Копринената акула (Carcharhinus falciformis) е вид акула от род Carcharhinus, семейство Carcharhinidae. Среща се главно в топлите води на трите океана — Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Това е голяма, стройна акула, която може да достигне максимална дължина до около 3,3 метра. Името ѝ идва от гладката, „копринена“ повърхност на кожата и от изящната форма на плавниците.
Описание и разграничителни белези
Копринената акула има тясно и издължено тяло, дълги и извити (фалкатни) пекторални плавници и висока първа гръбна перка. Горната страна е обикновено сивокафява до металическо-бронзова, а коремът е светъл — това придава контраст, който помага за камуфлаж в открито море. Понякога краищата на някои плавници са по-тъмни. Качествата, които я отличават от близки видове, са формата и дължината на пекторалните и гръдните плавници, както и отсъствието на изпъкнала гръбна гребенаста линия между перките.
Разпространение и местообитание
Копринената акула е типично пелагичен вид — обитава открити топли и субтропични води, често в близост до повърхността, но понякога и на по-голяма дълбочина. Среща се около острови, морски възвишения и край на континентални шельфове. Често се асоциира с големи риби като риба тон и други пелагични видове.
Хранене
Копринената акула е всеядна в смисъл на плячката в пелагичните екосистеми. Храни се предимно с:
- костни риби — включително риба тон, скумрия, сардини и кефали;
- мекотели — като калмари и хартиени наутилуси;
- паднали трупове и останки — например на китове, когато са налични.
Често следва и агресивно преследва кооперативни риболовни групи и може да се възползва от активностите на други хищници, които изкарват плячката към повърхността.
Възпроизвеждане и жизнен цикъл
Копринената акула е живородна (вивипарна) и развива плацентарна връзка с ембрионите. Бременността продължава приблизително около една година. Лitter-ът (броят на малките) варира в рамките на няколко екземпляра — рядко изключително големи числа — а новородените са относително едри и самостоятелни веднага след раждане. Видът расте сравнително бързо в ранните етапи, но възстановяването на популациите е ограничено от по-ниската продуктивност спрямо дребните риби.
Поведение и екология
Това е активен плувец, който понякога образува малки струпвания или се движи самостоятелно. Известно е, че изпълнява дневни и нощни вертикални миграции, при които може да се издига към повърхността през нощта за хранене и да слиза на по-голяма дълбочина през деня. Често се наблюдава в съседство с групи твърди риби (например скумрия и тон), с които споделя ловните места.
Заплахи и статус на опазване
Копринената акула е подложена основно на натиск от риболов — както като целенасочен улов (за месо, масло и особено перките за търговия), така и като странична загуба (bycatch) в longline и purse seine риболов, насочен към тон и други пелагични видове. Тези фактори, комбинирани с бавния репродуктивен темп, доведоха до глобален спад в популациите.
В резултат на това видът е класифициран като „почти застрашена“ от Международния съюз за защита на природата (IUCN). Регионалните оценки могат да показват още по-сериозни спадове в определени зони вследствие на интензивен риболов.
Човешки взаимоотношения и управление
Прекомерният улов на копринената акула налага мерки за управление, сред които ограничения на квоти, сезонни забрани, използване на селективни риболовни тактики и мониторинг на страничния улов. Международни усилия за регулиране на търговията с акули и за по-добро наблюдение на рибарските практики помагат за опазване, но ефективността им зависи от прилагането на национално ниво и от сътрудничеството между държавите.
Какво може да помогне
- Подобряване на събирането на данни и мониторинг на популациите;
- Ограничения на търговията с перки и месо там, където уловът не е устойчив;
- Прилагане на по-селективни риболовни методи и използване на инструменти за намаляване на страничния улов;
- Повишаване на осведомеността сред рибарските общности и потребителите.
Копринената акула играе важна роля в пелагичните екосистеми като среден до върхов хищник. За да се гарантира нейното бъдеще и здравето на океанските екосистеми, е необходимо координирано международно и локално управление, базирано на научни данни.




