Утацузавърът е най-ранната известна форма на ихтиоптеригиан. Живял е през най-ранния период на долния триас, преди около 250–245 милиона години. Дълъг е почти 3 м и има стройно, хидродинамично тяло, приспособено за живот в морска среда.
Откриване и наименование
Името Utatsusaurus е дадено по името на град Utatsu-cho, където е намерен първият екземпляр. Вкаменелостите са открити в долния триас на префектура Мияги, Япония и в находища в Британска Колумбия, Канада. Откритите останки включват няколко относително добре запазени скелета, което позволява да се направят подробни реконструкции на външния вид и структурата на животното.
Анатомия и поведение
Утацузавърът е един от най-примитивните (базови) видове ихтиозаври и показва множество характерни за преходните форми признаци. Той притежава преходни черти между наземните предци и по-производните ихтиозаври: за разлика от по-напредналите представители той няма добре развитa гръбнаперка и има сравнително широк череп. Муцуната е леко заострена, но не толкова издължена както при някои по-късни видове.
Опашката му е завършвала с дълъг нисък плавник, различен по форма от характерния за по-късните ихтиозаври вертикален опашен лопаст — това съчетано с дългото, тънко тяло предполага, че основният начин на придвижване е бил чрез вълнообразни странични движения (ангуилформно плуване), при които цялото тяло участва в генерирането на тяга. Плавниците и крайниците са били вече приспособени за плуване, но запазват по-първични черти в сравнение с по-модерните техни роднини.
Хранителният режим най-вероятно е бил месояден; конструкцията на черепа и зъбите сочи към улов на риби и мекотели. Когато са запазени, зъбите са конусовидни и подходящи за задържане на хлъзгави плячки.
Палеоекология и разпространение
Utatsusaurus е един от първите морски влечуги, които се възползват от екологичните ниши, освободени след масовото измиране в края на Перм. Той обитава крайбрежни и плитководни морски басейни на северозападната част на Пангея/Палеотихия, където климатичните и екологични условия са позволили бърза радиация на ранните ихтиоптеригии.
Еволюционно значение
Утацузавърът предоставя важна информация за ранните етапи в еволюцията на тяхната група, защото съчетава характеристики на наземните предци с черти, свързани с пълната морска адаптация. Наличието на относително добре запазени скелети дава възможност да се проследят морфологичните промени, водещи до развитието на типичните за по-късните ихтиозаври форми — стриймлайн тяло, силно развита опашна лопаст и специализирани крайници.
Състояние на екземплярите и музейна история
Някои от откритите екземпляри са били съхранявани в местни музеи в Япония. Земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г. разрушават местния музей, но за щастие екземплярите не са били там по това време и не са пострадали.
Кратко резюме: Утацузавърът е ключов представител за разбирането на прехода от наземни влечуги към напълно морски ихтиозаври. Неговите примитивни и преходни черти хвърлят светлина върху процесите на адаптация към водната среда в ранния Триас.
