Шипоопашати (Soricidae): видове, биология и разпространение

Шипоопашатите (сем. Soricidae) са малки за размер бозайници, чиято външност отдалеч може да напомня на мишки. В миналото много от тях са били включвани в старата група Insectivora, но след промени в таксономията тази широкообхватна група вече не се използва. Днес шипоопашатите се класифицират в семейство Soricidae, принадлежащо към подразред Soricomorpha, въпреки че таксономията продължава да се актуализира с молекулярни изследвания.

Не трябва да се бъркат с западноиндийските рисове, дървесните рисове, видрата или слона, които принадлежат към различни семейства или разреди.

Таксономия и видово разнообразие

Семейство Soricidae включва стотици видове, разпределени в няколко подсемейства и родове. Общият брой видове варира при различните оценки, но е около няколкостотин (приблизително около 300–400 вида), което прави шипоопашатите едно от по-богатите на видове семейства сред бозайниците. Основните подсемейства включват:

• Soricinae – често наричани „червенозъби шипоопашати“ заради железното оцветяване в емайла на зъбите;
• Crocidurinae – „белозъби шипоопашати“ без такова пигментиране;
• Myosoricinae – африкански линии, понякога разглеждани отделно в зависимост от класификацията.

Анатомия и биология

Шипоопашатите са дребни животни с тънко тяло, къси крайници и ясно отличаващ се, често заострен нос. Те не са гризачи, въпреки външното сходство с мишка — основната анатомична разлика е в зъбната система: шипоопашатите нямат големи предни резци като гризачите, а разполагат с остри, режещи молари и кътници. При някои групи (Soricinae) емайлът на зъбите е пигментиран с железни съединения, което им придава ръждиво-червен оттенък.

Мнозина имат много висок метаболизъм и трябва да се хранят почти непрекъснато — някои видове консумират над 100% от телесното си тегло на ден. Затова храненето им е активно; те търсят насекоми, червеи, малки безгръбначни и понякога малки гръбначни животни и семена.

Поведение и чувствителни системи

Шипоопашатите обикновено имат слабо развито зрение, но отличен слух и обоняние. Някои видове използват високо честотни писъци и кликове, които служат като форма на примитивна ехолокация при ориентация в тъмни или гъсти местообитания. Много от тях са активни главно нощем или през сумрака.

Размножаване и жизнен цикъл

Репродуктивните стратегии варират, но типично за повечето шипоопашати са кратък гестационен период (често между 17 и 30 дни), няколко приплода годишно и сравнително кратка продължителност на живота — обикновено 1–2 години в дивата природа. Малките се раждат голи и безпомощни (алтрициални) и се отглеждат от майката докато не прогледнат и не започнат да ловуват сами.

Разпространение и местообитания

Шипоопашатите са разпространени почти по целия свят и населяват разнообразни местообитания — от гори и ливади до планински алпийски тундри и влажни зони. От големите тропически и умерени земни маси само в Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия не се срещат местни шипоопашати; в допълнение, на някои острови (напр. Мадагаскар) техният брой е ограничен или липсва поради исторично отделяне на острова.

В Южна Америка шипоопашатите са сравнително скорошни имигранти и се срещат предимно в северните и антаркално-андски части на континента, разпростирайки се в северните части на Андите и прилежащите райони. Всяка група видове е адаптирана към конкретни условия — някои са сухоземни, други са полуакватични (например водните шипоопашати от род Neomys).

Екологична роля и взаимодействие с хората

• Шипоопашатите играят важна роля като регулатори на популациите на насекоми и други безгръбначни.
• Те са важна храна за редица хищници — птици (напр. сови), влечуги и хищни бозайници.
• Някои видове могат да се възприемат като вредители, ако навлязат в домашни помещения, но общо взето не са основен здравен риск за хората.

Опасности и опазване

За някои видове шипоопашати криза представлява загубата на естествени местообитания, фрагментацията на популациите, индустриалното земеделие и замърсяването. Някои видове са оценени като застрашени и се наблюдават от природозащитни организации. Други, напр. широкоразпространените видове, остават относително често срещани и адаптивни.

В заключение, шипоопашатите (Soricidae) са разнообразна и екологично значима група дребни бозайници, с интересни анатомични и поведенчески адаптации. Поради тяхната скрита но активна природа те често остават незабелязани, въпреки голямото си значение за екосистемите.

Въпроси и отговори

Въпрос: Как изглежда една рижия?

В: Как се класифицира рибата?

В: Гризачите ли са гризачи?

В: Какви зъби имат свраките?

Въпрос: Къде по света може да се намери сврака?

Въпрос: Колко успешно е семейството на видовете свраки?

Търсене по буква