Истинските змиорки са телеости. Те имат дълги и тесни тела като змии. Възрастните змиорки могат да бъдат къси до 10 cm или дълги до 3 m. Това зависи от вида им. Големите змиорки могат да тежат до 65 kg. Обликът им е адаптация към придвижване в тесни пукнатини и ровене в меките седименти; много видове имат гладки, покрити с мукус кожи, които намаляват триенето.

Морфология и анатомия

Змиорките имат по-малко перки от другите риби. Те нямат всички коремни и гръдни перки. Гръбните и аналните перки са дълги и обикновено са свързани с опашния плавник. Плавниците нямат шипове. Раменните кости са отделени от черепа. Люспите са с гладки ръбове или липсват.

В устата им има остри зъби, пригодени за хващане и задържане на плячка. Разполагат с добре развита странична линия и силно развито обоняние — сетива, които им помагат да откриват плячка в тъмни и замъглени води. Дишат чрез хриле, а някои видове могат да оцелеят кратко време извън вода при влажни условия заради особености в кожата и дихателната си система.

Разпределение и местообитание

Повечето змиорки предпочитат да живеят в най-плитките части на океана. Те живеят на дъното на океана, понякога в дупки. Змиорките от семейство Anguillidae идват в сладки води, за да живеят там. Змиорките от семейство Nemichthyidae плуват на около 500 м под повърхността на океана. Змиорките от семейство Synaphobranchidae живеят на дълбочина до 4000 м под повърхността.

Някои видове са крайбрежни и живеят в приливни зони, мангрови блата и реки; други са обитатели на дълбокото море. Разпространени са в почти всички морета и океани, както и в сладководни басейни (особено родът Anguilla).

Жизнен цикъл и размножаване

Змиорките се излюпват от яйца. Малките (ларвите) змиорки са плоски и прозрачни (бистри). Те се наричат лептоцефали (от гръцки - "тънка глава"). Младата змиорка се нарича елвер. Дълго време хората не са знаели откъде идват змиорките, защото бебетата змиорки изглеждат много различно от възрастните. Те са смятали, че бебетата са от друг вид.

При много представители от семейство Anguillidae (например Anguilla anguilla, Anguilla rostrata, Anguilla japonica) жизненият цикъл е катадромен: възрастните живеят голяма част от живота си във вътрешни води или крайбрежни зони, след което мигрират стотици или хиляди километри в открито море, за да се размножат. Оплодените яйца и лептоцефалите се разпространяват с морските течения към крайбрежията, където се трансформират в прозрачни „glass eels“, след това в „elvers“ и по-късно в т.нар. жълти елове (yellow eels), които растат и живеят по няколко до десетки години. Някои видове метаморфозират и остават в морето.

Миграцията за размножаване често завършва с еднократно размножаване и смърт (семелпария) при определени видове; при други подробностите за размножаването остават слабо познати, особено за дълбоководните видове.

Храна и поведение

Повечето змиорки са хищници. Те ловуват плячката си. Хранят се с риби, ракообразни, червеи и други прибрежни животни; някои видове се хранят и с планктон или детрит в зависимост от стадия на развитие.

Повечето са нощни и предпочитат да дебнат или да ровят по дъното, където да хващат плячката си. Някои мурени (сем. Muraenidae) са агресивни ловци в скални пукнатини, докато други, като змейоподобните охихтииди, живеят забити в пясък.

Риболов, икономическа стойност и заплахи

Ръчният улов (с мрежи) е единственият законен начин за улов на змиорки в Англия. Той се практикува от хиляди години в реките Parrett и Severn. В други части на света риболовът на змиорки се осъществява чрез различни методи, включително мрежи, капани и специфични приспособления за улавяне на прозрачните „glass eels“ при влизане в реките.

Змиорките са важни за местните икономики и гастрономията (особено видове като европейската и японската змиорка). В същото време те са подложени на силен натиск от прекомерен риболов, загуба на хабитат (язовири и прегради, които пречат на миграцията), замърсяване, промяна на океанските течения заради климатичните промени и нашествени паразити и болести (например паразитът Anguillicola crassus, който засяга мехура на някои видове).

Много популации, включително европейската змиорка, са в значителен упадък и се оценяват като застрашени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Търговията с млади елове и зависимостта на аквакултурите от диви популации също допринасят за натиска върху видовете.

Защитни мерки и опити за възстановяване

Заради спадовете в популациите държави и международни организации прилагат мерки като забрани или ограничения на улова, създаване на проходи за миграция на риби при язовири, мониторинг на популациите и програми за развъждане и повторно въвеждане. Научни изследвания се занимават с изкуствено развъждане и с проследяване на миграциите чрез маркиране и супервизирани електронни предаватели.

Примери за важни родове и семейства

  • Anguillidae — истинските змиорки (катадромни видове като европейска и американска змиорка).
  • Muraenidae — мурени (морски, често в скални рифове).
  • Congridae — конгрови змиорки (включително конгърите).
  • Ophichthidae — „змиеподобни“ (snake eels), живеещи в пясъчни и тинести дъна.
  • Nemichthyidae — snipe eels, с дълги тънки челюсти, често в мезопелагичните води.
  • Synaphobranchidae — cutthroat eels и други дълбоководни видове.

Повечето аспекти от биологията на дълбоководните змиорки все още не са напълно изучени заради трудностите при наблюдение в естествената им среда. Продължаващите изследвания и консервационни мерки са ключови за опазване на тези интересни и екологично важни риби.