите вампироморфиди от варовика Solnhofen (156-146 mya), Plesioteuthis prisca, Leptoteuthis gigas и Trachyteutis hastiformis, са големи видове и показват характеристики, които не се срещат при вампироморфидите. Те са подобни на истинските калмари, Teuthida (Fischer & Riou 2002).